Приравниха Съда в Страсбург с другарски съд от времето на ОФ

Приравниха Съда в Страсбург с другарски съд от времето на ОФ

Миналата седмица Европейският съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) осъди българската държава за неправомерната ѝ намеса в църковния спор и даде срок до 5 септември т.г., в който двете страни - Държавата и Синода на Инокентий да уточнят как да бъдат възстановени нарушените права на българските граждани, които подкрепят този синод.

На 18 юни сутринта журналистът Бареков от бТВ разговаря за това с представител на Министерството на правосъдието (МП). Веднага след като беше представена ретроспекция на проблема по известния на всички едностранчив начин, в който водещо е мнението на казионния синод, въпросната чиновничка от МП заяви, че решението на съда не цели възстановяване на нарушени права, а има единствено силата на морално удовлетворение за ищците.

Тази позиция на министерството много напомня за начина на действие на махленските съдилища от времето на развития социализъм, т.н. "Другарски съд”, които произвеждаха подобно съдопроизводство – с морални укори и без правни последици. При такава представа за правото и съда, съвсем очевидно е защо ЕС иска да ни бъде наложена предпазна клауза поради негодност на правосъдната система.

Това, което ЕСПЧ разбра – че става реч за нарушени права на хиляди български граждани (само от Варна жалбите по казуса са близо триста), съдът у нас се прави, че не разбира и повтаря внушеното от другата страна, че това са няколко десетки души, които се борят за власт и пари.

Вярващите искат да си върнат храмовете и свещениците

Много удобно, но съвсем погрешно, защото хилядите вярващи, които застават зад своите свещеници, не искат пари, а храмовете си, от които по насилствен начин, единствен в нашата история, бяха пропъдени.

Не свещениците, а членовете на енориите бяха лишени от правото да ползват своето имущество, което по данъчни оценки възлиза на коментираните суми. Тия суми само илюстрират приблизителния размер на нанесените материални щети, но става дума и за морални щети, които са далеч по-големи.

Пет години, на някои места шест и седем, хиляди български православни християни не посещават храмовете си, защото там служат не избраните от тях свещеници, а са им натрапени други, които те не са избрали и на които не вярват. Поведението на казионния синод, който подкрепян от държавата с полицейско насилие прогони тия вярващи от храмовете демонстрира противоцърковната му същност.

Ако прибавим към това моралния образ на тия хора, известен и неведнъж коментиран в пресата, както и дебелите досиета на сътрудници на ДС на мнозина от тях, то съвсем се компрометират му претенциите да бъде "свят”.

На обществото все повече става ясно, че този синод е по-скоро една корпоративна група, която всячески иска безконтролно и пожизнено да ползва сама църковните блага. Топлите връзки между тази квазицърковна група и държавните чиновници поставя под съмнение лоялността на държавата ни към нейните граждани.

Този компрометиран синод плаче за единството на църквата, а политици и чиновници му отговарят като ехо. Съвсем по византийски нещата са представени така, сякаш несъгласните със синодалните чиновници са отпаднали от църквата и напуснали православието. Точно обратното – те са източноправославни българи и като такива са членове на БПЦ. Те не са извън, както на някои им се иска, а вътре в Църквата и никой в църквата няма такава власт да определя родовото ни и верско самосъзнание.

Страсбург разбра това, нашите чиновници се правят, че не разбират. Както не разбират, че в една светска държава, в която изповеданията по конституция са отделени от държавата, църковното канонично право не е над законите и важи по закон само в границите на съответната религиозна общност и то в случаите когато не е в противоречие с гражданските закони и норми. При тази правна система съвсем погрешно е държавен чиновник да ползва канонични термини и да се аргументира с канонични правила.

Проблемът е в Църквата, а не извън нея. Затова държавата е длъжна да поправи сторената от нея грешка. Тук трябва да е напълно ясно, че тя не взема и не дава църковна собственост, а връща православни християни в заетите им самоуправно енорийски храмове.

В това трябва да бъдат убедени и хората от другата страна, част от които при своите досиета трябва да престанат да се перчат, че са борци за св. Православие и да им се напомни, че поради своя морал, според каноните трябва да бъдат поставени на продължително покаяние.

Това последното те не искат да се знае и го постигат с безрезервната подкрепа на хора със същия морал сред държавните чиновници. Съвсем наскоро един от върлите кандидати за патриарх сподели в интервю, съвсем откровено, като "анфан терибъл", че християните не трябвало да обръщат внимание на живота и качествата на своите, цитирам, "попове”, а да се молят и да си палят свещичките. Очевидно и той иска да бъде избран по този начин за патриарх. Нека го изберат, които мислят като него.

Случайно ли свещениците са класифицирани заедно с компаньнонките

Но такава представа за свещеника, като овластен шаман, а не като учител, просветител, пастир и духовен водач, няма нищо общо със светото Православие. Всъщност, не само този владика мисли така за свещениците, а и целият Синод, по чието настояване със заповед на министър Масларова РД 01/1144 свещениците са поставени в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България в подклас 514 заедно с гробарите, прахосъбирачите, фризьорите, компаньонките и келнерите.

Всички служители на други изповедания – пастори, равини и имами са останали в подклас 246 – служители в духовната област. За себе си пък синодалите, които явно мислят, че не са попове, са избрали подклас 121 в компанията на директори на банкови клонове и главни пилоти.

Нужно ли е друго доказателство за това как казионният Синод мисли за българското православно свещенство. За това не желаем да имаме такива синодали и не ние, а те трябва да се разкайват за безобразията си, за униженията, на които са подложили Църквата, свещенството и вярващите.

Ако протестът срещу тази църковна администрация беше за пари, нямаше пет, шест, а и седем години десетки свещеници да стоят без осигуровки и заплати, а вярващите - без храмове. Нали всеки ден от другата страна се предлага покаяние и връщане. Само че това връщане е връщане не в Църквата, от която не сме и помисляли да излизаме, а в блатото на един организиран и дирижиран не от истински църковници църковен живот.

Църквата не е разделена, с Църквата е злоупотребено и продължава да се злоупотребява чрез поставяне в нея на епископи, за които православния свещеник е равен на компаньонка и келнер, и на свещеници, които са свещопродавачи и шамани, а не служители на Бога и духовни водачи на вярващите.

Това, което нашата чиновничка от МП показва, че не знае, слава Богу в Страсбург го знаят, защото там отдавна има нормално разбиране за църква и свещеник. Добре обаче би било не Страсбург пак да ни учи, а ние да се поучим от собствените си грешки, че с увъртане и шмекерии няма до никъде да стигнем.

В Едната Българска православна църква има две крила

Държавата няма друга алтернатива, освен тая да върне хилядите християни в София и страната и техните свещеници в храмовете им и със съответната правна разпоредба да признае очевидното: в Едната Българска православна църква има две крила, единни по вяра и учение и всяко с избрана от вярващите църковна администрация.

Може би един ден тия две църковни администрации ще станат излишни, но сега са нужни за самата църква, а и за държавата, доколкото църквата ѝ е полезна. За да успокоим още държавната администрация, ще напомня историческия факт, че когато българите напуснаха Вселенската патриаршия и организираха своя църковна администрация в лицето на Екзархията, пак имаше такава канонична врява и цели седемдесет години гърците не признаха този акт, но същия се оказа много полезен за българите. Само че тогава Турската държава като призна очевидното, постъпи по-мъдро от държавните ни чиновници днес.

Наистина съм убеден, че ЕСПЧ не е другарски съд и също, че само морално признание за правото на ищците няма да завърши изчерпи казус.

Като граждани и християни

В интерес на всички е да постъпим като граждани и християни. Когато апостолите проповядваха и някои искаха да ги спрат един мъдър мъж каза: "Оставете ги и не ги гонете, защото ако делото им е само човешко то само ще пропадне, но ако е от Бога, да не би да станем богоборци.”

Ако всички, които са замесени в спора казват, че са християни, фанатичните изстъпления нямат място в разговора им. От четири хиляди храма и параклиси в БПЦ, алтернативният Синод иска да служи само в една четиридесета, само в 105. Дайте възможност хората да се приберат от улицата в храмовете си, без заклинания и инатлъци, защото и те са православни и те са българи и това е техен избор.


Отец Любомир Попов е един от най-известните свещенослужители във Варна. Ръкоположен е през 1978 г., а от 1982 до 1998 г. е протосингел към Варненска митрополия. От 1998 г. насам е енорийски свещеник. Преподава и в катедра Богословие на Шуменския университет, където е хоноруван асистент. През 2003 г. беше принуден от Варненска митрополия да напусне църквата “Св. Атанасий” и оттогава служи в зала, пригодена за църква.
Още по темата
Още от

За или против машинното гласуване?