"Новото време"" ме връща към управлението на Живков

Това, което се случва сега в България, трудно може да се обясни по рационален път или с политически анализ. Можете ли да го обясните като писател и психолог?

Струва ми се, че случващото се у нас само изглежда необяснимо. Често, когато твърдим, че не можем да обясним нещо си, туй означава, че не искаме да го обясним и приемем. А би трябвало да търсим отговора на въпроса тъкмо по рационален път и чрез политически, икономически и психологически анализ. На око погледнато, съществувало е и съществува натрупване на съвсем реални факти, на които значителен процент от електората реагира емоционално. Колкото и да е нелепо, друг процент се оказа подведен от социолозите и медиите, та бе шокиран от ненадейните за него резултати - от поредния обрат в общественото мнение. А той беше доста изводим.

Налице е просто умора, нежелание да се адаптираш към ситуация, която изисква от всекиго големи, главното непривични усилия. Трудно е да приемеш, че съществува неизбежност, опитваш да я избегнеш, вервайки. Лошото е, че нееднократното люшкане от вяра към разочарование струва разхода на енергия, която би послужила за полезни нам действия. А неразумното ѝ изразходване ни води към апатия. Няма нищо чудно в това, че човек се уморява, оттегля, минимализира своите цели.

Като специалист по балканско средновековие намирате ли в днешния ден някакъв средновековен привкус?

На Балканите е някак привично никое историческо време да не извежда характеристиката си докрай. Балканският феодализъм не е бил феодализъм, да не говорим за капитализма на Балканите. Затуй през всеки социално-икономически период съществуват елементи от предходните. Ако си спомняте, имаше нещо родовообщинно в балканския социализъм, неслучайно селячеството, вкарано силом в ТКЗС, днес тъгува по тях. Наблюдаваме черти на феодализма в изграждащото се капиталистическо стопанство, "бартера", да речем - типично натурално заплащане отпреди и под турско. Върви, оправяй се, когато срещу труда си получаваш от индустриалеца осем телевизора или десет килима. Чиста самодейност в икономиката, живописна мешавина. А все пак живеем, сиреч живи сме.

Цялото наше Възраждане е осъществено от гражданското общество. То е нямало от кого друг, поради липса на българска държава. Защо сега напълно изчезнаха традициите на гражданското общество? Защо в България все още не възниква такова общество?

Вярно е, че у нас под турско можем да говорим за гражданско общество - доказват го куп тежки аргументи. Става дума не за стотици, а за хиляди институции на спонтанната национална самоорганизираност. На които никой не е пречил. Общински, училищни, читалищни, църковни, търговски, еснафски институции. Точно те - главно през деветнадесети век, са обусловили не само нашето Възраждане, но и Освобождението ни. Разсъдете по чия инициатива са възникнали те, понеже аз не смея...

Защо в свободна България този утвърден стереотип замира, а при комунизма беше затрит?

Защото го е изместила държавата, за да прибира, разпределя и преразпределя добива на поданиците си. Под предлог че тя се нагърбва с кахърите на неправителствените организации, лишава ги от функции изобщо. А в психологически план - убива инициативността у обществото. После ще се чудим къде се е дянала.

Днес нам е необходимо обратното - да изтласкаме държавата от полето на дейности, кръвно необходими на гражданина. Образование, култура, здравеопазване. Дали ще успеем, след като тя държи и хляба, и ножа? Нека опитаме чрез неправителствените формирования. Едва ли като днешните, които черпят суми от външни фондове, за да ги поделят между своите ръководители, а истински граждански сдружения, заинтересовани от изграждането на гражданско общество. Звучи утопично, но друг изход не виждам, понеже приоритетът на държавното начало в посочените направления е не само неефективен - той бива пакостен.

За колко поколения може изцяло да бъде унищожена или забравена една култура?

Изключено е да бъде унищожена коя да е култура, в случай че би била необходима. Пък, ако необходима не е, нищо не може да я спаси. От авторите на тази култура само в известна степен зависи дали тя ще има живот, от потребителите ѝ зависи мотивацията на създаващите

Изненада ли ви с нещо "новото време"? Какво според вас е новото в него?

Вече нищо не би ме изненадало, особено "новото време" - преживяла съм не едно такова. То ме връща към управлението на Тодор Живков и неговото обкръжение, та нямам думи освен шопското "оти ручахме жабетата". Понеже жизненият ми срок е на изтичане, надявам се да се не налага занапред да понеса още някое-друго "нови времена". Нам те стигат.

Какво промени в България посещението на папата?

Може би, наблюдавайки един истински стоик, публиката ще започне да се отнася по-цивилизовано към инвалидите.

Публикувано във в. "Демокрация"