Петър Чобанов: Ако БНБ си вършеше работата, КТБ щеше да е под надзор още през 2012 г.

Ако "Банков надзор" на БНБ си беше вършил работата като хората, още през 2011-2012 г., щеше да установи, че Корпоративна търговска банка (КТБ) има недостиг на капитал, да я обяви в несъстоятелност и нямаше да се стигне до тези загуби. Това коментира бившият финансов министър от кабинета на Пламен Орешарски – Петър Чобанов, пред БНР в неделя.

Според него, ако банката бе продължила още известно време да функционира според утвърдения порочен модел, щетите биха били невъобразими. Той определи като порочен моделът, по който е работела банката и който бе описан като "финансова пирамида" от прокуратурата, внесла миналата седмица обвинителния акт срещу 18 души, начело с мажоритарния собственик на банката Цветан Василев, за източването на 2.7 млрд. лв.

"Моделът, по който действа (банката) експлозивно започва да привлича депозити на граждани и от там идва най-голямата загуба за обществото, тъй като точно тези депозити по-късно не могат да бъдат възстановени от самите активи, които остават на банката и се възстановяват от Фонда за гарантиране на влоговете", коментира Чобянов.

Валери Димитров, който е члена на управата на Фонда за гарантиране на влоговете и  бивш председател на Сметната палата, също смята, че КТБ е работила по "измамна схема", от която най-потърпевши са вложителите в банката.

"Акционерите на банката осигуряват много малка част от паричния ресурс  - не повече от една десета - максимум. Докато девет десети от паричния ресурс на банката се осигурява от вложителите. Или както казват колегите икономисти -  банката управлява чужди пари", обясни Димитров. Според него Цветан Василев е бил "раздавачът на кредити“ чрез назначените от него мениджъри на банката.

Димитров също смята, че отговорността за фалита на КТБ и изцяло на Банковия надзор.

"Нито министърът на финансите, нито министър-председателят, образно казано не управляват "ръчно" банката - това е частна банка и отговорната институция за надзора е БНБ, а БНБ - тя е независима от централната изпълнителна власт по закон. В този смисъл, за съжаление, надзорната информация се оказа доста капсулирана  - дори в самата банка (БНБ) се оказа, че Управителният съвет не е бил наясно със състоянието на банката (КТБ), защото информацията -  доколкото е била събрана и разполагаема, е била само при подуправителя по Банков надзор" посочи Валери Димитров.

Като цяло имаме провал на институциите и лицата, които е трябвало да упражняват надзор, обобщи той.

Чобанов изтъкна, че изясняването на реалното състояние на банката е започнало по време на мандата на правителството, в което той е финансов министър, и отхвърли тезата, че вина за фалита на банката трябва да се търси в кабинета на Орешарски. "Компетентните органи започнаха да действат точно по време на нашето правителство. Дотогава банката се раздуваше – утрои и учетвори баланса си", посочи той.

Проф. Валери Димитров се съгласи, че за да се говори за политически сценарий, който да е повлиял върху съдбата на банката, той трябва да се докаже. Експертът посочи, че тезата, че банката е "ударена“, за да се разграбят по-късно нейните активи е несъстоятелна.

"Банката е кредитирала бизнеси и лица, които след това се оказва, че върху тези бизнеси и лица контрол има не банката , а контрол има основният акционер. От тук може да се направи изводът, че огромна част от  кредитният ресурс фактически е присвоен от Василев – от основния акционер", посочи бившият шеф на Сметната палата.

Според него ясен критерий за несъстоятелността на тезата, че банката има здрави активи, към които има интерес и затова тя е атакувана, за да стигне до фалит, е това, че никоя друга банка не е имала интерес да я купи. Ако е имала реални активи, а не само "лоши кредити“ КТБ би намерила купувач, който да я оздрави, смята Димитров.

"Ако КТБ беше нормална банка, нейните кредити щяха да бъдат рефинансирани от други банки или банката като предприятие щеше да бъде купена изцяло или на части от други банки. Няма такова нещо. Банковият бизнес, банкерите в България са наясно, че КТБ е изцяло "гнила ябълка“, заяви той.. 

Според Валери Димитров има шанс ощетените акционери да бъдат поне частично възмездени със запорираното имущество на Цветан Василев. "Аз лично се надявам да може този, който ограби вложителите, поне чрез  неговото имущество те да покрият част от вредите си. Оценката на консултанстката компания "Алекс Партнърс" е, че около 800 милиона е възстановимата стойност на кредитния потрфейл. В момента поне подлежи на разпределение  около 600 милиона лева ще получат кредиторите - при първата частична сметка за разпределение", посочи Димитров пред БНР.