"Поправителен" за кандидатите бави строежа на газовата връзка със Сърбия

"Поправителен" за кандидатите бави строежа на газовата връзка със Сърбия

Всички единадесет кандидати да строят газовата връзка между България и Сърбия са върнати, тъй като документите на част от експертите и подизпълнителите им не отговарят на поставените в обществената поръчка критерии, има несъответствия и непълноти в декларираните данни. Това сочи протокол от 7 април на комисията в "Булгартрансгаз" по избор на изпълнителя на поръчката за близо 144 млн. лв. без ДДС. На участниците са дадени пет работни дни да отстранят нередностите.

Всички са внесли коригираните си документи и комисията ги разглежда преди да реши кои са допуснатите и да пристъпи към отварянето на ценовите оферти, казаха от държавния газов оператор пред Mediapool.

Следващата стъпка е класация и обявен победител, но има възможност за обжалване на резултатите пред Комисията за защита на конкуренцията, а после и пред Върховния административен съд. Това прави невъзможно строежът да започне през месец май, какъвто срок бе посочила енергийният министър в оставка Теменужка Петкова. Освен ако комисията, на която отне месец и половина да разгледа техническата част от предложенията, не е по-експедитивна и няма недоволни участници.

През февруари Теменужка Петкова и сръбският вицепремиер и енергиен министър Зорана Михайлович се договориха за създаване на съвместна работна група между България и Сърбия, която да ускори изграждането на газовата връзка. Тогава бе обявено, че предстоят срещи за обявяването на процедури за строежа на трасето на газопровода и на сръбска територия.

Според заданието за българския участък съоръжението трябва да бъде построено за 350 дни от датата на подписването на договора с предпочетения кандидат. Окончателната стойност на проекта ще зависи от ценовите предложения на кандидатите.

Девет от 11-те участника в обществената поръчка са консорциуми, двама са самостоятелни кандидати. Единият е българският клон на саудитската "Аркад С.П.А", която построи продължението на газопровода "Турски поток" - "Балкански поток", на българска територия от границата с Турция до тази със Сърбия. Другият е българският клон на италианската "Бонати", която също се включи в строежа "Турски поток" като подизпълнител, но сега играе самостоятелно.

Единственият чисто български играч е ДЗЗД "Интернешънъл газ". В обединението наравно участват "Главболгарстрой" и дъщерната ѝ "Главболгарстрой Интернешънъл".

Подобен случай на относително самостоятелен кандидат е и обединението между българския клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ѝ дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България", които имат съответно 5 и 95 на сто от капитала на обединението.

Още две от големите български строителни фирми влизат в състезанието чрез ДЗЗД "Газова връзка Запад". Това са известната със скандалите за корупция по европроекти "Джи Пи Груп" и "Грома Холд", които имат по 49 процента в консорциума. Останалите 2 на сто са на израелската фирма "Чемо Ахарон".

Свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт" и "Рапид Билд" имат съответно по 50 и 48% в ДЗЗД "Нова газ 2021". Там също като в предходното обединение, с 2 процента дял стои и "Хабау ППС Пайплайн Системс".

В останалите създадени за целта обединения също има компании, които са участвали като подизпълнители на "Аркад" за наваксване на закъснението на строежа на "Балкански поток".

Сред тях е беларуската "Белтрубопроводстрой", която държи 30 на сто в ДЗЗД "Интербел 99", останалите са на "Интерпром" ЕООД. Друг такъв случай е турският консорциум "Вемак", който има 46% в "ИнтерСиПиВи Консорциум", където другите 54 процента са на швейцарската "Си Пи Дивелъпмънт".

Руска следа чрез фирмата ООО ПО "Трансгаз" има в ДЗЗД ""Евротрансгаз". Тя държи 18.8 на сто. 80 процента има "Европроект билдинг", а 1.2 на сто – "Трейшън груп".

ДЗЗД "ЧИС Газ-Климатроник" е обединение, в което участват едноименните румънска и българска фирма съответно с 25 и 75%. В "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД 90 процента държи "Глобал Кънстръкшън", а останалите са на литовската УАБ "Алвора".

Въпреки опита си в газови строежи и процедури, всички те имат пропуски в документацията, които ги поставят в непокриване на изискванията за допускане до отваряне на ценовите оферти. Предстои да се види дали са отстранили нередностите.

Газопроводът от София през Калотина до Ниш е с дължина 170 км и годишен капацитет 1.8 млрд. куб. м. Българският участък е с дължина 62 км, за чието проектиране, съгласуване, доставка и монтажа на тръбите и въвеждане в експлоатация са предвидени 143 559 450 лв. без ДДС. Над 55 млн. лв. от средствата са предоставени безвъзмездно от европейската програма "Свързана Европа". Останалите трябва да осигури "Булгартрансгаз", който още в началото на февруари обяви, че търси назаем 155 млн. евро за този и други инфраструктурни проекти. Последно през март стана ясно, че дружеството е получило десет оферти за предоставяне на общо 422 млн. евро, но все още не е съобщено какво се случва с разглеждането им.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес