"Положителният" за България доклад за върховенството на правото

Тази седмица правителството определи публикувания от Европейската комисия (ЕК) Доклад за върховенството на правото като положителен. Но нека видим дали това е така.

Какво казва докладът

Положителното всъщност е, че докладът поставя недвусмислена (т.е. дипломатична, но категорична) диагноза на държавата, изброявайки съвсем конкретни симптоми:

- липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговата отчетност; в този контекст е споменато и Решение № 11 на Конституционния съд по конституционно дело № 15/2019 г. и невъзможността му да разсее притесненията около идеята за специален прокурор, който да разследва главния и с който правителството се опита да имитира реформи;

- дефектите по отношение на състава и функционирането на Висшия съдебен съвет: влиянието на главния прокурор не само в прокурорската колегия, но и върху пленума и съдийската колегия; липсата на мнозинство на съдии, избрани от съдии при решаване на въпроси, засягащи професионално именно тях; отново структурата на ВСС, която не може да гарантира съдебната независимост дори от политическото влияние на членове на самия съвет;

- механизмите за оказване на влияние – допълнителните възнаграждения и необоснованото повишаване в длъжност, заобикалящо конституционни и законови разпоредби; все още достъпен регистър с магистрати, участващи в професионални сдружения;

- използването на Инспектората към ВСС като инструмент за натиск над съдиите;

- безрезултатната борба с корупцията по високите властови етажи, въпреки реформите и окрупняването на КПКОНПИ;

- неблагоприятната медийна среда: липсата на прозрачност по отношение на собственост върху медии; атаки срещу журналисти; съществуването на "системен политически контрол" и склонност на по-голямата част от водещите вестници в страната да следват редакционна политика, благосклонна към правителството";

- недемократичния законодателен процес ;

- упражняването на необоснован свръхконтрол и свръхрегулация по отношение на гражданския сектор.

Заедно с това ЕК легитимира протестите като двигател за сериозни обществени процеси:

- протестите доведоха до оставките на петима министри през юли и септември 2020 г. ;

- след няколко седмици протести министър-председателят обяви, че се планира конституционна реформа.

Какво означава това

По този начин докладът не само ясно идентифицира дълбоко вкоренените болежки (които живеещите в България и наблюдаващите страната познават отлично), но и имплицитно разкрива до какво води израждането на определени демократични дефицити:

- превръщането на органите, призвани да гарантират независимостта и на съда и ефективното му функциониране, не само в неспособни да го направят, но понякога и активно действащи срещу тази независимост (ВСС и ИВСС);

- автоцензура на някои медии;

- омаломощаване на парламентаризма;

- усвояването на големи суми за изграждане на капацитет на органи, които на практика са безрезултатни в работата си;

- напълно безконтролна и свръховластена публична фигура, чийто статус управляващите отказват да реформират години наред (да, отново за главния прокурор иде реч).

В крайна сметка излиза, че дълги години държавата е или неспособна, или не желае (а всъщност и двете) да осъществи реална промяна в начина на съставяне и функциониране на ключови за държавността органи.

Къде сме ние

Класиране на държавите членки липсва. Сравнителният елемент е избегнат – идеята е, че никоя от тях не е напълно образцова, всяка подлежи на развитие, пък и нали сме равноправни. "Политико" вече разкри, че е относително лесно да се види къде се намира една държава (или група от държави) спрямо друга. Освен посочените вече подредби и индикатори, си струва да отбележим, че частта "Независимост" (на правосъдната система) в доклада, посветен на България, е най-дългият в сравнителен план с другите държави. Изключение в това отношение правят само Унгария и Полша, където превземенето на съдебната власт също се вихри усилено.

Всъщност България е сред изоставащите в ЕС по отношение на върховенството на правото и според друг измерител, който не получи особено медийно внимание тази година: Индекса за върховенство на правото на World Justice Project (WJP). За разлика от европейски доклад, тук класиране има. Според него страната ни е на 53-то място от 128 държави – след Сенегал и преди Косово. В контекста на ЕС, България е предпоследна – преди Унгария.

В заключение

Изглежда, че симптомите са сериозни и трайни. Поставянето под карантина се е забавило, но не се е обезсмислило. Отделни органи на ЕС осъзнават това. Дано предложат прилагането на адекватни рецепти и подходящо лечение. Последното, разбира се, зависи най-вече от нас като общество.

*Анализът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика. Mediapool го публикува без редакторска намеса.