Отиде си писателят и режисьор Людмил Тодоров

Отиде си Людмил Тодоров. Писател, актьор, сценарист и режисьор, той бе светла фигура, независима личност, оригинален, проницателен и фин творец.

Той е режисьор и сценарист на филмите"Миграцията на паламуда", "Шивачки", "Емигранти", "Двама мъже извън града", "Любовното лято на един льохман" и др.

Като актьор е играл в "Парчета любов", "Мера според мера" и "На всеки километър". 

Автор е на книгите "Да изгубиш Мечо Пух" (1988), "Хроника на една любов" (1993), "Хроника на едно пропадане" (2000), "Шлеп в пустинята" (2013), "С череша се задави косът" (2016). Миналата година излезе романът му "Смяна на оптиката".

Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва английската гимназия "Гео Милев" в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) със специалност "Кинорежисура" в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.

През годините Людмил Тодоров е бил автор на публистични материали в Mediapool.bg ("Колко кила си"; "Игра на демокрация"; "Преписка № 12547/2015"; "Горещ картоф"; "Сто години самота" и др.)

Приятели и колеги също споделиха мисли за Людмил Тодоров.

"Людмил Тодоров имаше наистина силно присъствие. Той имаше страшно високи критерии, най-вече към себе си. И предполагам, че заради това му беше много тежко. Това му беше най-сложният избор – да бъдеш непримирим към най-дребните компромиси", каза режисьорката Иглика Трифонова, потърсена от БТА след кончината на известния български писател, актьор, сценарист и режисьор.

"Той имаше страхотен талант да пише. Спомням си първите ни сблъсъци от първи курс във ВИТИЗ с нещата, които пишеше или измисляше. За мен това беше трудно постижимо, освен дарбата да пише, и тази страшно висока взискателност към текстовете, към драматургията. Той трудно приемаше хвалбите и добрите думи. Трудно беше да му се каже колко беше важен. Надявам се, че го знае", допълва Иглика Трифонова.

"Последните години той живееше страшно дистанцирано. Той винаги страшно ценеше самотата си. Може би, от всички нас, на него тя му беше най-необходима. За човек като него, с такива високи изисквания, е обяснимо, че се затвори. Съжалявам, че част от младите в киното, будните и талантливи хора, не го познават на живо", каза още тя.

"Вече двама души от моя клас, от нашия кръг, ги няма, и те са хората с най-силно присъствие – Иван Черкелов и Людмил. Животът ни беше много интензивен, заедно в годините, в които се оформихме. И това е една от загубите, които ще бъде до край с всички нас, останалите", казаа още тя.

"Людмил – не мога да кажа "беше", защото ми е странно всичко, но много достоен човек. Той запази достойнството си през целия си живот , така че не слугуваше на никого – нито на обществения вкус, нито на някаква конюнктура", каза пред БТА проф. Светослав Овчаров.

"Той си беше човек, който живее по собствените си правила и не ги промени. Не се пречупи по никакъв начин. Може би и затова толкова рано си отива", каза още той.

"Съжалявам! Не мога да кажа нищо сега. Думите днес загубиха сила и смисъл! Тъжно е! Той ни подари най-любовното лято в нашия живот. Благодарност за Людмил! И…поклон!", каза пред БТА актрисата Рени Врангова.

Людмил ни напусна без време на 68-годишна възраст.

Екипът на Mediapool поднася най-искрени съболезнования на семейството на Людмил.

Поклон пред паметта му!