На 75-годишна възраст почина българският поет и драматург Константин Павлов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци.
Стиховете на Константин Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, унгарски. Носител е на националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и
драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия "Иван Николов".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"първотто ми умиране като преживяване беше изключително... повторенията изхабиха чувството..."поклон
Мир на праха му. Със загуата на такива хора обедняваме все повече.
На 29 септември 2008 г. почина най-талантливия български поет-сатирикКОНСТАНТИН ПАВЛОВКонстантин Павлов беше забележителното сатирично перо на България в последните петдесет години. Той обнови българската поезия, вля свежест в кинодраматургията ни. Любителите на поезията го боготворяха, догматиците се страхуваха от творбите му.Голямата Анна Ахматова казваше: ”Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!” Йордан Радичков виждаше в него „живият български класик”.Живият …
класик се радваше като дете на всеки млад талант и свирепееше срещу приспособленското бездарие.Като член на редколегията на алманах „Околчица” Константин Павлов вложи много сили, прозрение и талант за утвърждаването му като водещо литературно издание, което издига на пиедестал таланта, художествените достойнства, истината, любовта към България.Ние няма да забравим уроците, които ни даде с творчеството и живота си! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ! Редакционна колегия на алманах „Околчица”
България я напусна най-значимият й поет след Борис Христов от болшевишкия преврат насам. Нека посредствените кресльовци от разни поколения да спорят за мястото си в българската литература. В нея безспорно остава Коста Павлов - не с крясъци, натягане и "самопродуциране", а с талант и мъжество. Борис Христов навремето написа завинаги: "Докато другите крещят или говорят за изкуство,самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.Но ако пише стихове, той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина …
в паметта ви..."И още:"Той има дом и топла супа, но е толкова затворенживотът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,той може пепел да яде, но няма да се моли".Бог да прости и да даде мир на душата на Поета Константин Павлов!
за чудесните думи! Тодоре, наистина в онези години като нямахме Хавел, имахме стиховете на К. Павлов и на Борис Христов. Бог да прости големия - наистина големия поет! Единственото, което очаквах от него беше да не приеме тенекията от ръката на Гоце Сирищника- един от онези, които слухтяха, доносничеха и ръмжаха за Константин Павлов, и за всичко свястно в българската литература.Нищо, това да му е бил кусурът-вечна му памет, ще го четем винаги!
Константин Павлов си отиде - Бог да го прости ! Сега вече няма да изпраща змии на враговете си, кокто пише той в едно гениално стихотворение. Лека му пръст на един от най-великите ни творци !
!
Дявол да го вземе,цяла вечностсъм запънат на ръба на пропастта.Ще се вкоренят краката ми в скалата.И ще заприличам на ониякриви, жилави и грозни храсти,дето никнат даже там,където кози крак не смее да пристъпи.Но от тоя миг нататъкнеудобството ще се превърне в качество.В причудливи краски ще разцъфвам.Непознати плодове ще раждам.(Всеки плод с различен вкус и форма.)Някои ще предполагат, че са сладки,други ще твърдят, че са отровни.Ах, посредствени художници ще ме рисуват,фотографки ще ме сниматконтр-жур. Бог да го прости и благодарим!
Колкото "скромен" като човек толкова и велик като Човек-творец! Моят учител по достойнство...Дано има и в бъдеще българи от неговата порода...Амин!
ЛЮБОПИТНИТЕweb | СатириТе са най-невинните престъпници -без коварство,без жестокост.Винаги ще си неуязвим -само трябва:да не бъдеш много интересен,да не бъдеш много умен,остроумен,да не бъдеш непонятен.Съблазниш ли погледа им жаден -о, тогава! -техните "защо?", "дали?", "навярно..."с хиляди конци ще те опашати ще те съборят на земята.Като малки пъргави човечетаще се покатерят по гърдите тии ще пуснат сонди до сърцето ти,до сърцето ти, което ги привличас неспокойното си "туп, туп, туп..."Ако кръв …
избликне по ръцете ими започнеш да крещиш от болка,те ще те погледнат изненадании ще те запитат прелъстително:- Кръв ли?Що е кръв?Не те раазбираме -щом цветът е огненочервен,значи, е малинов сок. -Може даже да оближатпръстчетата си невинни.Ако умреш в ръцете имс изтърбушено сърце,не се сърди -те страдат също.Ще си тръгнат смръщени, обидени,с чувството,че пак са изиграни,с чувството, че пак са ги излъгали:- Едно сърце,което правеше "туп, туп"и нищо повече.