Папандреу склони на служебно правителство и избори, референдум няма да има

Правителството на премиера Георгиос Папандреу е готово да разговаря с опозицията по нейното искане за служебно правителство до произвеждането на предсрочни парламентарни избори, съобщи правителствен говорител в Атина, цитиран от Ройтерс.

Отстъпката на Папандреу идва, след като неговото правителство почти падна заради намерението да свика референдум по спасителния план на ЕС, който предизвика вълнение както в страната, така и в чужбина.

По време на проведеното в четвъртък по обед спешно заседание на гръцкото правителство четирима министри, включително влиятелният финансов министър Евангелос Венизелос са призовали министър-председателя Георгиос Папандреу да подаде оставка, за да открие пътя за съставяне на коалиционно правителство.

Опозиционната партия Нова демокрация по-рано днес поиска съставяне на преходно правителство, което да води страната, докато бъде осигурен жизненоважният транш от чуждестранните кредитори, а след това да организира избори.

"Приветстваме решението на Нова демокрация да подкрепи споразумението от 26 октомври", каза говорителят Илиас Мосиалос пред журналисти, имайки предвид споразумението за спасителен кредит от ЕС от миналия месец.

"Що се отнася до останалите предложения, ние сме готови да ги обсъдим сериозно в интерес на държавата", каза Мосиалос.

В реч пред кабинета Папандреу казал, че ще възложи воденето на преговори с опозицията на двама висши партийни членове, и приветства подкрепата на опозицията за договорената през миналата седмица сделка с лидерите на еврозоната.

Ако опозицията се съгласи да подкрепи сделката в парламента, няма да има референдум, каза Папандреу. Ще съм доволен дори да не правим референдум, който никога не е бил самоцел. Доволен съм, че цялата тази дискусия най-сетне върна разсъдъка в главите на много хора", се казва в речта на Папандреу, разпространена до медиите и цитирана от Ройтерс.

Премиерът казал, че лично ще разговаря с опозиционния лидер Антонис Самарас, за да обсъди с него следващите стъпки на базата на широк консенсус.

Пресслужбата на Нова демокрация разпространи писмено разяснение на позициите на Самарас. Според документа той е поискал създаване на временен и ограничен по време и компетенции кабинет, "докато не завърши процедурата по ратификация на споразумението с ЕС и не бъде осигурено получаването на шестия транш от кредита от 8 милиарда евро", като "единствената сфера на неговите компетенции ще бъде ратификацията на споразумението и получаването на шестия транш".

Веднага след това трябва да бъдат произведени избори, се казва в документа. "Например, до 4 декември трябва да бъдат решени всички неуредени въпроси в Гърция, за да се пристъпи към избори. Ако това се постигне по-рано, то изборите също трябва да бъдат произведени по-рано. Желателно е цялата неопределеност около изборите да се изясни до коледните празници", пише в текста.

В документа специално се подчертава, че служебното правителство, което е имал предвид Самарас, "няма да има никакво отношение към съвместното управление на партии, никакво отношение към така нареченото правителство на националното единство".

"Решението за конкретния му състав е от компетенциите на президента на Гърция. Ние подчертаваме, че в такова правителство няма да участват политически представители на партиите, включително, разбира се, и на Нова демокрация", е отбелязано в разяснението.

Правителство в колапс

Гръцкото правителство се изправи на ръба на колапса заради плановете на премиера Папандреу да свика референдум за оставането на страната в еврозоната и категоричната позиция на европейските лидери, че спасяването на еврото е по-важно от спасяването на Гърция.

По обед премиерът Георгиос Папандреу председателства спешно заседание на правителството в четвъртък по обед, след като лично финансовият министър, заедно с други министри и голяма група депутати от управляващата партия се обявиха срещу идеята за референдум, а лидерите на Германия и Франция поставиха на Гърция ултиматум да реши дали иска да остане в еврозоната.

С всяка минута позициите на Папандреу в правителството и в собствената му партия се сриваха, след като няколко министри и още депутати се обявиха срещу идеята за референдум.

Всичко това стана в навечерието на ключовото гласуване на вот на доверие на правителството в петък. На практика още днес управляващата партия ПАСОК загуби мнозинството си в парламента, след като още депутати обявиха, че няма да гласуват доверие на правителството и така гласовете в негова подкрепа паднаха под нужните 150 от общо 300 гласа. Авторитетен депутат от ПАСОК заяви даже, че Папандреу "е вече история".

Група видни депутати от ПАСОК пък подготвят предложение за коалиционно правителствоначело с бившия вицепрезидент на Европейската централна банкаЛукас Пападемос -  уважавана фигура в Гърция, което да спаси Гърция от ръба на финансовата пропаст.

Спасяването на еврото е по-важно от спасяването на Гърция

Гърция няма да получи поредния, шести транш от първия спасителен пакет за страната, обявен миналата година, докато не се произнесе за еврото, даде да се разбере френският президент Никола Саркози късно в сряда вечер в Кан, където днес започна срещата на високо равнище на Г-20. Траншът е в размер на 8 милиарда евро и е крайно необходим на Гърция, за да избегне изпадането си в неплатежоспособност по своите дългове.

Френският президент подчерта, че ако правилата "не се спазват, нито Европа, нито МВФ може да даде и един цент". "Ние просто казваме, че можем да взимаме пари от европейските данъкоплатци... когато правилата, които са одобрени с единодушие, биват спазвани", се аргументира той.

Саркози подчерта, че ако бъде произведен референдум, залогът ще е дали Гърция да остане в еврозоната или не. "Въпросът "да или не" опира до това дали Гърция иска да остане член на еврозоната или не", допълни премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер.

Германия иска да стабилизира еврозоната с Гърция като неин член, обяви канцлерът Ангела Меркел. В същото време тя даде да се разбере, че стабилизирането на еврото в крайна сметка е по-важно от спасяването на Гърция.

Европейските лидери направиха тези изявления след организирана от Саркози минисреща, в която участваха още Меркел, Юнкер, президентът на ЕС Херман ван Ромпой, председателят на  Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард.