Осем забележителности показва картата на "Непозната София"

Осем малко известни, но интересни забележителности в столицата са картографирани и описани по проекта "Непозната София". Проектът е от 1 юни по програма "Европа" на Столичната община и ще приключи на 31 август, съобщи ръководителят на проекта Станислав Червенков, цитиран от БТА.

В инициативата досега се са включили 1200 души, които са дали свои предложения кои са непознатите забележителности в София. Участниците са попълнили анкетни карти, в които са описали обектите, които смятат за значими за столицата, но познати за малцина.

На базата на анкетите засега са избрани осемте обекта - тези, които са предлагани най-често от хората. В селекцията са помагали археолози и историци.

Идеята е не само да картографираме непознатите места в столицата, за да ги направим по-известни за софиянци и за туристите, а и да намерим впоследствие начини да ги облагородим, каза Червенков.

Той даде пример с късноантичния мавзолей в Южния парк, който се "губи" в обраслата растителност. Необходимо е всички места с историческа и архитектурна значимост да бъдат приведени в добър вид, да имат информационна табела, да бъдат осветени, обясни Червенков.

След като проектът завърши, ще бъде готов окончателният вариант на картата "Непознатата София". Тя ще бъде разпространявана на летището в София, автогарите и ж.п. гарите, както и в хотелите в столицата. Сега проектът е отворен за предложения. Те могат да бъдат правени на сайта на фондация "Център за предприемачество и управленско развитие - България" - изпълнител на инициативата.

Първата забележителност в картата, изготвена засега, е гробът на Иван Вазов, белязан от витошки камък, докаран специално от планината в знак на поклонение към патриарха на българската литература.

Вторият "непознат" обект в София е митрополитският храм "Св. Николай Чудотворец", намиращ се на ул. "Цар Калоян" (до хотел "Рила"). Храмът е един от най-старите в столицата, като първите му основи са поставени от времето на император Константин Велики през четвърти век.

Къщата-музей на Пейо Яворов е третата забележителност от "Непознатата София". В къщата сега се съхраняват ценни ръкописи на писателя, фотографии и оръжейната му колекция. В нея Яворов и Лора Каравелова са живели от 29 ноември 1912 г. до трагичната нощ на 30 ноември 1913 година.

Разкритите през 2001 г. в Южния парк останки от античен мавзолей са четвъртият обект в класацията. Според учените мавзолеят датира от периода между последната четвърт на трети век и третата четвърт на четвърти век. Късноантичният обект се намира в края на улица "Димитър Хаджикоцев".

В квартал Лозенец до Семинарията, е разположена петата забележителност, малко известна за българите - поляната "Славейковите дъбове", използвана като градина от семейство Славейкови. Автентичното наследство от писателите Петко и Пенчо Славейкови е обявено през 2005 г. за паметник на културата с национално значение от Министерството на културата.

Следващият обект също е свързан със съдбата на големия наш писател Пейо Яворов - това е православният храм "Св. Богородица - животворен източник". В храма, построен през 1882 година с дарения на жителите на село Подуяне, Яворов се венчава за Лора Каравелова през 1912 година, преди той да замине за фронта в Македония.

Вила "Рустика", намираща се между два жилищни блока в кв. "Хаджи Димитър", е седмият малко познат исторически обект в София. Той е най-голямата по площ след разкритите вили рустика (вид каменна зидария) около Сердика.

Близо до брега на река Искър е осмата забележителност - Курилският манастир, в който са се съхранявали ценни реликви, сред които евангелие, писано от отец Матей, каменен свещник със старобългарски надписи от 15-и век.