Орязаните придобивки на полицаи и военни отпадат другия петък

Проектът за държавния бюджет през 2016 г. влиза в пленарна зала за първо четене следващия петък и най-вероятно още същия ден ще бъдат внесени поправките за отпадане на предложените от финансовия министър Владислав Горанов текстове, с които се орязват социалните придобивки на работещите в сектора на сигурността полицаи, военни и надзирателите в затворите. Това съобщи председателят на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова от ГЕРБ след съвместно заседание с икономическата комисия, на което в четвъртък бе одобрен проектобюджетът.

По-рано през деня полицейски служители за пореден път протестираха, въпреки обещанията на правителството да се откаже от намеренията на Горанов да реформира министерството на вътрешните работи и на отбраната през бюджета. Финансовият министър внесе на тъмно необсъждани със сектора и социалните партньори параграфи за намаляване на броя на получаваните заплати при пенсиониране, за прехвърлянето на административните служители от първа категория на труд, позволяваща ранно пенсиониране, в трета категория, както и прибавянето на класа за прослужено време към заплатите.

Сега Стоянова декларира, че спорните параграфи от законопроекта ще бъдат оттеглени, когато процесуално това е възможно, а най-ранният момент е веднага след приемането на бюджета на първо четене на 20 ноември.

След заседанието представителят на един от полицейските синдикати Галентин Грозев заяви пред журналисти, че служителите на МВР също настояват за реформа в сектора, но не по начина, избран от финансовия министър Владислав Горанов.

"Нашите предложения са кратки и ясни - административната реформа в МВР трябва да се доведе до край. Ние имаме конкретни предложения как да стане това без да се натовари бюджета и как служителите, които са по Закон за държавния служител, да преминат този преходен период, без да фалира министерството и държавата", каза той, цитиран от БНР.

Имаме ясна визия за това, как трябва да се повиши ефективността на служителите на министерството по места, без да се засяга бюджета на страната или, ако се засегне, да е в минимална степен, при гаранции за прозрачност и логика във всичко, което се прави, обясни Грозев.

При представянето на проектобюджета финансовият министър Владислав Горанов обяви, че разходите за отбрана и сигурност през следващата година ще нараснат до 140 млн. лева.

"Успяхме да изпълним ангажимента си за разходите за отбрана за следващата година да не са по-ниски от 1.35 % от БВП. Това решение на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от април 2015 г. намира място в предложената фискална рамка и дава възможност да се стартират процеси за инвестиране на въоръжение и техника за българската армия", обяви той.

На заседанието на комисиите присъства и управителят на БНБ Димитър Радев, който обяви, че Централната банка подкрепя предложения проект за бюджет. Според него основният външен риск пред българската икономика е свързан с проблемите в развиващите се пазари, а регионалните рискове идват от проблемите на Украйна и Гърция и бежанския поток. Най-големият вътрешен риск, според Радев, е свързан със структурните реформи и трупането на дългове в енергетиката и транспорта. Това би се превърнало в проблем за бюджета, ако не се предприемат мерки, предупреди гуверньорът.

Мартин Димитров от Реформаторския блок обяви, че групата подкрепя предлагания бюджет, но трябва да се подобри събираемостта на данъците. Той критикува поскъпването на винетките и въвеждането на така наречения данък "уикенд", според който на фирмите няма да се връща в пълен размер ДДС за закупени активи, което се ползват не само по служба, но и лично. "Тези данъци дразнят хората и ефектът от тях ще е обратен", каза Димитров.

При представянето на здравния бюджет за догодина ресорният министър Петър Москов заяви, че каквото и да се случи с парите за здраве до края на тази година през 2016 г. Здравната каса ще има на разположение с над 180 млн. лв. повече отколкото през 2015 г.

Плановете са догодина касата да получи 3.024 млрд. лева от приходи и трансфери от бюджета и те да ѝ стигнат. За тази година обаче ще има дефицит. Москов обясни, че най-лошата прогноза е той да е 65 млн. лв., но до края на годината в НЗОК ще влязат още над 20 млн. лв. от здравни осигуровки и с мерките за икономии от лекарства очяквянията са недостигът да се сведе до 35-37 млн. лв.

Основният риск пред здравния бюджет за 2016 г., според министър Москов, е невъзможността да се изчисли прецизно натискът върху него от въвеждането на високотехнологични апаратури и изследвания през следващата година.

Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев каза, че в последния момент са се появили предложенията за увеличение на заплатите на работещите в сферата на социалното осигуряване, на агенцията "Митници", на НОИ и НЗОК, и др., което ще доведе до допълнителен приход от 15-20 млн. лв. за здравни вноски, като с тях НЗОК ще може да финансира здравноосигурителни плащания.

КНСБ подкрепи здравния бюджет, но поиска още 27 млн. лв. за заплати в спешната помощ и в регионалните здравни инспекции, както и още 20 млн. лв. за училищно здравеопазване.

Депутати от ДПС и "БСП лява България" заявиха, че няма да подкрепят проекта за бюджет на НЗОК за 2016 год. поради липса на финансови разчети за основния и допълнителния пакет, налагането на лимити, прекратяването на договорното начало с Българския лекарски съюз и други причини.