Посоката е правилна, но скоростта на реформите е изключително ниска

Какво е най-характерното за този период - според мене е това, че посоката на реформи е правилна, но скоростта, с която те се извършват, е изключително ниска. Трябва да се развиваме с много по-бързи и революционни темпове, което засега не е факт.

Валутният борд наистина е едно от най-хубавите неща, които можеха да се случат на страната през последните години. Той дойде в много труден момент за страната - всички си спомняме събитията 1996 - 1997 г.
Това беше една абсолютно необходима и правилна стъпка, която постигна своите цели: постигане на стабилен и предвидим валутен курс, който доведе до доста ниска инфлация през последните три години, независимо от лекото покачване през последната година, ниски лихвени проценти и изобщо се получи икономически растеж. Друг е въпросът, че икономическия растеж не е чак толкова голям, макар че за последното десетилетие в България е най-голям.
Все пак този успех е с дата от 1997 г. и след това той трябваше да има много други продължения, част от които бяха постигнати, част от които - не.

В отчета ми направи впечатление, че много от положителните събития са с бъдеще време. Например в раздела за енергетика се казва, че е в ход програмата за привличане на стратегически инвеститори. Навярно има програма, има и намерения, но въпросът е защо между 1997 и 2001 г. тези многомилиардни чужди инвестиции още не са привлечени.

Търговският баланс на страната беше много по-добър преди 3-4 години. България имаше положителен баланс по текущата сметка само преди 3 години , а сега се отвори огромна дупка в търговския баланс от над 1 млрд. долара - почти една десета от БВП. Според мен това е един от големите пропуски в икономическата политика на страната. Валутният борд е много хубаво нещо, но ако не се запуши тази дупка в баланса и ако няма огромен приток на външни инвестиции, ние рискуваме този валутен режим някой ден да бъде застрашен,

Проблемът с безработицата - много хора ще кажат, че високата безработица е резултат именно от тежките и решителни реформи на правителството - например закрило е нерентабилни предприятия, губещи фирми, ликвидирало е част от лошите активи на страната. Но това е половината от истината. Другата половина от истината е защо не е направило достатъчно за създаването на нови десетки хиляди работни места чрез привличане на много по-сериозни инвестиции, чрез подобряване на бизнесклимата в страната.

Коментарът е излъчен по "Дарик" радио