Президентът призова руския патриарх да се намеси в българските църковни дела

Българският президент Георги Първанов призова новия руски патриарх Кирил да вземе отношение по решението на съда в Страсбург, което се отнася до ситуацията в Българската православна църква (БПЦ). Това е станало на срещата между двамата в Даниловския манастир в Москва, предаде в петък БТА. Визитата на българския държавен глава при руския патриарх е в рамките на посещението на официална българска държавна делегация в Русия.

В съобщението не се казва в ролята на какъв Първанов е поискал от руския патриарх да взема отношение по въпрос, който засяга независимата БПЦ. Съобщението съдържа протоколните любезности, които Кирил е изрекъл, а именно за добрите отношения между руската и българската православна църква и активната им роля за развитието на нациите. Отбелязва се още, че българският президент е акцентирал върху "съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага".

"Ненамесата" на българската държава в църковните дела е особено силна в последните десетилетия, а безпрецедентният призив на Първанов на срещата му с руския патриарх Кирил е една от най-ярките илюстрации за тази ненамеса.

По времето на комунистическата власт член на висшия църковен клир почти без изключение се ставаше само с благословията на БКП. Включително избирането на патриарх Максим е станало с изричното съгласие, дори настояване на ЦК на БКП.

След Десети ноември съпротивата на духовници и миряни срещу назначаваното с протекциите на БКП църковно ръководство бе упорито и цинично смазвано с активната помощ на държавата.

Последната разправа с привържениците на непризнатия от Максим алтернативен синод, начело с Инокентий, бе през 2003 г., когато с помощта на органите на реда свещенослужителите, противници на Максим, бяха изхвърлени от храмовете и манастирите, където служат. Така кризата за моралните устои на ръководството на БПЦ бе разрешена с грубата намеса на държавата по начина, по който го е правила и в недемократичния период на развитието си.

Хората на Инокентий подадоха жалби в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който се произнесе преди броени дни в смисъл, че е погазено правото на хората на свобода на вероизповеданието, като са им отнети храмовете и свещениците. Съдът призова спорещите страни – синодите на Максим и на Инокентий - да се споразумеят, като им даде тримесечен срок. А на държавата бе вменено задължението да огледа добре закона за вероизповеданията, който с промяна от 2002 г. въведе привилегията на БПЦ единствена като вероизповедание да не регистрира ръководството си със съдебно решение, текст, който бе направен с цел синодът на Инокентий да не може да поиска от съда регистрация.

Не е ясно какво общо има с тези вътрешни въпроси руският патриарх Кирил. Още по малко не става ясно какво общо има и президентът Първанов с църковните проблеми като довчерашен член на партия, проповядваща като официална доктрина атеизма. Не е ясно и защо Първанов иска от чужд духовен водач да взема отношение по решение на Европейския съд в Страсбург, което България безусловно трябва да изпълни.

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?