Пълният текст на становището на Артикъл 19

I. Факти

Това становище се отнася до делото за клевета срещу Катя Касабова, бивш журналист от вестник “Компас”. На 11 май 2002 година Бургаският районен съд намери г-жа Касабова за виновна за това, че е оклеветила всеки един от четирите тъжители (съответно граждански ищци): Тотка Димитрова Казакова, Антония Иванова Месерджиева, Румен Атанасов Евстатиев и Генко Ненов Далев). Становището разглежда съответствието на делото с международните стандарти относно обидата и клеветата.

Предмет на делото са статии, публикувани във вестник “Компас” на 12 и 14 септември 2000 година. В тях се твърди, че съществува корупция във връзка с приема на деца в елитните училища в Бургас. По-точно се твърди, че родителите на деца без заболявания са платили подкуп на комисията за прием на деца със заболявания, за да бъде уреден прием по облекчен режим. Четиримата тъжители (ищци) са поименно назовани в статията като лица, обвинени в корупция.

Авторът на статиите, г-жа Касабова, е получила информация за подкупите от Манук Левон Манукиан, член на организацията “Гражданско общество за спасяването на Бургас”. По време на съдебното производство, г-н Манукиан отказва да назове имената на родителите, които твърди, че са му разкрили, че са плащали подкупи. Във втората статия, г-жа Касабова се извинява за свои твърдения, които може да се окажат неверни.

Съдът намира г-жа Касабова за виновна за клевета по отношение на всеки от четиримата тъжители и ищци, но я освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 700 лв (около 350 евро) за всяко обвинение за клевета. Г-жа Касабова е също осъдена да плати обезщетение от 1000 лв на всеки от ищците за моралните вреди, които им е причинила.

Според съда, г-жа Касабова не е успяла да предостави достатъчни доказателства, за да отхвърли съществуващата презумпция по българското право, че клеветническите твърдения са неверни, отчасти поради факта, че нито тя, нито г-н Манукиан посочват имена на родители, които са дали подкуп. При оценяването на делото, съдът не взема предвид направеното публично извинение от г-жа Касабова.

II. Анализ на делото

Голям брой дела за обида и клевета са били разглеждани от международни съдилища, включително от Европейския съд за правата на човека, както и от национални съдилища. Тези съдилища трябва да намерят баланса между правото на уважение към доброто име и основното право на свобода на изразяване. През юли 2000 година, Артикъл 19 публикува Законодателството за обидата и клеветата: Принципи за свобода на изразяване и защита на доброто име, които определят подходящия баланс между тези две важни социални ценности. Тези принципи са разработени на основата на делата, споменати по-горе, както и на други авторитетни становища относно международните стандарти в тази област. Законодателството на обидата и клеветата беше одобрено включително и от Специалния рапортьор на ООН за свобода на мнение и изразяване и от представителя на ОССЕ за свобода на медиите.

II.1 Наказателно преследване за обида и клевета

Артикъл 19 е на мнение, че наказателното право не е допустимо средство за защита на доброто име. Принцип 4(a) от Законодателството за обидата и клеветата гласи:

(a) Всички наказателни закони срещу обидата или клеветата трябва да бъдат забранени и заменени, където е необходимо, с подходящи граждански закони за търсенето на отговорност за обида или клевета. В онези страни, където все още съществуват наказателни закони срещу обида или клевета, трябва да бъдат предприети стъпки за прогресивното прилагане на този Принцип.

В много страни търсенето на гражданска отговорност за обида и клевета е единственото средство за защита на доброто име, поради това, че не съществуват наказателноправни разпоредби, определящи обидата и клеветата като престъпления, или поради това, че тези разпоредби не се прилагат. Опитът на тези страни показва, че наказателното право не е необходимо за предоставянето на ефективна защита на доброто име. Неговият по-голям възпиращ ефект за свободата на изразяване го прави недопустимо средство за защита на доброто име. Криминализирането на определена дейност е изява на явен държавен интерес за контролирането на тази дейност и придава определена социална стигма по отношение на нея. В признание на това, международните съдилища са подчертавали нуждата от действия от страна на правителствата за ограничаване на прилагането на наказателни средства за защита, когато се ограничават основни права. Освен това опитът на много държави показва как наказателното правосъдие може да бъде прилагано произволно и да ограничи критиката към дейности, противоречащи на обществения интерес за свободно разпространение на информация и идеи.

Артикъл 19 отбелязва, че съдът в този случай не е наложил наказание предвидено в Наказателния кодекс, а само административна глоба. Въпреки това фактът, че такова наказание може да бъде наложено, служи като предупреждение за всички журналисти и писатели. Българското наказателно право не предвижда наказание лишаване от свобода за осъдените за обида и клевета, но предвижда обществено порицание.

• Препоръка:
  Наказателните разпоредби по отношение на обидата и клеветата трябва да бъдат отменени и отговорността трябва се търси само по гражданско-правен път.

II.2 Въпросът с истината

Във всички случаи, касаещи обида и клевета, установяването на верността на оспорваното твърдение трябва да води до освобождаване на подсъдимия (ответника) от отговорност. (вж. Принцип 7(a) от Законодателството относно обидата и клеветата). Българското законодателство е също в съответствие с този принцип.

Въпреки това, Принципите, представени от АРТИКЪЛ 19, се отнасят също така до въпросите, касаещи тежестта на доказване на истината. Принцип 7(b) гласи:

В случаите, отнасящи се до изявления от обществен интерес, ищецът трябва да носи тежест да докаже неистинността на тези изявления или намеци, за които се твърди, че са обидни или клеветнически.

Безспорно в този случай твърденията на г-жа Касабова се отнасят до въпрос от обществено значение, а именно корупцията. Въпреки това, съдът използва презумпцията, че клеветническите изявления са неверни. Според съда, представените от подсъдимата (ответницата) доказателства не са успели да оборят тази презумпция и поради това тя е намерена за виновна. Въпросната презумпция ясно противоречи на цитирания по-горе принцип. Освен това, той противоречи на основен принцип в наказателното право – принципа за презумпцията за невиновност, която изисква тежестта на доказване да лежи върху обвинителя, в този случай тъжителите, които трябва да докажат всички елементи на престъплението.

Сходен проблем е, че съдът се позовава на невъзможността на защитата да разкрие имената на отделни родители, които са дали подкупи. Като журналистка, г-жа Касабова може да се позове на конфиденциалност на източниците на информация. Законодателството за обида и клевета определя ясно, че ответниците в дела за обида и клевета не трябва да бъдат увреждани поради факта, че не разкриват източниците си на информация (вж. Принцип 6(b)).

• Препоръки:
  В случаите като този, отнасящи се до въпроси от обществено значение, ищецът трябва да докаже неверността на фактическите твърдения, а не ответникът да доказва верността на своите твърдения.
• Във всички наказателни дела тежестта на доказване трябва да бъде върху обвинителя (прокурор или тъжител), включително относно неверността на фактическите твърдения.
• Журналистите, обвинени за обида или клевета, не трябва да бъдат принуждавани да разкриват източниците си на информация и отказът им да разкрият тази информация не трябва да има негативни за тях последици.

II.3 Длъжностни лица

Тъжителите (ищците) в това дело са длъжностни лица – служители на Министерството на образованието и науката – и те са действали при изпълнение на служебните си задължения. Международното право е красноречиво по отношение на обидата и клеветата на длъжностни лица: те трябва да проявят по-голяма, а не по-малка толерантност, отчасти заради високия обществен интерес към открития дебат за държавните институции. Принцип 8 от Законодателството за обида и клевета гласи:

Законодателството относно обидата и клеветата не трябва при никакви обстоятелства да осигурява специална защита по отношение на държавните служители, независимо от техния ранг или статус. Този принцип се отнася до начина, по който се подават и разглеждат жалбите, до прилаганите стандарти при определянето на отговорността на ответника и до наказанията, които могат да бъдат наложени.

Член 148 от българския Наказателен кодекс, в противоречие с този принцип, предвижда по-високи наказания при обида и клевета на длъжностни лица по отношение на действия в кръга на техните компетенции.

• Препоръка:
  Разпоредбите, осигуряващи специална защита от обида и клевета на длъжностните лица, трябва да бъдат отменени.

II.4 Защита при основателно разгласяване

Широко признато е вече, че в някои случаи дори за неверни и клеветнически фактически твърдения трябва да бъде предоставяна защита срещу търсене на отговорност. Правилото, съгласно което трябва да бъде търсена винаги отговорност за всички неверни твърдения, е особено несправедливо за медиите, които имат задължение да задоволяват общественото право за информация относно въпроси от обществено значение и често не могат да чакат, докато проверят дали всеки твърдян факт е верен, преди да са публикували или излъчили информацията си. Дори най-добрите журналисти правят неволни грешки и наказването им би подкопало обществения интерес от получаване на своевременна информация.

За по-подходящ баланс между правото на свобода на изразяване и добро име би трябвало да се предостави защита на тези, които са действали разумно като са публикували твърдение по въпрос от обществена значимост, като същевременно се предоставя възможност за водене на дело срещу действалите неразумно. Така би се предоставила защита на основателното разгласяване (вж. принцип 9 от Законодателството за обида и клевета). Медиите, които действат в съответствие с приети професионални стандарти, трябва нормално да спазват теста за основателност. Българското право не предоставя такава защита, както изглежда от това дело.

• Препоръка:
  Българското право трябва да инкорпорира защита на основателна публикация в съответствие с горните стандарти.

II.5 Информация за разследвания

Медиите и всички останали трябва да имат право да информират точно и добросъвестно за официалните изявления и констатации (вж. Принцип 11 от Законодателство за обида и клевета). Това налага публичният интерес от осигуряване на широко разпространение на официални констатации и статуса на тези констатации.

В известна степен въпросните статии по делото се основават на констатациите на официално разследване. Доколкото това е така, твърденията не трябва да водят до търсенето на отговорност за обида и клевета. Информацията, получена от АРТИКЪЛ 19 посочва, че официалното разследване не е било разгледано от съда.

• Препоръка:
  Българският закон трябва да допуска изключване от търсенето на отговорност при честно и вярно предаване на официални констатации или твърдения.

II.6 Средства за защита

Ясно е, че санкциите срещу обида и клевета се включват в гаранциите за свободата на изразяване. По този начин неоснователно тежки санкции, дори за клеветнически твърдения, могат да бъдат в нарушение на гаранцията на свобода на изразяване. Това означава, че санкциите трябва да стриктно пропорционални на причинената вреда (вж. Принцип 15(b) от Законодателството за обида и клевета). АРТИКЪЛ 19 не е в състояние да оцени дали санкциите в това дело да пропорционални.

Един аспект от изискването за пропорционалност на санкциите е средствата за защита, които са вече предоставени, доброволно или на основание на установени журналистически правила, да бъдат взети предвид и оценени при определянето на обезщетението за причинената вреда. Ако средствата за защита, които са били вече предоставени, са намалили причинената вреда, това трябва да доведе до намаляване на паричното обезщетение за вреди. Както посочва принцип 15 (b) на Принципите относно делата за обида и клевета:

(b) При определяне на размера на паричните обезщетения трябва да бъде взет под внимание, заедно с другите неща, и възможният възпиращ ефект на обезщетението върху свободата на изразяване. Паричните обезщетения не трябва да бъдат непропорционални на причинената вреда, като трябва да бъдат взети предвид непаричните средства за съдебна защита и размерът на обезщетенията, присъдени за други граждански вреди.

Българският съд отказва да разгледа извинението, предоставено от госпожа Катя Касабова и по този начин не спазва този принцип.

• Препоръка:
  Санкциите в делата за обида и клевета трябва да бъдат стриктно пропорционални на нанесената вреда и за постигането на това трябва да бъдат взети предвид всички предоставени средства за защита, включително доброволни и приети от самите журналисти средства за защита.