Орязани и анулирани водни проекти спасяват европарите за екология

Опасността от спиране на еврофинансирането по оперативната програма “Околна среда“ (ОПОС) може да бъде предотвратена, като се орежат парите за оскъпените общински водни проекти, както и с анулирането на ненужни и неефективни проекти.

По предприсъединителната програма ИСПА обаче България най-вероятно ще връща половината от отпуснатите 508 млн. евро за околна среда. Стартираните проекти ще трябва да се довършат със средства от националния бюджет, освен ако изтичащият в края на тази година срок не бъде удължен.

Това съобщи в петък пред журналисти министърът на околната среда и водите Нона Караджова.

Миналата седмица стана ясно, че още през юни 2009 г. шефът на европейската дирекция “Регионална политика“ Дирк Анер е предупредил, че на страната ни може да бъде спряно финансирането по ОПОС заради проблеми с одобрените от предишното правителство екопроекти. Това означава, че на България може да бъде спрян достъпа до 1.8 млрд. евро.

Скритото писмо от Брюксел

Караджова обясни, че въпросното писмо е било скрито от нея от бившите отговорни директори във ведомството при встъпването ѝ в длъжност в края на юли. То било намерено в архивите едва сега. Така новото ръководство на ековедомството само потвърдило направените вече собствени констатации за проблемите с водните проекти, по които обаче вече били предприети мерки.

Отговорът на това писмо спешно е подготвен и още в понеделник ще бъде изпратен в Брюксел За предприетите мерки по решаването на проблемите “ЕК вече е информирана в устен порядък“, каза министърът.

Тя припомни, че още в края на лятото е разпоредила пълно спиране на плащането за проекти по ОПОС. Последвала е ревизия за всеки от 157-те договора за техническа помощ за общините в подготовката на техните проекти и 29-те инвестиционни договора доколко те са необходими, икономически ефективни и дали са оскъпени.

След тежки преговори с местните власти вече е решено, че 12 от инвестиционните проекти ще продължат, независимо, че са за водоснабдяване и не отговарят на изискванията на ОПОС. Програмата финансира изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и само при крайна нужда на канализация за отвеждането им. Такива изисквания обаче не са били поставяни пред кандидатите от старата власт и може да се счита, че договорите в останалите си аспекти са коректни и ще продължат, каза Караджова.

Сред “щастливите“ общини са София, Сопот, Сливен, Белослав, Бургас за проекта им в квартал “Меден рудник“, Търговище, Каварна, Благоевград, Попово, Приморско, Троян и Перник

Изцяло се прекратяват като ненужни водни проекти в Своге, Каолиново, Кърджали, Стралджа и Дулово, където бе и един от най-скъпите проекти за пречиствателна станция по инвестиции на глава от населението.

Актуализация в цените ще има за други 12 проекта за водна инфраструктура, сред които във Велико Търново, Казанлък, Вършец, където били планирани две пречиствателни станции, община Тунджа и Руен. Анекси с намаление на стойността на проектите ще има и за общините Хисаря, Бургас (Долно езерово), Главиница, Лозница, Ябланица, Горна Оряховица и Вълчи дол.

Според МОСВ европарите за екология ще бъдат спасени и защото от Европейската комисия вече са приветствали предприетите промени в критериите за финансиране на общински водни проекти.

Местните власти вече не кандидатстват, а се канят от ведомството да представят завършен проект, а не такъв на части, както е ставало в миналото. Освен това са разработени ръководства с критерии за финансова оценка на проектите, при които се сравняват средните стойности на различните видове съоръжения, предлагани от местните власти за еврофинансиране. Има таблици с най-ниските и най-високите цени за построяване на линеен метър канализация, за различните технологии пречиствателни станции и др. и при отклонения кандидатите ще трябва да доказват разходите си.

Нови проблеми с ОПОС ще са фатални

“Подходът ни се подкрепя от ЕК, но нови проблеми с оперативната програма биха били фатални за страната ни“, заяви Караджова.

Тя призна, че България се забавя с усвояването на средствата от ЕС за екология, но подчерта, че това е било необходимо за изчистване на проблемите. Според нея положението е поправимо, особено ако тръгне проектът за изграждане на столичния завод за преработка на отпадъците, който ще може поеме голяма част от предвиденото за 2010 г. еврофинансиране.

До края на годината ще могат да тръгнат реално не повече от 5-6 европроекта в околната среда, прогнозира Нона Караджова.

И докато положението с ОПОС изглежда спасяемо на този етап, не така стоят нещата с 508 млн. евро за екология по програма ИСПА, която приключва на 31 декември 2010 г. Към момента България е усвоила едва 212 млн. евро, което е 41 на сто, каза зам.-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Тя допълни, че в оставащите 11 месеца теоретично и практически е невъзможно да се оползотворят останалите средства, но въпреки това е създадена организация за максималното ускоряване на изпълнението на проектите и те се следят ежемесечно.

Брюксел обаче възстановява разходите само за въведени в експлоатация съоръжения и най-вероятно страната ни няма да успее да приключи повечето от тях до края на годината. Ако ЕК не одобри исканото от България удължаване с година на действието на ИСПА, кабинетът ще трябва да търси пари от националния бюджет, за да финансира довършването на започнатите с европари проекти.

За да върви по-плавно процесът на усвояване на парите от европейските фондове от страна на общините не само в областта на околната среда, но и регионалното развитие, селските райони и др., с финансовия министър се обсъжда задействането на фонд за отпускане на почти безлихвени заеми за местните власти за съфинансирането на тяхното участие в проектите, каза още Караджова.

Става въпрос за използването на отпуснат още в началото на 2008 г. държавен кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 700 млн. евро, който обаче така и не е бил усвоен от правителството на тройната коалиция, обясни екоминистърът.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес