Общините искат десетгодишна отсрочка за новата формула на такса "смет"

Снимка: БГНЕС

За отсрочка между 5 и 10 години по отношение на въвеждането на новата формула за такса "смет" настояват общините.

Това става ясно от изказване на новия председател на управата на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) Даниел Панов, който е и кмет на Велико Търново, по време на XIX Национална среща на финансистите от общините, провеждаща се в Пампорово.

"Искаме преходен период в рамките от 5 до 10 г. при преминаването към нов ред за определяне размера на таксата за битовите отпадъци", е заявил Панов.

След години отлагане, през април финансовият министър Владислав Горанов най-сетне публикува проектозакон с новата формула за такса "смет". Идеята е от 2017 г. тя да се определя само на базата на количеството изхвърлен отпадък или на броя на ползвателите на имота и да не зависи от данъчната оценка, както е в момента.

Въпросът за по-справедлива такса "смет" стои още от предишното управление на ГЕРБ, а финансовото министерство не успя да изготви промените в срок заради недоволството от страна на общините и на бизнеса. Промените изчакваха и местните избори, защото те имат и тежка политическа цена.

Причината е, че се очаква новата формула да завиши таксата на много от домакинствата за сметка на бизнеса, който досега поемаше по-голямата част от разхода по линия на по-високите данъчни оценки на бизнес сградите.

По сметки на местната власт в момента около 70% от приходите от такса "смет" са от бизнеса, а той генерира 30% от отпадъка. С новата формула съотношението може да се обърне, което означава, че таксата за някои граждани може да се увеличи и в пъти.

Затова финансовият министър неотдавна обяви, че подготвя формула, с която поскъпването на таксата за домакинствата и поевтиняването за бизнеса да стане по-плавно.

"Обмисляме как да намалим рязката потенциална ескалация на плащането за битовите замърсители. Възможни са два сценария – или общините да намалят разходите си, или плавен преход и поетапно повишаване на плащането. В закона може да се заложи механизъм с въвеждане на коригиращи коефициенти, с които да се отложи за няколко години рязкото поскъпване за гражданите и рязкото поевтиняване за бизнеса", заяви Горанов в интервю за Mediapool.

Според проекта на МФ за основните услуги – събиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци, местните парламенти ще могат да избират измежду три основи. Те са индивидуално измерено количество смет чрез торби, количество отпадък чрез брой и вместимост на кофите за боклук и брой ползватели на услугата в имота. Данъчната оценка отпада като възможност.

Ако базата е количеството отпадък, общината може да определи минимален брой торби, които да закупи гражданинът или фирмата през календарната година. Разрешава се на общинския съвет да определи различни основи за отделните населени места в дадена община или дори за части от тях.

Законопроектът на Горанов предвижда и много по-строг регламент за изготвянето на план-сметката за отпадъците, от която зависи размерът на таксата. Сметната палата ще проверява какви точно разходи включват общините в план-сметката и, ако те нямат връзка със сметосъбирането, третирането на отпадъците и почистването, няма да бъдат признавани и ще се вадят от общата сума за следващата година.

Преди години одититорите в свой доклад разкриха, че общините масово включват несвойствени разходи в сметката за боклука.

Проектът за промени в Закона за местните данъци и такси все още не е гласуван от парламента и не е внесен в Народното събрание.

Във форума на НСОРБ взеха участие над 500 кметове, общински съветници, финансисти, счетоводители, одитори, данъчни експерти от общините. Присъстваха още зам.-председателят на бюджетната комисия в парламента Диана Йорданова и ръководителите на Сметната палата и на Фискалния съвет Цветан Цветков и Борис Грозданов.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?