Премиерът иска 4-лентова магистрала в защитена територия

На последното правителствено заседание премиерът Бойко Борисов изчита солидно "конско“ на регионалния заместник-министър Георги Прегьов, който има неблагоразумието да му каже, че Кресненското дефиле е защитена територия, в която не може да се строи 4-лентова магистрала. “Сложил съм те заместник-министър, за да ми отговаряш като инженер. Ако искаш при Нона Караджова – имаш място и цял ден може да ми говорите за екология“, предупреждава тактично Борисов.

Става въпрос за магистрала “Струма”, която трябва да мине през дефилето с уникално разнообразие от растителни и животински видове, включено в европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Това означава, че възможностите за строителство в района са силно ограничени и то трябва да е изцяло съобразено с опазване на природата. Затова регионалният министър Росен Плевнелиев, който е отсъствал от заседанието в сряда, се беше спрял на варианта “Струма” да се спуска в 13-метров тунел под Кресна. Той често е казвал, че Европейската комисия няма да даде и цент за “Струма”, “ако има съмнения за еко нарушения”.

“Сиреч, две ленти не пречат на екологията (сега пътя през Кресна е двулентов – бел. ред.), две ленти, когато сега е задръстено и когато харчат в пъти повече вредни газове камионите, избиват се хората, означава, че това е добре за екологията!? Ако го разширим и да имаме две по две ленти, което абсолютно е достатъчно в случая, хем ще спестят пари, тогава става вредно за екологията?! Избиха се хората там. В пъти е по-тежко, когато са само две ленти. Четири ленти са в полза на екологията и пак започваме да спорим като кокошката и яйцето и искате да похарчим 700 милиона евро да пробием планината, което е хубаво за екологията? Повтарям, две ленти в момента добре ли са за екологията? Искат ли еколозите да затворим пътя за Гърция? Като си говорите с тях, искат ли да го затворим? Какво ви казват еколозите: ”Затворете пътя за Гърция и пътувайте с камили, с катъри”, това ли ви казват като се срещате с тях?”, пита Борисов.

“Страхувам се, че ми задавате въпроси, на които аз не мога да отговоря”, казва Прегьов.

“Аз Ви задавам въпроси, защото ми дадохте отговор, че това не може да стане, защото еколозите не харесват четири ленти, а на две са съгласни. Извадете еколозите и нека да ги чуят всички български граждани, че не искат с 9 метра да се разшири пътят и да пътуват удобно и за това, за да пробием планината трябва да похарчим пари на данъкоплатците в толкова големи размери. Обяснявайте го това. Като кажат еколозите… Но те си имат имена, те са хора, те също отнякъде получават пари най-вероятно, извадете и кажете: “Ето, господа, ние искаме от две ленти да ги направим четири, защото това е добре за екологията. Какъв е вашият проблем с 9 метра по-широко, или 9.50 метра? Какъв е проблемът?”, пита отново премиерът.

“Ако трябва да Ви отговоря като инженер – проблемът е никакъв”, отговаря Прегьов.

“Благодаря, това ме интересуваше, че инженерният проблем е никакъв. С еколозите ще разговаряме, ще правим кръгли маси, ще убеждаваме, ще ги заведем там на място и ще попитаме - каква е разликата? Ще видите, че разликата няма да бъде по-малка от 200–300 милиона, ако двете аварийни платна се съкратят, а това са много пари”, разсъждава Борисов.

Заради сложността на проекта за “Струма” и преминаването на трасето през защитени територии министър Плевнелиев реши през юли да покани представители на неправителствени организации да следят за нарушения и неспазване на екологичните норми.

Природозащитниците ще са представени от коалицията "Да спасим Кресненското дефиле", в която участват сдружение "За Земята", сдружение "Балкани", Българското дружество за защита на птиците, Информационният и учебния център по екология, WWF и други екоорганизации.

Проектът за 133-километровия път е на стойност 1.1 млрд. евро и ще се финансира със средства по оперативна програма "Транспорт" и заем от Европейската инвестиционна банка. "Всеки голям инфраструктурен проект може да бъде спрян и да му бъде отказано финансиране, ако не са изпълнени екологичните изисквания. Така че сме осъдени на 100% да сме прозрачни", заяви строителният министър.

Магистралата трябва да бъде завършена през 2015 г. По думите на Плевнелиев със "Струма" "можем да покажем, че такива проекти могат да се случват в национални паркове и в "Натура".

Не само според еколозите, но и според пътните експерти обаче, вариантът за тунелно преминаване на "Струма" през Кресненското дефиле е без алтернатива. Не само заради "Натура 2000", но и защото районът е силно сеизмичен.

Според специалиста по хидротехническо строителство доц. д-р Виктор Ташев, цитиран от "Капитал“, в подобни условия тунелите са далеч по-сигурни спрямо наземните съоръжения, тъй като в дълбочина сеизмичното влияние намалява. Освен това се спестяват скъпи отчуждителни процедури, а при климат с резки температурни колебания като този в района на Кресна поддръжката е по-лесна от тази на открити пътни участъци.

"Няма друг начин за преминаване – тунелът през Кресненското дефиле е заложен още при оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) от началото на 2008 г.", смята и Николина Николова от ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура". В началото на юни тя и зам.-министърът на регионалното развитие Георги Прегьов се върнаха от среща с Европейската инвестиционна банка в Люксембург, където бе потвърден вариантът за преминаване на планинския участък с два тунела – един с дължина 13.3 км и втори от 2.5 км.

По думите на Николова, за да се стигне до одобреното в доклада по ОВОС трасе, са обсъждани общо осем варианта. Опцията за изграждане на мостове и малки тунели е оценена като прекалено скъпа (1.5 млрд. евро за цялата магистрала). При преминаване на изток или на запад от Кресна цената на магистралата би надхвърлила 2 млрд. евро, а освен това пътят навлиза в други защитени зони по "Натура 2000". В крайна сметка преминаването на Кресненското дефиле между селата Крупник и Долна Градешница с 13-километров тунел е оценено като най-целесъобразно по отношение на цена, въздействие върху околната среда и върху населените места.