От какво и от кого прокуратурата ЧИСТИ БЪЛГАРИЯ

За какво му е на главния прокурор Twitter -а?

От какво и от кого прокуратурата ЧИСТИ БЪЛГАРИЯ

От седмица главният прокурор е и в Twitter, за да облъчва публиката с гръмки и претенциозни, но нямащи нищо общо с действителността лозунги. Два-три дни по-късно стартира и собственият му интернет сайт. Което не му пречи, както и досега, по няколко пъти на ден да изгрява от телевизионните екрани, за да дръпне поредната си реч.

Сред някои слоеве от населението (по-доверчиви, неизкушени в правото и незапознати с принципите на функциониране на правосъдието и на демократичната система като цяло) медийните изяви на главния прокурор може и да се харесват със своята демонстративна загриженост за "бедните и онеправданите". Като например: "Това е проблем на българската съдебна власт и на българската държава – че не влизат хората, които разполагат с пари, власт и влияние, където им е мястото – в затвора".

За останалите обаче тези изяви са просто популизъм. Толкова фалшив и примитивен, че всичко би могло да бъде много смешно – като стар милиционерски виц.

Но, всъщност, е сериозно и дори страшно.

Първо, защото ролята на публицист и политически коментатор е абсолютно недопустима за заемащия този пост. Така той не просто компрометира самия себе си, но всекидневно убива авторитета на институцията, която олицетврява, и доверието в нея.

И второ, защото човек с практически неограничена власт си позволява всекидневно да нарочва хора, да сочи врагове и да раздава обвинения и присъди – нещо, на което има още по-малко право. За него изглежда и презумпцията за невиновност, също като разделението на властите, е "виждане на десните екстремисти", което самият той не споделя. А това е страшно, като се има предвид, че прокуратурата в България може да превърне в обвиняем и подсъдим, когото и когато си поиска.

"Времето на недосегаемите свърши!"; "#ЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ!".

Та, свършило ли е наистина времето на недосегаемите и кои, всъщност, са те? От какво и от кого ЧИСТИ БЪЛГАРИЯ прокуратурата?

Ключ към отговорите на тези въпроси дава най-често употребяваната от главния прокурор дума - "олигарх". Както и да се е променял смисълът на това понятие от времената на древна Елада насам, при олигархията парите и политическата власт винаги съществуват в симбиоза, понякога дори събрани в едни и същи лица. Освен богатството, неотменима част от нея винаги е била и е властта – тоест бизнес, който трупа пари чрез политическата власт, а тя работи за него.

Именно това пропуска главният прокурор съставяйки своя списък на "олигарсите" и лепи този етикет произволно на всеки неудобен, най-често на хора, които са не просто критици на правителството, а противници на олигархичния модел, който то въплъщава.

Това е ключът към парадокса, че най-тесният кръг на властта и съществуващите в симбиоза с нея са по презумпция изключени от списъка на главния прокурор. Докато човек се разбира с властта и ѝ угажда, няма начин да попадне в него. Именно това са фактически недосегаемите в България.

От друга страна, критиците, неудобните, опонентите на властта, независещите от нея, както и загубилите по една или друга причина нейното благоволение, са с лекота произвеждани в "олигарси". Именно тази категория хора се е заела да "изчисти" прокуратурата.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари