Отмяната на забраната за тютюнопушенето на обществени места, която трябваше да влезе в сила от юни 2010 г., е назадничав акт сам по себе си. Още по-тревожни са обаче изводите, които човек може да си направи от цялата тупурдия покрай (отмяната на) забраната, за начина, по който публичните политики се изработват, приемат и прилагат в страната.
В България всяко решение е предпоследно, няма организации, които да представляват интересите на обикновения човек в законодателния процес, и държавата очаква целите на политиките ѝ да се изпълнят с магическа пръчка в момента, в който законът се публикува в “Държавен вестник”.
Фактът, че забраната на тютюнопушенето на обществени места трябваше да влезе в сила 12 месеца след приемането на закона, не е проблем. Даже можеше да е похвален, ако зад него не прозираше зле прикритото малодушие на предишните управляващи да избегнат негативите от наложената забрана, докато в същото време обират лаврите, че са се заели с проблема.
Чисто и просто, отложеното влизане в сила на забраната бе бомба с часовников механизъм, заложена от предишния кабинет. Ако целта на отсрочката е била да се пригоди по-добре страната за новата политика, то резултат няма. Въпреки че има Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето, Работна програма към националната програма, Съвет, Програмен съвет, национален координатор (*) и какво ли още не.
Всъщност отчайващата липса на гласа на Министерството на здравеопазването (или на който и да е друг глас, отговорен за тази политика в правителството) в обществения дебат по темата е скандална. Никъде в българския печат или електронните медии не е представена ясна, конкретна, и убедителна обосновка защо забраната е необходима и полезна. Липсата на комуникационна стратегия позволява на противниците на забраната да представят проблема с тютюнопушенето на обществени места като личен проблем на всеки пушач и неговото здраве или като общ икономически проблем за страната.
Никой не разясни, че целта на забраната не е да се ограничава свободата на всеки един от нас да се трови както реши за добре, нито да се намали цигарената смрад из столичните ресторанти, нито дори “да бъдем европейци” (**).
Целта на забраната е да се предпазят от вредния ефект на цигарения дим тези, които не могат да избират дали да бъдат там, където се пуши. Факт е, че едва когато проблемът беше представен в тази перспектива, забраната стана факт из Европа. Едва когато се появиха убедителни изследвания, че в Обединеното Кралство, например, десетки бармани и други заети в хорека-сектора (хотели, ресторанти и кетъринг) умират всяка година от ефекта на вдишания дим от чужди цигари, промяната стана възможна. Целта на забраната за пушене в офиси и ресторанти е да предпази бременната сервитьорката, която работи по осем часа на ден в задименото кафене; да спаси бармана, който има хроничен бронхит, но няма шанс за друга работа; да отърве секретарката от пушека на двете кутии цигари на ден, които нейният шеф бълва.
На кого ли му пука за някаква си сервитьорка ще кажете вие, и ще бъдете напълно прави. Очевидно нито на изпълнителната власт, нито на партиите и техните депутати, нито на неправителствения сектор им дреме за интересите и предпочитанията на обикновения човек (65% от българите по-скоро подкрепят забраната за пушене в ресторантите, според изследване от 2009 г.). Законодателната машина се движи от хора, защитаващи други интереси. Естествено, предпочитанията на цигарените производители и търговци по-лесно намират път до Народното събрание.
Все пак, макар и малко на брой, те имат много повече да спечелят или да загубят от забраната от мен или вас. Наивно е да очакваме, че (бивш) търговец на цигари ще подкрепи забраната в парламента: вие бихте ли отрязали клона, на който седите? Проблемът е, че няма организации, които да мобилизират милионите, които подкрепят забраната, но не им пука достатъчно за цялата работа, за да направят каквото и да било по въпроса. И да, част от ролята на държавата в обществото е да артикулира и защитава тези интереси в политическия процес и да измъкне законотворчеството от ръцете на лобистите. Не и в нашата страна.
Урокът е, че докато гражданските организации не поемат представителството на тези интереси, промяна няма да има.
Навсякъде в Европа, забраната бе извоювана от коалиция между министерствата на здравеопазването, неправителствени организации и лекарското съсловие в противовес на цигарени и хорека интереси, а не бе спусната с постановление на Държавния съвет или с нечий кралски указ.
Липсата на каквато и да е дългосрочна политика по въпроса с тютюнопушенето и без това спъва и ще спъва дори и мижавите законодателни инициативи в областта.
Депутатката Фидосова казва, че забраната по-добре да се отмени, защото така или иначе няма да се спазва. Лошо е, че това го казва представител на законодателната власт. По-лошото е обаче, че е напълно права! В тази обстановка и при тази подготовка, дори и приета, забраната наистина няма никакъв шанс да прескочи от света на буквите (били те и държавни) в реалния свят, в който всички ние работим и се забавляваме. То и сега има формално действаща забрана за пушене в закритите работни помещения (чл.56, ал. 1 от Закона за здравето), но 40% от българите заявяват, че са изложени на тютюнев дим на работа.
Българският нормотворец живее с илюзията, че усилията за правене на политика свършват с печата на председателя на Народното събрание под някой закон. Никъде по света това не е така. Навсякъде прилагането на политиките (и законите) иска средства, добра организация, разпределение на отговорностите и хора, които да контролират този процес. Кой ще инспектира стотиците хиляди заведения и офиси? Нови хора ли ще се назначават в инспекторатите или сегашните служители ще получат нови задачи? Как ще се осигури достъп на пострадалите да защитят своите права в съда? Как ще се реагира, ако в първите месеци никой не спазва забраната? Колко големи да са глобите за неспазване, за да работят? Дано да има някой в държавата, който да се буди посред нощ от тези проблеми. Аз силно се съмнявам.
* Стратегиите са достъпни на http://www.aznepusha.bg
** В Европа всъщност има различни политики по отношение на пушенето на обществени места: от пълната забрана в Обединеното Кралство и почти пълната забрана в Италия до "по-либералните" режими в Австрия, Дания и Гърция, например. Вследствие на различията и политиката на ЕС по въпроса е под формата на беззъба Препоръка, а не на задължителната за изпълнение Директива. Въпреки това, следвайки неочаквания, но затова и толкова заразителен пример на Ирландия от 2004 г., почти не остана европейска страна, която да не затегне режима през последните 6 години. Европейските промени следват примера на Калифорния (1995) и Ню Йорк (2003), където все по-често пушенето се определя като ”никотинова епидемия”.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
41 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"беззъба" само политиката на ЕС по тютюнопушенето, но тя е "зъба" съвсем избирателно.
Трябва да се въведе пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места. Бизнесът да помисли за това, а не да надавт вой, че ще валират едва ли не.
А какво правим когато и в съда се пуши?!?!
Най-накрая някой да обясни, че забраната се прави с цел да се предпази ПЕРСОНАЛА на заведенията, а не КЛИЕНТЕЛАТА.
Na pushachite se gleda kato na narkomani.
Ние пак ще си пушим, пък вие ако щете пукнете от яд!
Фидосова и като визия и като акъл си е свиня, така че нека да не обръщаме особено внимание на свинските изказвания. Така или иначе до 10 години такава държава - България няма да съществува, следователно не е фатално, че няма визия по всички обществени въпроси. Проблема ще е за цялата оная гнусна човекоподобна гмеш, наречена български народ, която ще започне да пищи и вие от действията на новия владетел на територията. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Такава съдба заслужава народ, който позволява на група мародери (съдии и прокурори) да грабят алчно милиони от бюджета, представяйки срещу тези пари чудовищна некадърност и корупция.
Ама какво ще стане с ДПС, та техните избиратели са все тютюнопроизводители
МНОГО РАЗУМНА СТАТИЯ!!! ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОДЧЕРТАВА ЗА ПРАВАТА НА НЕПУШАЧИТЕ??? ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ТРОВЯТ ЗА УДОВОЛСТВИЕ ТА ПУШАЧИТЕ!
Podkrepjam izrazenata pozija ot d-r Toshev. Trjabva da se postigne uspeh ne w totalna borba sreshtu pushachite kato kategorija hora,zashtoto te wednaga reagirat pyrvosignalno za otnetite si grazhdanski prawa(sjakash wsichki drugi prava deistwitelno sa im osigureni ), a sys syzdawaneto na nacionalna programa za zdrawoslowen nachin na zhiwot. Bylgarskoto obshesto ima swoi osobenosti w identichnostta si i te trjabva da se imat predwid. Njamam za cel da prowokiram zashtitnicite na etnicheskite prawa, …
no shte priweda slednija primer. Ne sluchajno syshestwuwa frazeologizmyt "pushi kato ciganin, - ka". Drugata posoka na rabota e da se izgradi grazhdansko obshestwo. V Bylgarija njama takowa obshestwo, koeto drugi nacii imat ot wek. Samo razwito grazhdansko obshestwo mozhe da i da prieme i da izpylnjawa zakoni, koito sa w zashtita na negowite grazhdani. Wsichko drugo e ot lukawago. Inache ostawame na poznatoto nashensko: dajte da dademq a posle shte widim.