Паметник на гузната ни памет

Паметник на гузната ни памет

Двадесет години след политическите промени в Европа, България взе решение за изграждане на паметник на жертвите на комунистическите режими по света. Тези жертви "по света" са отдавна известни и заслужено признати. Българските жертви и зверствата от този исторически период продължават да бъдат част от неудобната ни днес истина.

Всъщност кои бяха жертвите? Набързо разстреляните от т.н. „народен съд”? Хилядите избити без присъда, унищожените в лагерите, бегълците по границите, лагерниците, политическите затворници, изядените от прасетата в Белене, разбитите семейства, хората лишени от съдби? Струва ми се, жертви бяха всички онези седем или осем милиона население, дори съгласните, наведените, принудените да изтърпят безчестието в името на техните деца и роднини, даже вярващите комунисти, техните главни началници и копои, закърмени с примитивния си житейски манталитет.

Решението за изграждане на паметник на жертвите на комунизма е своевременно и късно, тъжно и цинично-тържествено, реванш на бедния, на полусвободния зависим роб. Твърдението на някакъв общинар, че такъв паметник ще бъде вторият в Европа след Унгария е, разбира се, невярно. Подобни паметници има вече навсякъде в бившия лагер. Само в Румъния те са 310. Подобни има и в България – в София, Варна, Ловеч, Сливен.

За съжаление, инициативният комитет, решил да създаде паметник, е бил далеч от реалните норми за подобна реализация – почтени намерения, попаднали в ръцете на политическа конюктура и слугинаж, опръскани с предизборни ангажименти.

Обявяването на конкурс заслужава адмирации – паметниците поръчани от кметове, богаташи или културни цербери презвъзхождат с пъти обявените и реализирани национални конкурси. Историята на конкурса е типично родна. Решението е взето през лятото на 2008 г. Изискванията са странни – няма обявен бюджет и ясни параметри за реализация. Мястото е добро – градинката пред храма "Св. Седмочисленици" в София.

Журито се събира за решение на 17. 12. 2008 г.. Участват шест колектива. Заседанието продължава два часа в очакване на закъснелия главен архитект на София. Той още с появата си решава, че определеното място е неподходящо и анулира конкурса. Рано е за подобно решение. С този елементарен предизборен трик се цели разочарованите от партията си каскетни и носталгични комунисти да пренасочат чувствата си към новия национален спасител, комуто да дарят доверието си на скорошните парламентарни избори.

Подхвърлено е неразгледаните проекти да бъдат обезщетени с по 200 – 300 лева. Участниците не получават обявеното комично обезщетение (реално един добър проект струва 3000 – 6000 лева ), нито дори решение или мнение на комисията. По-късно ще се разбере, че вече е било взето решение върху предложеното място да се изгражди паметник на будителите.

Обявен е нов конкурс, за който по неясен признак са поканени 40 български скулптори, но не и предишни участници. Предлага се, този път, паметникът да бъде изграден върху съществуващата в градинката тоалетна, а чешмата пред нея, дело на проф. Георги Чапкънов, да бъде изместена някъде. Пазарът на ул. "Граф Игнатиев" се премахва от естетски съображения в услуга на позакъсалите молове. Разбира се, конкурсът се провежда след изборите, с което г-н главният архитект дарява определен реверанс към своя началник. Форматът на "монумента" е по-скоро интимен, паметен знак, нещо като посадено от космонавт дръвче. По-добре нещо, отколкото нищо. А може би понякога е по-добре нищо, отколкото нещо като нищо.

Имежду 13-те участници най-сетне е избран победител. И в двата конкурса обществено обсъждане няма – гражданите могат спокойно да се погрижат за зимнината.

Проектът засега разполага с 13 000 лева, събрани от инициативния комитет. Парите не биха стигнали и за разрушаване на т.н. "санитарен възел".  Само за сравнение – за ремонт на паметника пред НДК бяха отпуснати 140 000 лева, които веднага бяха обявени като недостатъчни.

Тоалетна в основата на бъдещия мемориал, както и странното поведение на организаторите са основната причина за малкия брой участници в един слаб, повторен конкурс. Малко са авторите, които биха подминали небрежно странните темели на бъдещия монумент.

Паметник на жертвите на комунизма би трябвало да е проект с национален характер, който не би бил по силите на какъвто и да било комитет. Само държавата може да реализира подобен монумент с историческо значение. На фона на съществуващите паметници на комунистичесите ни окупатори, терористи и сатрапи, не би било редно да допуснем компромисната реализация на нещо с размерите и значението на панаирджийско стрелбище, заченато във фекалната клоака на неокомунистическото ни съвремие.

* Авторът е доцент, преподавател в НХА, участник в първия обявен конкурс.
Споделяне
Още от