Почина патриарх Максим

98-годишният предстоятел на нашата църква е най-дълго управлявалият в православието

Снимка: БГНЕС

На 98-годишна възраст след дълго боледуване почина българският патриарх Максим. "Днес се представи в Господа Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим", съобщи Светият синод.

Максим бе най-дълго управлявалият предстоятел на автокефална православна църква в цялата история на православието. Той бе и най-възрастният патриарх, управлявал православна църква.

Максим почина в болница Лозенец в 4 часа сутринта , където бе от няколко седмици поради "напредналата възраст" и редицата заболявания, от които той страдаше.

По-късно сутринта Българската патриаршия излезе с изявление по повод кончината на патриарха.

"Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница "Лозенец” в 03,30 часа вследствие на сърдечна недостатъчност, се представи в Господа Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви", се казва в изявлението.

"Негово светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости", завършва изявлението.

Кончината на Максим не бе изненада, защото той от дълго боледуваше и дори на рождения си ден бе в болницата.

41 години Максим бе начело на Българската православна църква, както по времето на късния социализъм, така и в годините след Десети ноември, когато започнаха бурни обществени процеси за очистване на църквата от колаборационистите с предишния режим.

"Бунтът" на клирици и миряни срещу синода на Максим завърши безславно, не без помощта на държавата, а Максим успя да наложи постепенно успокояване на институцията. Той дори направи "отстъпление" от традиционния антиекуменизъм в православието и се срещна с папа Йоан-Павел Втори, когато главата на Римо-католическата църква дойде в България.

Когато започна отварянето на досиетата на сътрудниците на ДС сред висшия клир Максим запази мълчание и не взе отношение дори към факта, че само трима от висшите клирици не са били агенти на ДС, а всички останали по едно или друго време са служили на комунистическия репресивен апарат чрез обикновено доносничество или за разузнаването под прикритието на расото.

Принадлежност към ДС бе разкрита обаче и сред отцепниците, които се опитаха да регистрират алтернативен синод.

Въпреки всички предположения, че не може Максим да не е бил свързан с ДС, още повече, че в биографията му на духовник има период, когато е бил в Москва като представител на БПЦ към Руската патриаршия, негово досие не бе извадено от архивите на службата. Инфилтирането на Държавна сигурност сред висшето духовенство бе толкова голямо, че липсата на документи за връзката на Максим с ДС остави чувството на неудовлетворение, че нещата около личността на патриарха не са доизказани.

Максим успя да запази в "прилични рамки" и зад дебелите врати на църковната институция острите противоречия и интересите на различни кръгове в Светия синод. След като легна за дълго в болницата миналата година след тежка битова травма той успя да държи в "послушание" членовете на синода, всеки от които се надяваше възрастният предстоятел да го посочи за свой наследник. Патриархът така и не посочи такъв, упълномощавайки всяка седмица различен синодален член да го представлява в текущите дела, изостряйки още повече битката за наследството му.

Кой бе Максим?

Патриарх Максим със светско име Марин Минков е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България през 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г.

На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит.

След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод след специално решение на Политбюро на ЦК на БКП от 8 март същата година. Решението гласи: "За глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа кандидатурата на Ловешкия митрополит Максим".

А за да се знае доколко църквата по това време е била независима, е достатъчно да се прочете втората част от същото решение на Политбюро за избора на Максим. Тя гласи: "Възлага на председателя на Комитета по църковните въпроси при Министерството на външните работи др. Михаил Кючуков да извърши необходимата подготовка за осигуряване на избора на митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква".

Максим е интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Опелото и погребението на Максим - в четвъртък и петък

 

Опелото на починалия днес патриарх Максим ще бъде в четвъртък в храм-паметника "Св. Александър Невски", съобщи директорът на дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов във вторник следобед след извънредното заседание на Светия синод. Погребението ще е в петък в Троянския манастир.

 

Той съобщи още, че дядо Максим е оставил завещание, което ще бъде отворено в синода късно довечера.

 

Синодът е решил временно поста Софийски митрополит да се заеме от Плавдивския митрополит Николай.

 

В сряда в родното село на патриарх Максим - Орешак, ще бъде обявен еднодневен траур, съобщи кметът на селото Христо Терзиев.

Всяка година на 15 август, когато се отбелязва празникът Голяма Богородица, той идваше в Троянския манастир, за да даде своята благословия на миряните, отбеляза кметът на Орешак.

Една оценка: "Той беше стоик, което, може би, е най-главното за него"

"Патриарх Максим се държеше като благ баща и стоик, а стоицизмът може би е най-главното, което трябва да му се отчете". Тази оценка за духовника и предстоятеля на църквата даде пред БГНЕС проф. Калин Янакиев, един от най-строгите критици на клира и ръководството на БПЦ.

"Патриарх Максим по много особен, незрим начин успя да преведе кораба на църквата през много големи бури. Не казвам, че той направи това по един особено героичен начин, но той успяваше да удържа единството на църквата ни в два периода, когато тя бе раздирана от опити за центробежни тенденции. За съжаление в последните години той очевидно беше в немощ и тези центробежни тенденции отново започна да се появяват", продължи проф. Янакиев.

"Още във времето на комунизма патриарх Максим, без да се съпротивлява рязко, без да го прави героично се противопостави на една тактика на комунистическата власт и ДС църквата ни да бъде обградена от нови и удобни на режима митрополити, в които трябваше да отиде цялата власт в църквата. Той успя да лавира между старите митрополити, на които комунистическия режим не доверяваше, и тези нови, абсолютни креатури на ДС".

"Тези центробежни тенденции по някакъв начин кулминираха веднага след 89-та в трагедията на Разкола. Но и тогава патриарх Максим успя да удържи единството на църквата. Както стана по-късно Разколът също е организиран и до голяма степен оглавен от същите тези удобни на комунистическия режим митрополити. Защото досиетата им го показаха".

"Може би, единството в родната православна църква е най-големият завет на патриарх Максим. Единството, обаче, вече не е достатъчно. Единството е нещо, което трябва да бъде съхранено, но не бива да идеализираме ситуацията, църквата ни не е здрава. Църквата ни се нуждае освен от всичко друго и от едно депровинциализиране, защото тя е изолирана от останалите православни църкви", каза още проф. Янакиев.

"Църквата не представлява индивидуални вярващи, които идват в храма, за да им се удовлетворяват частни духовни потреби. Църквата по своето понятие е народ Божий, общност. Общностите трябва да се възстановят, общностите трябва да се съхраняват, да се обгрижват, което означава едно по-добро сътрудничество между епископата, енорийското свещеничество и миряните. Съборният живот на църквата трябва да се спусне от висините на синодалността, в низините, където фактически живее църковният народ".

"Днес говорим всички тези неща по повод на кончината на Негово светейшество патриарх Максим, аз не искам да кажа, че всички тези неща той не е успял да ги оправи. Неговото патриаршество е минало под изключително тежък диктат първо на комунистическия режим, а след това на заложените от него центробежни тенденции в църквата. Това, че той успя това да удържи, е нещо, с което ще го запомним, за което си заслужава да му отдадем уважението си", коментира още проф. Калин Янакиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?