ОЛАФ иска България да връща пари по жп проект за 140 млн. лв.

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ/OLAF) иска България да върне предоставените ѝ 38 млн. евро по одобрен жп проект, по който европейското финансиране е около 140 млн. евро.

Останалите - 92 млн. евро ОЛАФ настоява да не бъдат изплатени на България. Причината е установени нередности по време на процедурата за възлагането на обществената поръчка и при изпълнението на проекта. Това се казва в съобщение на ОЛАФ до медиите.

Става въпрос за модернизацията на жп линията между Костенец и Септември, която е част от т. нар. железопътна магистрала "Тракия" от София до Бургас. Целият проект е за около 360 млн. лв. с ДДС, по данни на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). От тях безвъзмездната помощ е около 140 млн. евро, като от тях до момента България е получила 38 млн. евро.

Разследването на ОЛАФ е направено заедно с Европейската прокуратура, която преди две седмици съобщи, че е задържала двама българи по подозрение за измами при изпълнението на жп проекти за ощо 620 млн. лева.

Препоръката на ОЛАФ: Спрете парите

Фокусът върху разследването на ОЛАФ е върху финансовите щети, причинени от предполагаемите нередности, по-специално по време на процедурата за възлагане на обществени поръчки и изпълнението на проекта.

Според него двама от спечелилите поръчките или не са имали техническия капацитет за изпълнение на проекта, или са представили грешно финансовите си възможности.

Поръчката за модернизацията на жп линията Костенец - Септември беше спечелена от обединението "Костенец - Септември 2018". Водещ партньор в него е българската "Транс логистика" ЕООД (65%). Другите участници в консорциума са испанската фирма "Контаратас Иглесиас" АД (30%) и румънската "Аркада Къмпани" АД (5%), която беше разследвана в Букурещ за злоупотреби с еврофондове.

Българската фирма има белези на класическа "пощенска кутия", испанският партньор няма никакъв опит в железопътното строителство, а румънската фирма, която има скромен опит, е обвинена от антикорупционната прокуратура DNA за кражба на евросредства от рехабилитацията на жп линия, установи разследване на "Биволъ" и румънския център за разследваща журналистика Rise Romania.

ОЛАФ приключва случая с препоръки да бъдат възстановени над 38 милиона евро и да се спре изплащането на останалите 92 млн. евро по изпълнението на проекта.

Европейската изпълнителна агенция за климата, околната среда и инфраструктурата (CINEA) е органът, който може да проследи изпълнението на препоръките на ОЛАФ. Очевидно това е агенцията, която отговаря за изразходването на фондовете по механизма "Свързана Европа".

Второ разследване по друг жп проект

Разследването на европейската продължава по другия жп проект Костенец - Септември. Той се финансира от Кохезионния фонд на ЕС по оперативна програма "Транспорт" 2014 - 2020 г. По него безвъзмездната помощ е в размер на 111 млн. евро.

По него европрокуратурата разследва възможни криминални престъпления, като злоупотреба с евросредства и пране на пари, се казва в съобщението на ОЛАФ.

Преди две седмици от европейската прокуратура съобщи, че изпълнителите на двата жп европроекта са заподозрени, че в кратък период от време са направили серия от фиктивни парични преводи към верига от кухи фирми, което е довело до изтеглянето в брой на над 2.5 млн. евро от криминално проявени. По случая имаше и двама задържани. Техните имена не са съобщавани, не е ясно и дали продължават да са в ареста.

Вите Итала: Предотвратихме неправомерното харчене на европари

"Заедно предотвратихме неправомерното харчене на над 92 милиона евро и препоръчахме възстановяването на над 38 милиона евро, пари, които принадлежат на европейските данъкоплатци. Това разследване е пример за това как комбинацията от административните (ОЛАФ) и наказателните (Европрокуратура) процедури за борба с измамите биха могли да осигурят най-добрата защита на финансовите интереси на ЕС", коментира Вите Итала, генерален директор на ОЛАФ.

Това е поредното спиране на евросредства за страната ни. Първият голям скандал беше по предприсъединителните фондове - ИСПА, ФАР и САПАРД. Тогава средствата бяха спрени заради аферата добила публичност с името "Батко и братко" - за раздадени обществени поръчки от тогавашния пътен шеф на фирми на брат му, случаят Марио Николов за покупка на машини втора ръка за производство на колбаси при условие, че трябваше да са нови. Това стана по времето на тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ.

До осъждане на Марио Николов обаче не се стигна, след като делото беше прекратено заради изтекла давност, докато в същото време германският съд осъди "партньорите" му.

Второто голямо спиране на евросредства беше изпълнението на водните проекти по времето на правителството на Пламен Орешарски. Това стана заради обществени поръчки от времето на тройната коалиция и ГЕРБ.

Последният голям скандал с еврофондове е свъзан с къщите за гости и раздадените пари на пиарката на бившия земеделски министър Мирослав Найденов за публичност и комуникация. Това стана по времето на второто правителство на Бойко Борисов.

През последните близо десет години Европейската комисия не е спирала евросредства на България.