От 500 до 10 000 лв. санкции за неподадени или сгрешени публични имуществени декларации са предвидени в четирите проекта за промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Парламентът прие и четирите предложения на първо четене, като те ще бъдат обобщени в един текст преди окончателното им гласуване.
Законът, който действа от 2000-та година, задължава депутатите, министрите и заместник министрите, шефовете на държавни агенции, както и висшите магистрати всяка година публично да декларират притежаваното от тях движимо и недвижимо имущество и финансови авоари. Текстът обаче не предвиждаше глоби за висшите държавници, които не го спазват, и четири години поред освен имотните декларации, Сметната палата публикуваше и дълги списъци на лица, които не са подали задължителния документ. Палатата обаче не притежаваше механизми да санкционира или принуди нарушителите на закона да го спазват.
И в четирите проекта, гласувани днес, се предвиждат глоби за неподаване на публична декларация или за декларирани неверни данни. Най-драстична санкция предлага депутатът от ОДС Димитър Абаджиев - между 500 и 5000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 10 000 лв. за повторно. Абаджиев предлага глобите да се внасят като приход на републиканския бюджет. От 500 до 1000 лв. при първо нарушение са предлаганите глоби в проектите на Владимир Дончев от НДСВ и на колегата му Борислав Цеков, като при повторно нарушение Дончев предвижда санкция от 2000 до 5000 лв., а Цеков - от 1500 до 3000 лв.
Владимир Дончев, Борислав Цеков, както и вносителят на четвъртия законопроект - Мирослав Севлиевски, предлагат кметовете и председателите на общинските съвети също да се включат в кръга на лицата, длъжни да подават публични имуществени декларации. Дончев включва в списъка и заместник-кметовете на общини и на райони.
По думите на Севлиевски, целта е да се "извади на светло" имотното положение на лицата, от които зависи решаването на всички най-важни въпроси в общината и по отношение на които има непрестанни съмнения за корупция или пристрастност при взимане на решенията.
Проектът на Борислав Цеков разширява още повече кръга на длъжностите с публични декларации. Депутатът предлага към тях да се включат шефовете на данъчната администрация и на митниците, на шестте национални служби в МВР - НСС, НСБОП, полиция, гранична полиция, пожарната и жандармерията.
Освен тях, според Цеков срез лицата, длъжни да оповестяват имуществото си, са и членовете на политическите кабинети на премиера и министрите, защото тези хора също участват във формирането на решенията на изпълнителната власт.
В пленарна зала Мирослав Севлиевски призова депутатите да подкрепят и четирите проекта, в резултат на които според него ще се повиши доверието на обществото към институциите.
В речта си Севлиевски обвърза тези законови промени и с последния скандал около раздаването на ведомствени апартаменти на висши държавни чиновници. "Трябва да знаем всеки началник на кабинет с какво имущество влиза в изпълнителната власт и как излиза, за да спрем историята с апартаментите. Това е една от малкото стъпки напред", твърди Севлиевски.
Колежката му от НДСВ Анелия Атанасова също подкрепи законопроектите с мотива, че по този начин ще се спре порочното мислене, че когато си във властта, всичко ти е позволено.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
