Подслушването влиза в борбата с изборните измами

Управляващата партия ГЕРБ е твърдо решена да се съобрази с единствената оспорвана от опозицията препоръка на международните наблюдатели от ОССЕ за Изборния кодекс – разследването на купуване на гласове със СРС, научи Mediapool.

Така с промени в Наказателния кодекс мнозинството ще разреши подслушването преди и по време на предизборната кампания. Замисълът им обаче е бръмбарите да се прилагат “не при всеки продаден глас”, а само за тежките престъпления срещу избирателните права на гражданите, обясниха от ГЕРБ.

Според опозицията тази идея ще доведе до масово подслушване на политическите опоненти на ГЕРБ.

“Доста сме скептични към една такава промяна, защото вместо да се ползва наистина за разкриване на престъпления, един такъв способ ще бъде употребяван само в услуга на управляващите”, каза пред Mediapool депутатът от левицата Мая Манолова.

“Нека преди да направим такива кардинални промени в законодателството, да чуем отчет и анализ на МВР за дейността им по време на предишните избори. Тогава вътрешният министър Цветанов отчете колосална дейност със заловени купувачи на гласове – да каже какво се случва с тези преписки”, продължи Манолова.

По думите ѝ в БСП са силно скептични към разследването на изборни престъпления със СРС и заради съвместяването на длъжности от страна на вицепремиера, който освен министър на вътрешните работи в качеството си на партийно лице обикновено оглавява предизборния щаб на ГЕРБ.

“Ще се намери официален повод да се пресират всички опоненти и отново ще се търси служебна победа”, допълни народният представител.

ЦИК с открити заседания и на самотек

Управляващите възнамеряват да “разсекретят” официално иначе незасекретените стенограми на Централната избирателна комисия. На изминалите избори от ЦИК категорично отказаха да публикуват протоколите си, защото нямало изрично разписан текст в Изборния кодекс.

Месеци след това от комисията уточниха, че въпреки липсата на такъв текст няма пречка обсъжданията при вземането на едно или друго решение да бъдат качени на интернет-страницата на комисията. До момента обаче това не е направено, като обясненията им са, че решението не е формализирано.

В началото на февруари тази година по време на парламентарен дебат председателят на правната комисия и главен идеолог на Изборния кодекс Искра Фидосова се ангажира лично да внесе предложение за промяна на закона с изричен текст, регламентиращ “разсекретяването” на стенограмите.

След това сред мнозинството се заговори, че такава промяна няма да бъде гласувана. Източници от ГЕРБ заявиха пред Mediapool обаче, че стенограмите ще се публикуват, а заседанията на ЦИК вероятно ще бъдат открити за НПО и медии.

Всички останали критики към Централната избирателна комисия от управляващите смятат за технически и затова не предвиждат ревизия на нормативния акт. Оказа се, че ГЕРБ не се тревожат от забележките за експертността на ЦИК или от твърденията, че е необходимо администрацията да бъде постоянна, а не имитация на постоянна.

Мнозинството няма да се съгласи и с препоръката на ОССЕ на ключови места в ЦИК и нейните подразделения да се назначат кадри на опозицията, за да се премахне усещането, че се вземат политически мотивирани решения.

Няма да се пипа и текста от закона, регламентиращ отказа на администрацията да вземе решение ако на заседанието на присъстват 2/3 от комисията,което бе критикувано и от Венецианската комисия по време на писане на кодекса.

Според управляващите всичко това са “организационно-технически въпроси”, които ще се изгладят с течение на времето.

Медийната среда и прозрачните бюлетини – все същите

От мнозинството в парламента не възнамеряват да мислят за механизъм, чрез който да се спази препоръката на международните наблюдатели за ясно разграничаване на информационните от рекламните политически текстове в медиите.

“Може би ЦИК може да се намеси с някакви решения за различните видове избори, но ние не можем да регулираме медийното съдържание”, обясниха от ГЕРБ, без да става ясно как Централната избирателна комисия ще се занимава с медиен анализ.

”Правната рамка за медиите трябва да гарантира пълна свобода за журналистите да отразяват кампанията, особено в публичните оператори”, записа в препоръките си ОССЕ. В доклада на наблюдателите от началото на януари се настоява за равнопоставено отразяване на всички кандидати, за да бъдат предпазени журналистите от ”външни влияния”.

Месец по-късно по време на дебатите в парламента за кодекса и провеждането на вота от ГЕРБ категорично отказаха медийната комисия в парламента да излезе със становище и предложения. Три месеца по-късно става ясно, че ГЕРБ не желаят да се правят промени в тази част от закона.

Друг момент от нормативния акт, който изобщо няма да бъде пипан, е текстът, уреждащ бюлетините. След като от много градове в страната постъпиха оплаквания за прозрачни изборни книжа, управляващите са преценили, че въпреки нарушената тайна на вота законът в тази част, която регламентира използването на 120 грамова хартия на бюлетината, е чудесен и няма нужда от ремонт.

Другата препоръка, посочена от ГЕРБ като невъзможна, е разрешаването за провеждане на предизборна кампания на майчин език, различен от българския. “Ще се сблъскаме с конституцията, в която като официален език е записан българския”, обясниха от управляващите, но посочиха, че така или иначе досега никой, включително и те, не са санкционирали ДПС, например, за водене на кампания на турски.

Работата по Изборния кодекс ще започне в последната седмица на април в правната комисия. По този начин на практика парламентът сам ще наруши своето решение, взето на трети февруари тази година – да промени закона, макар и козметично, след три месеца.