Петербург да се нарича Путинбург

Руските чиновници не извадиха късмет с президента, от една страна, и с народа, от друга. И единият, и другият създават тревоги. Но главното, чиновниците не могат да разберат с кого е президентът: с тях или с народа? Не знаят, че и президентът не знае с кого е. И затова се стараят да му се харесат, както могат. Щом като президентът спомена, че нацията трябва да се укрепва чрез спорт, в някои предприятия дори беше въведена производствена гимнастика.

У нас има твърде много безпризорни деца! Трябва нещо да се прави! - призова президентът.

И чиновничеството веднага реагира. Навсякъде започнаха да ловят безпризорните деца, да ги отвеждат в препълнените детски приюти, в много от които е толкова студено и хранят толкова зле, че заловените веднага бягаха в своите топли и уютни, в сравнение с приютите, канализации и мазета.

Дори по време на Олимпийските игри никой от слугите на народа не можа да каже нищо от себе си - чакаха президентът да формира тяхното лично мнение за Олимпийския комитет. Точно като в съветското ни минало.

Вече се произвеждат не само тениски с портрета на Путин. Скулптори изваяха негов бюст, сръчни жени тъкат килими с лика на Путин. Някои съпруги на чиновници бродират на гергеф "любимия руски Ким Ир Сен". Появи се и песен с тревожните думи: "В чисто поле - система "Град", а зад нас са Путин и Сталинград!" Нашите чиновници, след като не знаят как да се харесат, по собствено желание започнаха да окачват в кабинетите си портретите на любимия президент, на стелажите вместо книги поставят негови снимки в семейна рамка, като на член на семейството, а върху бюрата си държат негови книги, сякаш ги четат в работно време.

В официални речи повтарят думите на президента, в компании започнаха доброволно да шепнат, щом като стане дума за него. И всичко това става доброволно! Без нареждане на Централния комитет!

У нас се появи и цензура. Но цензори доброволно станаха самите редактори. Сигурно в техните жили все още текат струйки кръв от крепостничеството.

Но най-притеснителното е, че това като че ли се харесва на нашия президент. В противен случай щеше да е достатъчно само да намекне:

Другари /в тази ситуация не е подходящо да казва "господа"/, спрете да ме позорите. Заради вас може да ми падне рейтингът и ще се наложи отново някъде да започвам победоносна война. След подобен намек другарите със сигурност биха подели всенародна кампания за борба с любовта към президента - разбира се, само от любов към него.

А до тогава всеки може да даде свое предложение-съвет как чиновниците да се харесват на държавния глава. Например придворен композитор би могъл да съчини песен с думите "Путин в теб и в мен", рейтингът на президента вече да се нарича "путинг", да се произвеждат шоколади "Приказките на Путин", да се създаде совхоз "Светлият Путин", а Петербург да се преименува Путинбург.

*- авторът е прочут руският сатирик

По БТА