ОДС е необходимо, но недостатъчно за преизбирането на Стоянов

Обръщението на президента Стоянов седмица преди парламентарните избори сигурно ще предизвика противоречиви реакции. За една част от избирателите намерението на Петър Стоянов да се кандидатира за втори президентски мандат като независим - макар че като възможност не се съобщава за пръв път - със сигурност ще бъде прочетено като смущаваща новина поради новия политически контекст, в който попада.

Смущаваща, защото седмица преди парламентарните избори съобщението, че избраният за президент като кандидат на ОДС Петър Стоянов ще се кандидатира като независим, би могло да бъде разтълкувало като предварително признаване на поражение на ОДС на парламентарните избори.

За днешното обръщение на президента има и друга интерпретация. Казаното за необходимостта да се съхрани постигнатото, за нуждата от обединяване на всички демократични сили, за отстояването на външнополитическите приоритети на страната и за опасностите, които крие пре-доверяването на красиви илюзии е повече от принципна подкрепа в полза на резултатите и пътя, извървени от България през последните четири години. В този контекст участието на Петър Стоянов за втори президентски мандат като независим кандидат е добро решение и като стратегия за разширяване на подкрепата за него и за печелене на ново обществено мнозинство.

Но тъкмо изборът на печеливша формула за спечелване на президентските избори, които са след парламентарните, повдига някои въпроси, които се нуждаят от отговор.

Ако решението на Петър Стоянов да се кандидатира като независим, а не като излъчен от ОДС претендент за втори мандат е функция от осмислянето на институцията като "надпартийна" и "на всички българи" - тогава следва да се върнем към една вътрешна за СДС полемика за ролята на президентската институция и за това дали тя трябва да действа като част от волята на партията, с чиято бюлетина той е избран, или да бъде национална институция.

Изборът на Петър Стоянов да бъде независим кандидат би имал стойност само тогава, ако това не е конюнктурен избор на добра възможност да се спечелят конкретни президентски избори при конкретна политическа ситуация, а е част от ново отношение на СДС към президентската институция. Това означава, че още по-аргументирано ще може да действа от името на принципи, а не от името на партийна воля.

Но за да бъде изградено това ново отношение и тази нова роля на президентската институция е необходимо позицията на ОДС и СДС да не се променят в зависимост от това дали са в опозиция, или са на власт, а да е една и съща и когато са в опозиция, и когато са на власт.

Формулата "независим кандидат" за президентските избори е аргументирана и с още нещо.

Това е необходимостта да се привлекат такива гласове на президентските избори, които биха подкрепили Петър Стоянов като независим, но не и като кандидат на ОДС. Това означава, че тези гласове са загубени за ОДС и няма да подкрепят коалицията на парламентарните избори, но евентуално биха подкрепили независима кандидатура на Петър Стоянов на президентските избори.

Изводът, който може да бъде направен, е че става дума за косвена критика, която Петър Стоянов отправя към коалиционната политика на ОДС, в резултат на която са загубени доста гласове.

Възможно ли е, обаче, Петър Стоянов да привлича гласове за себе си като независим кандидат, а същевременно ОДС и партиите, за които въпросните избиратели са дали своя вот на парламентарните избори, да са в конфликт? Не е възможно. Или - ако е възможно - това или означава Петър Стоянов да се дистанцира твърде много в представите на хората от ОДС, или ОДС да започне също политика на сближаване с такива партии, с които по някакви причини е в конфликт. В политиката всичко е възможно.

Спечелването на избори не е достатъчно основание за партньорство и не изчерпва неговите възможности. Тъкмо обратното - спечелването на гласове за една кауза има смисъл тогава, когато те остават в трайната орбита на едни и същи ценности и принципи, а не биват отхвърляни след реализирането на временно поставените политически цели.

Ще успее ли Петър Стоянов да проправи пътя за новото, но вече принципно сближаване между всички демократични сили в България? Отговорът на този въпрос ще узнаем по време на кампанията за президентските избори. Но преди това - само след седмица - са парламентарните.