План 2004 като План 20004

Висши военни за пореден път пробват да саботират каквото и да придвижване на военната реформа, съобщи източник от Генералния щаб. Отново се вкарва в оборот изпробвана рецепта, към медиите да изтече “достоверна” информация за предстоящи “революционни” промени в “План 2004”. Този път от заседанието на оперативно-командния сбор на началника на Генералния щаб в учебния център Чаралица долетя “новината”, че армията може да бъде свита до 25 000 души, да бъдат премахнати корпусите и редовната войнишка служба да бъде сведена до 45 дни или 3 месеца. Очакванията на онази част от генералитета, която не от вчера пълни колонките в някои централни всекидневници са, че новината ще взриви обстановката и че министърът на отбраната, шефът на ГЩ, президентът и министър-председателят за пореден път ще трябва един по един да се “оправдават” за несъществуващи неща. И съответно да отслабват кредита на доверие на България пред НАТО.

Тази все още несъстояла се, но безспорно предстояща кампания, има няколко задачи, обединени в обща цел. Първо, да предизвика нова вълна от объркване и несигурност сред средния и нисшия команден състав на армията, като виновно бъде изкарано отново некомпетентното политическото ръководство на въоръжените сили. Второ, да предизвика публични реакции, които по естествен начин ще обслужат предизборните цели на БСП, тъй като се внушават нови съкращения сред военните, отслабване на “отбранителната способност на страната”. Трето, напук на гражданския контрол, да гарантира решаващо присъствие на генералитета в процеса на вземане на политически решения.

В крайна сметка, целта е всеки опит за промяна на уютното статукво да бъде представен като политически неприемлив. Всяко усилие за модернизация да бъде представено като ликвидация.

Схемата беше сравнително успешно разигравана в навечерието на всяко ключово решение. И макар да не успя да спре военната реформа, със сигурност я забави значително.

Например, през 1997 г. по сходен тертип бе попречено на вземането на решение за унищожаването на ракетите СС-23. В резултат на това след решението на Словакия, България остава единствената страна от бившия Варшавски договор, която запазва това оръжие. Мистерията около този казус се крепи дружно и от военните, и от държавниците. Никой не е дал публично обяснение какво точно представлява това оръжие, какво е предназначението му в контекста на новата военна доктрина и защо не можем да се разделим със зестрата от Варшавския пакт. Наскоро президентът и военния министър бяха цитирани по повод на други едни ракети да казват, че няма да съкращаваме под натиск. Редно е все пак да бъдат запитани на чий точно натиск няма да се поддадат. Между какво и какво избират. Отвън е натискът на НАТО, с когото искаме да сме съюзник и партньор. Да бъдем едно цяло. Натискът, който най-често бива припознаван като вътрешна мотивация, обаче, идва точно от онези висши военни, които имат интерес отношенията с НАТО да буксуват. Решителното обръщане да се отлага и забавя. Поне до изборите. Когато, ако се смени властта, приоритетът НАТО просто ще отпадне. Независимо от декларациите на официалното ръководство на БСП.

Истината е, че предметният диалог между политическите сили по въпроса за членството в НАТО още не е започнал. В противен случай новопокръстеният натовец Георги Първанов можеше да запита официално правителството какви са конкретните измерения на напредъка във военната реформа. Или пък, защо до ден днешен нямаме закон за държавната тайна, който да осигурява нормален обмен на информация с НАТО.

12.01.2001

Mediapoolbg