Посолството ни в Белград става контактно между Сърбия и НАТО

Посолството ни в Белград става контактно между Сърбия и НАТО

Българското посолство ще поеме ролята на контактно посолство между Република Сърбия и НАТО за период от две години, съобщи българският посланик в Белград Радко Влайков. 

В сряда той се срещна със сръбския вицепремиер и министър на отбраната Небойша Стефанович, съобщи агенция "Танюг".

Стефанович е посочил по време на срещата, че Сърбия има намерение да заздравява добросъседските си отношения с България в името на стабилността в региона.

Освен това е казал, че членството в ЕС е приоритет за Сърбия и това е допълнителна причина за запазването на добри отношения със съседните държави.

Посланик Влайков от своя страна е посочил, че  България уважава и подкрепя военния неутралитет на Сърбия. 

Той е отчел, че сътрудничеството между Сърбия и България е на високо равнище и изрази надежда, че и занапред то ще се развива по възходяща линия.

Очаква се Влайков да бъде заменен на поста в Белград от зам.-министъра на външните работи Петко Дойков. Той пък ще замине за Сараево, където ще смени бившата зам.-министърка на отбраната Августина Цветкова.

В края на миналата година отношенията между София и Белград се обтегнаха, след като България бе замесен от местни политици в шпионски скандал на сръбска територия. Скандалът обаче, поне публично, бързо утихна. 

Сърбия не възнамерява да става член на НАТО и голямата част от гражданите на страната подкрепят това решение. 

Белград се придържа към политика на военен неутралитет, което предполага съществуване извън всякакви международни военни съюзи

Белград развива близки отношения с Русия и Китай, като редовно купува военна продукция от руснаците. Често тя се доставя до Сърбия с полети над България. 

Болшинството на сърбите не желаят задълбочаване на отношенията с НАТО заради намесата на Алианса във войната в края на 90-те години на миналия век. 

На 24 март 1999 г. НАТО започна да бомбардира Сърбия и Черна гора, по онова време републики в бившата Югославия, заради репресиите, с които Белград отвърна на бунта на албанците в Косово. Във войната в Косово (1998-99 г.) загинаха над 13 000 души, повечето албанци.

След операцията на НАТО, продължила една година, бившата сръбска провинция Косово, населена с албанско мнозинство, бе поставена под администрацията на ООН, а през 2008 г. обяви независимост, която Сърбия не признава.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?