Писателят Борис Христов се отказва от ордена "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен, с който правителството предлага на президента Христов да бъде удостоен.
Отказа си писателят обявява в открито писмо до медиите и до Министерския съвет, разпространено от колегата му Едвин Сугарев, тъй като Христов отдавна не живее в София.
На последното си заседание правителството предложи с известно закъснение на президента да бъдат наградени по случай 24 май с висши държавни отличия редица културни деятели. Повечето от предложените са ″абонирани″ за различни отличия от десетилетия и попадането на името на Борис Христов между тях беше направо изненада.
В писмото си Христов посочва, че ″оценява признанието на правителството″. Той заявява, че няма да приеме ордена, защото това противоречи на решението му още отпреди промените в България - да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
40 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Достойна постъпка на един истински творец.
това е.
Много важно.Вече отговорните другари ще знаят,и ще го дадат орденот на отговорен другар.Например на другаря Амет Догав.Например за дългогодишна консултантска дейност в областта на литературата.хи-хи-хиииии......
Хубав шамар удряш на пасмината, от която след 50-ина години само тук-там ще личат мръсни лигави дири. Следи от нагла и престъпна алчност. Колкото да се запитат хората: "Абе, тази гадост кой я построи?" А твоите две малки книжки и след 500 години ще светят с хубавата чиста светлина на дарованието! От сърце ти желая дълъг, спокоен, щедър живот - пълен с любов и прости радости! Дано злобата и отмъщението им да останат далеч от теб! Защото, нали знаеш, те са тяхната главна специалност, а сега направо си ги вбесил?!
УВАЖЕНИЕ И ВЪЗТОРГ!
,,Ако се постави психологическата задача: как да се направи така, че хора от нашето време, християни, хуманни, просто добри хора, да извършват най-ужасни злодеяния, без да се чувстват виновни, възможно е само едно решение - съществуващото положение, тоест тези хора да бъдат губернатори, държавни чиновници..... значи първо да са убедени, че има нещо, наречена държавна служба, при която могат да третират хората като вещи, без човешко отношение към тях, второ - хората от същите тези държавни служби да бъдат свързани така, че отговорността за последиците от техните постъпки с другите да не пада върху никого от тях поотделно."
Борис Христов е поет, който трябва да се учи в училище. "Вечерен тромрпет" и "Честен кръст" са двете стихосбирки, които преписвахме на ръка пред 1989г., защото не можехме да ги намерим по книжарниците. Думите се забиват в мозъка и сърцето и резкъртват.
Борис Христов е емблематична личност за творец на днешното време. Можем само да се гордеем, че този талант не е даден на някой зъл гений, а на такава чиста личност.
ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТweb | ПоезияВърти ни живота под жаркото слънце и трием нозе от горещия камък...Но щом вечерта от небето се спусне, ще взема тромпета и ще седна на прага.Стига край тия стени съм се лутал като звън на пробита камбана.Трябва да свиря, трябва да срутя тишината - само викът да остане.Искам да гръмне горещия вятър и докрай да отвори вратите.Искам да тръгне отново земята …
след кръстоносния марш на щурците.Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам.Искам съседа, който се прави на глух, да възвърне слуха си.Искам да върже своите пръсти крадецът, сърце да си купи пазача.Искам да капна от моите сълзи в окото, което ръждясва.Искам отново при нас да се върне панаирът - прахта да издуха.Искам от смях да умре и от гъдел този, който умира от скука.Искам над мъртвите като на стража до сутринта да стоиме.Искам на всички заспали да кажа, че има време да се наспиме...Трябва да свиря в глухата вечер, докато не дочуя към мене да идегласът на хиляда тромпета далечни. Или на някой архангел невидим.
Най-големият от живите български поети.