Председателят на комисията за конфискация подаде оставка

Премиерът: "Не приемам човек, назначен от мен, да предизвиква постоянни скандали"

Тодор Коларов Снимка: БГНЕС

Тодор Коларов, председател на комисията за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, подаде в петък оставка пред премиера Бойко Борисов с мотивите, че "липсва реформаторско мнозинство в комисията и политическа подкрепа от Народното събрание и президента".

Коларов се задържа по-малко от година на поста, след като наследи на него скандалния Стоян Кушлев, станал известен с роднинските назначения и с огромните заплати, които бе определял на себе си и на приближените служители в комисията.

“Още утре ще подпиша оставката на Коларов. Не мога да приема човек, назначен от мен за председател на комисия и получил политическото ми доверие, да предизвиква постоянни скандали вътре в комисията и да оправдава невъзможността си да организира работата ѝ с институциите, в това число с парламента и с президентството”, е заявил премиерът Борисов, цитиран от правителствената пресслужба.

В края на април миналата година Борисов лично представи Коларов като своя избор сред 20 кандидатури за нов шеф на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), по-известна като комисията "Кушлев" заради името на тогавашния ѝ шеф Стоян Кушлев. Той бе освободен след многобройните сигнали за конфликт на интереси, роднинството и огромните заплати.

Коларов бил препоръчан от тогавашния министър на правосъдието Маргарита Попова и от вицепремиера Симеон Дянков. Борисов го избрал заради "това, което е работил до момента, неговата почтеност и честност и евроатлантическа ориентация".

Преди да оглави комисията за конфискация Коларов е бил юридически анализатор в Световната банка и юридически съветник в посолството на САЩ в България. Тогава премиерът пожела на Коларов в следващите години да бъдат отнети много имоти, придобити от престъпна дейност", както и да спре практиката за "тройни и четворни заплати и бонуси в комисията".

Два месеца, след като оглави комисията за конфискация, Коларов поиска оставките на двама от членовете ѝ – Николай Желев и Красимир Тодоров.

Двамата са назначени през лятото на 2010 г. от парламентарната квота. "За двата месеца се убедих, че няма реформаторско мнозинство в комисията. Двамата от парламентарната квота бяха пасивни наблюдатели. Не подкрепяха намаляването на разумните разходи, включително и на заплатите", коментира тогава Коларов.

По думите му двамата от парламентарната квота отказали да подпишат нови трудови договори с намалени заплати, въпреки че преди това гласували за редуциране на възнагражденията си от времето, когато комисията се ръководеше от Стоян Кушлев. Така те вземали по 5000 лв., а шефът им – председателя на комисията - 3434 лв.

След като нито Желев, нито Тодоров обърнаха внимание на призива на Коларов, той поиска от парламента през октомври 2011 г. да отзове Красимир Тодоров. Впоследствие стана ясно, че трима членове на комисията – Тодоров, Желев и Антоанета Цонкова, са подали сигнали до парламентарната комисия по вътрешна сигурност срещу шефа си, защото не били съгласни с неговия начин и стил на управление.

Скандалът затихна с внасянето на новия преработен и оспорван от неправителствените организации проектозакон за отнемане на незаконно придобито имущество. Проектът мина на първо четене в парламента на 16 февруари. Той предвижда да се избере отново комисия по конфискация.

Председателят на органа ще се предлага от премиера, а останалите четирима членове ще се избират от парламента.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?