Правителството не се възползва от добрите условия да осъществи смели реформи

По принцип смятам, че щеше да бъде разумно Булгартабак да се приватизира още преди много години. Няколко пъти усилията завършиха с провал. Изходът от тази процедура бе разочароващ, но някак си предвидим.

Ако този изход е бил предвидим, тогава какво може да предвидим за бъдещето?

За Булгартабак казвам, че изходът е бил предвидим, защото, ако се върнем дори толкова назад - към 1914 година, германо-американския тютюнев консорциум, който е бил създаден специално, за да работи в българския тютюнев сектор, ще видите, че и тогава тази сделка се е натъкнала на проблеми. Американските експерти са приели проектоспоразумението, германските експерти са приели проектоспоразумението, българският премиер е подписал проектоспоразумението. На 14 юли 1914 г. българските представители са отишли до Берлин, за да подпишат окончателния документ и, разбира се, в последната минута българите са настоявали за всякакви промени в споразумението и сделката е пропаднала. Проблемите с българската тютюнева индустрия са стара история.

Смятам, че българските интереси, които са свързани с тютюна, живеят в някакъв свят на мечтите. Когато дойде 2007 година, ще има различни промени, свързани с правилата на ЕС, които, така или иначе, почти няма да бъдат подвластни на българите.

Жалко е, че сега не бяха продадени активите на тютюневия холдинг. Както си спомняте, през 2003 г. цената, която беше предложена в проваления опит да се приватизира тази дейност, беше много по-ниска, отколкото цената, за която се твърди, че е била обсъждана този път. Моето усещане е, че цената на активите на тютюневия холдинг вероятно ще се понижава с течение на времето и с приближаването на 2007 г. може да се срине драстично.

Какъв е урокът?

Урокът е, че ако искаш да направиш нещо ефикасно и чисто в България, що се отнася до тютюневия сектор, политиците трябва да стоят настрана, защото те имат склонност да правят грешните неща.

Но това ще се случи ли някога?

Смятам, че ще има значително деполитизиране на тютюневата индустрия след 2007 г., защото правилата на ЕС изискват отварянето ѝ до по-голяма степен към външна конкуренция. Не казвам, че политиката ще бъде отстранена от тютюневия сектор, но правилата на играта определено ще се променят. Моето предположение е, че местната българска политика ще има по-малко влияние, отколкото в миналото.

Какви са последствията за икономиката като цяло от провалената приватизация на "Булгартабак Холдинг"?

Не бих преувеличил ефекта върху икономиката като цяло. Смятам, че до известна степен и в момента този въпрос е като буря в чаша вода, голям проблем, който ще отмине.

Проблемът е, че ще има остатъчен ефект върху икономиката. Тъй като епизодът с провалената приватизация потвърждава това, което много хора мислят за корупцията в България - твърде голяма намеса на политиката, недобро прилагане на закона, недобри договори, недобри права върху собствеността. Доколкото в чужбина има такива възприятия, случилото се с Булгартабак ги потвърждава и в крайна сметка потенциално ще има леко негативен ефект върху икономиката като цяло.

Към края на мандата на това правителството смятате ли, че то изпълни очакванията за смела и смислена икономическа политика?

Не смятам. Преди няколко години в София представих икономически манифест за реформи в България. Смятам, че правителството направи много малко по тези пунктове за реформа, които конкретно формулирах в речта си.

Вероятно едно от наследствата на това правителство е, че то намали размера на държавния дълг и това може би е едно от най-добрите неща, които направи, едно от по-добрите му постижения.

Но трябва да знаете, че правителството не се възползва от факта, че световните финансови пазари създадоха попътен вятър за страните с нововъзникващи пазари. Последните няколко години бе времето, когато трябваше да се осъществи огромен напредък, тъй като глобалната икономическа среда бе много благоприятна. Донякъде България се възползва - бе повишен кредитният рейтинг, лихвите паднаха. Но това основно се дължи на валутния борд, а не толкова на усилията на правителството. Това правителство дори не е въвело валутния борд.

Искам да кажа, че средата бе много благоприятна да се направят много положителни неща и бързи реформи, а България не се възползва от това.

За сравнение, напоследък се проявява голям интерес към Словакия или пък към Литва. Литва има валутен борд като България. Там обаче драстично бяха намалени правителствените разходи и бюджетът бе поставен под контрол. В резултат на това Литва отбелязва много бърз растеж.

Какво имаха Словакия и Литва, което ни липсваше на нас?

Те имаха много активни ръководства, които провеждаха реформите, както и добри правителствени екипи, които прилагаха дадените обещания. Тогава идват и резултатите. В Литва имаха добри идеи - решиха да намалят правителствените разходи, да консолидират бюджета в рамките на валутния борд и знаеха, че ако направят това, ще постигнат бърз растеж. Те имаха правилни идеи и ги осъществиха. В Словакия бяха извършени много реформи - в дерегулацията, данъчната система, осигурителната система. Така постигнаха много добри резултати - спряха низходящия ход на икономиката и направиха така, че тя да постига бърз растеж.

До изборите остават само няколко месеца. Какви предизвикателства в икономическа перспектива се очертават пред партиите, които ще се явят на изборите и ще се борят за гласовете на избирателите?

Смятам, че трябва да имат визия. Тази, която бих препоръчал, разбира се, е манифестът ми за икономически реформи отпреди няколко години, за който ви казах. Партиите трябва да имат мащабна и ясна визия къде ще отведат страната.

Аз не съм убеден, че има партия, която представя ясна картина за това какво иска да направи. Дори преди няколко седмици чухте лидера на социалистическата партия, който намекна че може би трябва да се промени курса лев-евро. Това, дори като изказване, е много опасно. Това може да създаде финансова паника. То е безотговорно. Лоша идея, която се промъкна в голяма и важна партия в България. Това не е първият път, когато социалистическата партия в България има лоша идея, но тази потенциално е катастрофална идея, тъй като единственият стълб и стабилизираща сила в България в действителност е валутният борд.

Тогава какво остава на избирателите. За какви икономически възможности могат да гласуват?

Не мисля, че политическите партии са изразили ясно визията си какво точно искат да направят. Чухме само общи идеи и, от време на време хрумвания, като опасната идея за промяна на фиксирания курс. Нека да го кажа така - все още е малко рано. Жалко, че партиите не са поставили картите си на масата. Те трябва да направят това и тогава мога да кажа дали картите им са добри или лоши. В момента обаче те играят местни политически игрички, заиграват се. Вероятно всички те обещават много повече, отколкото биха били в състояние да изпълнят.