Подпис на министър Димитров поставя на карта най-големия ни имот зад граница

Подпис на министър Димитров поставя на карта най-големия ни имот зад граница
Малко преди края на мандата си министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров забърка огромен скандал, свързан с вероятно най-големия български дипломатически имот зад граница. Със заповед на министъра отпадна дипломатическият статут на сградата на българския Център на промишлеността в Москва, който досега бе отстояван от българските власти независимо от всички компликации и неясноти, характерни за този проблематичен аспект от двустранните отношения.

Както изглежда, движещият мотив за предприетата от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) стъпка е от "битово-партиен" характер, макар че последиците от нея засягат пряко държавния интерес.

Решението е взето, за да бъде спасена Малина Божинова, снахата на висшия БСП-функционер Георги Божинов, която е шеф на въпросния Център на промишлеността.

Освен "червената" снаха, в центъра работи и братовчедка на съпругата на Георги Божинов, кумци на младите Божинови и, както се оказва, повечето от 18-те служители там се чувстват като у дома си, защото са си по-близки или далечни роднини.

Срещу Малина Божинова са изпратени сигнали до премиера Сергей Станишев, до шефа на ДАНС Петко Сертов и главния прокурор Борис Велчев. Твърди се, че тя събира безотчетно и под различен предлог нерегламентирани суми от близо 90-те фирми с договори за наем в административното тяло на сградата.

Друго обвинение е, че в опита си за разправа с някои от фирмите, тя е използвала "услугите" на руски спецчасти, които били повикани в края на февруари 2009 г. да проверят наематели на територията на сградата.

Това става в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, според която в сгради с дипломатически статут представители на властта на съответната приемаща страна може да влизат само с разрешение на посланика. В конкретния случай българският посланик в Москва Пламен Грозданов не е бил уведомен.

Директорката на Центъра няма никакво право да комуникира с руските власти, камо ли да дава разрешение за достъп. Това означава, че на нея може да бъде търсена съдебна отговорност за решението или най-малкото разрешението ѝ да се проведе подобна операция на територията на сградата.

Явно партийно-семейният кръг, управляващ Центъра на промишлеността и МИЕ, е решил, че този проблем може да бъде решен, като се промени статутът на сградата.

Това поведение на Божинова не е прецедент, твърдят ползватели на офисни и складови помещения с Центъра на промишлеността.

През април ДАНС е образувала проверка по сигналите. Резултатите са предадени в прокуратурата, но от там са поискали уточняване на някои от констатациите на инспекцията, заявиха от ДАНС в отговор на Mediapool.

Вместо Виенската конвенция, руското законодателство

Акцията на МИЕ по замитане на следите се извършва със заповед на Петър Димитров, с която от 1 юни 2009 г. е променен устройственият правилник на Центъра. В новия правилник е записано, че дейността на Центъра се осъществява според българското и руското законодателство. В стария вариант на документа бизнес сградата работи съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

Промяната фактически премахва дипломатическия имунитет на Центъра, такава защита вече не ползват и служителите и наемателите, а само директорът – в случая Божинова.

В Министерството на външните работи недоумяват защо се налага тази промяна, още повече, като се има предвид, че сградата на практика е с неуредена собственост съгласно руското законодателство.

Зданието, което има административно тяло и жилищна част, е построено в началото на 1980-те по силата на българо-руска спогодба от 1971 г. Двадесет години по-късно обаче все още няма издаден нотариален акт за собственост от московската община. Едва преди около шест месеца Божинова задвижва процедурата по вписване на имота в общинския регистър.

Кой има право да променя дипломатически статут

От пресцентъра на МИЕ заявиха за Mediapool, че промяната на статута е довела до издаване на акт за собственост на МИЕ от страна на българското Министерство на финансите, но той се отнася до жилищната част на имота. В скоро време се очаквало МИЕ да получи и документ за публична държавна собственост върху административното тяло.

Тази стъпка се налага, за да бъде уреден въпросът и от руска страна, казва зам-министърът на икономиката Явор Куюмджиев, в чиито ресорни отговорности попада и дейността на Центъра.

Според дипломати обаче това не е вярно, тъй като процесът по регистрацията на собствеността се извършва от Външно министерство и на практика действията на Димитров само пречат на узаконяването на сградата. Според тях по-лесно би било процедурата да се придвижва в условията на дипломатически статут.

По закон само с решение на Министерския съвет може да се променя дипломатически статут, и само МВнР и външният министър са в правото си да комуникират подобни решение, включително да водят преговори. Всякакви едностранни действия от МИЕ са не само недопустими, но и наказуеми, тъй като влизат в противоречие с утвърдените закони регламентиращи управлението на дипломатическа собственост, заявиха пред Mediapool източници от Външно министерство.

Този акт на министър Димитров направо ни отряза позициите, защото тепърва трябва да се регламентира статут, които да позволи управлението на собствеността, посочиха още източниците.

Те допълват, че актуването на сградата като публична държавна собственост няма никакво отношение към режима на регламентация на собствеността в междудържавен план. Ние можем да си актуваме каквото си искаме, но руските власти - които са относителни кооперативни - по никакъв начин не са задължени да признават нашите актове. Нещо повече, тъй като регистрацията и регулирането на статута на дипломатическите имоти е процес, които винаги се разглеждат в цялостния контекст на стоящи въпроси пред двете страни - самостоятелната инициатива на МИЕ само вреди, тъй като дава аргументи на руската страна, че ние сами сме се отказали от дипломатическия статут чрез подписания от Димитров нов правилник.

Министър Димитров променя нещо, което не съществува?

От МИЕ дават противоречиви обяснения за предприетата промяна. В отговор на въпросите на Mediapool, от пресцентъра посочват, че за дипломатически статут може да се говори само, ако е налице взаимно съгласие между страните по Виенската конвенция, а такова от руска страна липсвало.

“Затова и отпадането на разпоредбата за дипломатическия статут от устройствения правилник на центъра не означава и не може да означава автоматично промяна на статута“, допълват от МИЕ.

Така излиза, че всъщност министър Димитров променя нещо, което никога не го е имало. При това положение естествено възниква въпросът защо се предприемат тези действия, след като от тях не произтича нищо.

Така догадките опират до непремислени действия в отчаян опит за защита на “червената снаха“, за да се тушират евентуални обвинения срещу нея, ако проверката на ДАНС открие нарушения в управлението на московския бизнес център.

Друго предположение е свързано с разчистване на сметките с фирмите наематели, дръзнали да сигнализират правните органи в България за действията на Божинова. Отпадането на имунитета на сградата позволява всякакъв вид проверки от работещите дружества там.

Според неофициална информация директорката Божинова върти далавери чрез "черна каса" с разликата от разходите и приходите на Центъра, чиято издръжка (основно от българските данъкоплатци) рязко е скочила от 500 хил. лв. на 3 млн. лв.

МИЕ обаче обвинява българските фирми, че се крият зад дипломатическата защита, която им дава статута на сградата или се облагодетелстват от нея.

Всичко това прави още по-основателни подозренията, че отношенията между ръководството на бизнес центъра и съответните наематели не са базирани на ясен регламент и договорености, което поражда съмнения и за конфликт на интереси, и за корупция, и за безстопанственост, и за финансови злоупотреби.

Предстояща приватизация

Трето съмнение за странните ходове на Петър Димитров е свързано с дългосрочна като реализация схема за приватизация от "свои хора" на апетитната сграда в Москва, която се води за най-скъпия български имот зад граница, оценяван на над 160 млн. долара.

Това обаче се отрича от ведомството. Като аргумент се посочва актуваната публична държавна собственост на имота, която обаче лесно с решение на Министерски съвет може да бъде променена в частна държавна и от там насетне да се отворят възможностите за всякакъв вид сделки със сградата.

Другата защита от приватизация, според МИЕ, била регистрацията на института като юридическо лице, което е орган на изпълнителната власт, второстепенен разпоредител към бюджета на МИЕ. Според приватизационния ни закон на раздържавяване подлежат само търговски дружества. Какво обаче би попречило на кръгове, които си уредят въздействие и в следващата власт, да провокират промени в регистрацията на Центъра в търговско дружество?

Ето какво заявяват от МИЕ: "Считаме за необходимо първо да бъде приключен процесът на юридическото оформяне на собствеността на имуществото на Центъра. Едва след това би могъл да се обсъжда въпроса за оптимизиране на дейността на Центъра“.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?