Отвлича се вниманието от други "любимци" в енергетиката

Договорите с двете централи не са най-значимите проблеми пред либерализацията, смята енергийният експерт Илиян Василев

Илиян Василев

Г-н Василев, преди дни енергийният министър обяви, че наесен ще започнат преговорите с двете т.нар. американски централи за предсрочното прекратяване на 15-годишните им договори за изкупуване на тока им. Двете страни трябва да се разберат и за дължимите на инвеститорите компенсации за развалянето на споразумението. Разумен ли е такъв подход – ваденето на немалко пари за обезщетения и пращането на тези производители изцяло на свободния пазар?

​На теория изкарването на всички производители на борсата, за да се конкурират, звучи примамливо. Направо по учебник. Но преди това трябва да се направи един задълбочен анализ за видовете субсидии или прикрити форми на държавна подкрепа за другите участници в пазара, защото е ясно и с невъоръжено око, че американските централи“ не са единствените с "привилегии“, а по съотношение инвестиции - привилегии, които са направили и качеството на активите, не са и най-големият проблем. След това да се направи детайлен анализ "разходи-ползи" от сегашните варианти за решение, които са им предложени, преди да се скочи в "дълбокото“.

Вниманието изкуствено се фокусира върху "американските" централи, докато се правят заслони на други "любимци“, като са правим на слепи за изкривяването на пазарите, за непазарни предимства в сектора. Като се започне от АЕЦ "Козлодуй" (през изкуствено занижената застраховка ядрен риск), през заслоните за възобновяемата енергия, крос-субсидии, дълговете на "Топлофикация-София", свръхтолерантността към централите на Ковачки, към когенерациите (особено някои) и т.н. Да не говорим за скандалната сделка със студения резерв, "доброволно" отказан от ТЕЦ "Марица Изток - 2" в полза на частната ТЕЦ "Варна". Странно е изобщо да се разсъждава на тема "национални интереси" само през ревизия на договорите с "американските“ централи, при това очевидно насилие над здравия разум, справедливостта и бизнес етиката, измерена и през корпоративната социална отговорност.

Чак след като се уверим, че прегледът на ситуацията има балансиран контекст, можем да пристъпим към професионален анализ.

Примерно – да приемем, че ако действително сме обещали ефектът на новите договори с "американските“ централи да бъде неутрален за "американските" (защото въпросът със собствеността е малко по-сложен) инвеститори и че те ще си получават "своето", независимо от това дали произвеждат и колко продават, пак на теория е възможно те да загубят мотивация изобщо да произвеждат при положение, че цената е изкуствено ниска, защото другите ползват "привилегии“. А може би това е скритият замисъл – да се извадят от уравнението мощностите на американските централи, американските инвеститори да си получат своето и да се "докаже“ нужда от нови мощности. Перверзна логика, но какво ли не съм видял.

Зависи каква е методологията за изчисления на присъщи и признати разходи, която се използва при преговорите по ТЕЦ "Марица Изток 1" и ТЕЦ "Марица Изток 3", цени, себестойност, компенсаторни плащания. Не зная, не съм запознат с детайлите на преговорите. Тъй като задълженията в последна сметка са към външни кредитори и инвеститори, пак на теория може да се предположи, че може да видим ситуация при която активите на "Марица Изток 1" тотално деградират, ако собствениците решат, че не им е изгодно да генерират електрическа енергия. Да не забравяме, че и двете централи накрая може да се върнат при НЕК. Не е без значение на каква остатъчна стойност ще бъдат.

Пречат ли тези договори на либерализацията на електроенерегийния пазар или има начин те да бъдат променени, за да отговарят на пазарните изисквания?

​Пречат, разбира се, но нито са единствените, нито най-значимите пречки. Пък и въпросът е за алтернативите за решение, защото простото юруш-отрицание може да ни доведе до по-голяма беда.
 
​​Този солидарен фонд – задължение към обществото - също няма гаранция, че на входа и на изхода всичко е прозрачно и справедливо.

В последна сметка най-важният въпрос е защо НЕК – търговецът, не излезе на пазара, като собственик на продукцията?

Ако обезщетенията за "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" трябва да се платят от НЕК, тъй като е страна по договорите, а дружеството е в тежко финансово състояние и се наложи отново бюджетът или БЕХ да му отпускат заем - това не е ли също държавна помощ, за каквато претендира правителството, че е налице в договорите с двете компании?

​Вън от съмнение е, че договорите между НЕК и централите включват клауза, при която ултимативната гаранция се носи от държавата, дори в случай на обявяване във фалит на НЕК. Вън от съмнение е, че при тази хипотеза дори формално да има нужда от процедура за държавна помощ, тя ще бъде безпредметна, тъй като с или без процедура всеки съд (в случая вероятно ще стане реч за Вашингтонския) ще осъди държавата и ще трябва да платим.

Как ще се отрази извеждането на двете централи изцяло на свободния пазар върху цените на електроенергията им?

​Зависи от много неща. От потреблението, от предлагането от другите източници. При нисък икономически растеж, ниско базово потребление, нищо чудно да започнат да се изключват блокове от мрежата, от там да се намалят поръчките към мините и .... самоиндуциран срив. ​В последна сметка цената, на която се продава електрическата енергия при свободен пазар, няма отношение към себестойността на произведената енергия.

​Чуждите "инвеститори" ще си получат своето, държавата ще получи натрупване на негативи с кумулативен отрицателен ефект – дългове, по-ниски доходи, по-ниски постъпления в бюджета и измамното усещане, че борсата работи, а пазарът е либерализиран. И накрая, всички ще обвинят либерализацията и Европейския съюз.

Без да е сигурно, че можем да налагаме еднакви правила на пазара, в което производителите да се конкурират при равни условия, няма как да убедим потребителя в ползите на либерализирания пазар.

При това положение какъв е най-изгодният от потребителска гледна точка подход?

​Всичко зависи от умението да се проиграят вариантите на взаимно изгодно договаряне с централите. Начинът по който тръгна този процес, с притискане, без да усилят преговорните позиции (а имаше толкова много начини), бе противопоказен и политикански. Да започнем, че опростено и произволно се определят "националните интереси" в казуса, от които уж се изхождаq за да защитят текущите варианти за "силово" договаряне. Често това е параван – особено когато политици пазят $национални интереси“ и накрая се оказва, че държавната сметка празна, а частната пълна.

Ако Европейската комисия не дава решение по казуса с държавна помощ до този момент, значи рискуваме на своя глава. А трябва да форсираме подобно решение на ЕК, ако трябва дори с натиск. Защото в последна сметка всичките разходи по преговорите с двете централи и политиките зад тях ще се плащат от данъкоплатците - през бюджета, или от потребителите - през личните им сметки.

Крайно време е да се намалят децибелите. Противопоказно е.

Още по темата
Още от Интервюта