Партийни приходи и разходи над 1000 лв. вече само по банков път

Народното събрание ограничи и даренията "кеш“ за партиите. Вече всички плащания, които надвишават 1000 лева, ще се извършват само по банков път. Ограничението от 1000 лева се отнася и за всички разходи на партиите по време на предизборна кампания.

Това решиха народните представители, които и в четвъртък продължиха с приемането на текстове от обемистия Изборен кодекс. В настоящото законодателство бяха позволени дарения "на ръка” до 5000 лв.

Същевременно се запазва максималният размер на дарение от едно лице - до 10 хиляди лева на година. Запазва се и забраната на анонимни дарения, както и финансиране от фирми, от религиозни институции, чуждестранни фирми, правителства, неправителствени организации.

С кодекса отпадна и възможността партиите да финансират предизборните си кампании с т. н. фондонабиращи мероприятия.

Депутатите забраниха и "скритото“ подпомагане на партии от фирми чрез предоставяне за безвъзмездно ползване на вещи и услуги. Това ще могат да правят само граждани, които ще трябва да подписват и декларация, че дадената вещ е тяхна лична собственост, а не на някоя фирма.

В дискусията в пленарна зала за първи път се включиха и народните представители от РЗС. Те настояха да отпаднат именно текстовете, които задължават да се подписва декларация, че физическото лице притежава лично предоставените на партиите вещи.

По време на кампанията за последните парламентарни избори партията на Яне Янев ползваше десетки билбордове по автомагистралите, предоставени от нейн симпатизант.

Голям скок на партийните харчове за кампании

Депутатите решиха да увеличат размера на допустимите разходи на партиите и коалициите за предизборни кампании. Сега вече те ще могат да харчат до 4 млн. лв. за парламентарни избори. Досега ограничението бе 1 млн. лв. за партии и 2 млн. лв. - за коалиции.
Както и досега общата сума, която може да бъде изразходвана за кандидат-президентската кампания, ще е 2 млн. лв.
За местните избори пък сумата ще е 8 млн. лв.. Досега такова ограничение не съществуваше.
Народното събрание реши, че в Сметната палата ще се поддържа единен публичен регистър на кандидатите за изборите. В него ще се включват сумата на даренията, имената на дарителите, физическите лица, предоставили безвъзмездно вещи или услуги, декларация за произхода на дарените средства над 1000 лв., имената на социологическите, рекламните и ПР агенции, с които партиите работят.

НС реши на парламентарните и евроизборите да се гласува с отделни бели бюлетини, за да може в тях да се отбелязва преференция.

Левицата настоя бюлетините да са интегрални, тъй като с отделни щяла да се върне старата практика на купуване на гласове и следене на вота.

Управляващите обаче отказаха да се съгласят с това и показаха нагледно как според тях би изглеждала интегралната бюлетина с листите на всички партии и коалиции. Те разпънаха върху банките си два отпечатани варианта - по вертикала и хоризонтала и ги сравниха с чаршафи.

Депутатите одобриха и текст, според който вотът занапред ще се отбелязва само със знак „Х" в квадратчето срещу съответната партия или коалиция.