Президентът торпилира преговорите на кабинета с Москва

Новото правителство още не е преполовило стоте дни от мандата си и вече получи звучен шамар от президента, който го обвини в некомпетентност по отношение на енергийната политика, липса на лидерство, камапнийност. "Гвоздей" на президентската статия, публикувана на сайта му във вторник, е твърдението, че премиерът Борисов бил "видимо неподготвен" на срещата си с Владимир Путин.

Тонът на статията бил "втвърден" от поведението на Борисов, който упрекна Първанов, че си прави PR покрай трагедията със загиналите българи в Охрид, поясни началникът на президентския кабинет. Голямата грижа на държавния глава обаче била съдбата на трите големи руски енергийни проекта, които той подписа с Путин преди година и половина.

Няма изненада в това, че Георги Първанов настоява тези проекти да се реализират на всяка цена – това той е казвал и преди изборите, и след това, като неизменно повтаря мантрата за енергийната сигурност на България и за превръщането ѝ в енергиен център на Балканите.

При управлението на предходните две правителства и особено това на тройната коалиция, президентът успя да сложи ръка върху енергийната сфера – стратегия, конкретни политики, подписване на договори. Правителството изпълняваше помощни функции, осигурявайки реализацията на президентските планове и договорености, но и за миг не остана съмнение, че Георги Първанов е довереното лице на Кремъл в България и той държи ключа на връзките с Русия, чийто безспорен фундамент е енергетиката.

С идването на новото правителство тази хегемония сякаш е поставена под съмнение – засега само хипотетично. Основните енергийни проекти са временно замразени с писмо на Бойко Борисов до БЕХ и след като правителството ги анализира, ще реши дали и как да продължи реализацията им.

И тъй като става дума за многомилиардни проекти, за огромни интереси, за решения, които ангажират българската държава десетилетия напред, икономическият екип на Борисов е под огромен натиск. Един евентуален отказ, особено на най-важния руски проект у нас – АЕЦ "Белене" – може да постави на карта съдбата на самото правителство.

Именно това е едно от посланията на президента, който обявява открита война на Борисов. В статията непрекъснато говори за българските национални интереси в областта на енергетиката, но Първанов всъщност предпоставя, че именно подписаните от него договори с Путин са единствено правилните и възможните, като задачата на новото правителство се свежда до това да намери начин да ги изпълни и евентуално да предоговори някои параметри.

Ерозиране на българската позиция

В момент, когато новият кабинет все още проиграва вариантите и действително дава противоречиви сигнали за енергийните проекти, което може да е както неподготвеност (според Първанов), така и тестване на реакциите, търсене на алтернативи, сондиране на позиции със западни партньори и пр., президентът фактически нанася удар под пояса.

Това като цяло ерозира българската позиция, превръщайки разговора от българо-руски в българо-български и вътрешнополитически. Тази тактика е удобна за Москва, която оттук нататък само може да хвърля по някоя и друга съчка, разпалвайки вътрешни конфликти в София.

Макар че на първата си среща с Путин преди седмица премиерът Борисов успя да "издейства" още един-два месеца за "размисъл" и руският президент (поне на думи) прие това, откритото писмо на Първанов всъщност подтиква правителството да даде отговорите си по -рано, ако може още сега. В противен случай, поне в очите на общественото мнение, Борисов ще продължава да изглежда "видимо неподготвен" и некомпетентен.

Това реално “яде“ от времето за проучване на рисковете и ползите от отделните руски енергийни проекти.

Вярно, че изминалите два месеца във властта са доста време за запознавана с документите, колкото и да са мащабни те, но също така факт е, че по тях са водени много устни преговори, по които няма писмени доклади и въобще не е ясно какви ангажименти е поемал някой от името на държавата.

В стремежа си да изглежда видимо много подготвен и компетентен дори и в детайлите (какъвто, според свидетелствата на шефа на президентския кабинет бил Путин), Георги Първанов влиза в редица вътрешни противоречия.

Равнопоставеност в "Набуко", но не и в "Южен поток"

Така например той казва, че “и “Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност и отговарят на националния ни интерес“.

Няколко абзаца след това обаче предупреждава за опасност България да остане неравноправен участник в “Набуко“, забравяйки, че страната ни е такъв в “Южен поток“.

Друг е моментът, че досега по никакъв начин не е коментирано намаляване на дела на българската страна в “Набуко“, който е същият като на останалите петима акционери.

Неприемливите претенции на Москва не бива да ни разколебават

Президентът обаче посочва в статията си, че “отново ще трябва да бъде отхвърлено възобновеното предложение "Газпром” да може да изкупи дела на БЕХ в проектната компания“ (за “Южен поток“-бел.ред.). Това си е новина, което означава, че страната ни няма да печели и от транзитни такси, а само от т. нар роялти – за преминаване на съоръжението през нейна територия.

Президентът чак сега разбра, че “има нерешени въпроси с модела на финансиране на проекта “Южен поток” и обръща внимание върху това, независимо, че редица медии неведнъж са го посочвали.

Възниква въпросът на какво отгоре Първанов твърди, че България трябва да да участва в газопровода, още повече, че в подписаното споразумение между “Българския енергиен холдинг“ и “Газпром“ изрично е посочено, че крайното решение за реализацията на проекта ще се вземе след технико-икономическите анализи, които ще се готови до края на 2009 г.

Друг акцент е, че за “Южен поток“ трябва “да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея“.

Възниква въпросът защо при досегашните си разговори с Путин българският президент не е обсъдил това и на “Газпром“ е дадено правото да е оператор на тръбата, който разполага със 100 процента от обема ѝ, а сега иска от Борисов да оправя нещата, защото противоречат на европейските изисквания?

Президентът изненадващо оповестява, че Русия отново повдига неприемливи претенции за "Южен поток", които уж бяха изчистени при подписването на междуправителственото споразумение през април т.г.

Това обаче, според президента, не е повод София да се замисли може ли да разчита на такъв непредвидим партньор, който ревизира вече договорени положения и всячески извива ръце. Той се възмущава защо Борисов не е използвал срещата с Путин, за да възрази срещу тези претенции. Едновременно с това Първанов напомня, че той е бил човекът, който е договорил изгодни за България условия с руското държавно ръководство през януари 2008-ма и това било препотвърдено (пак пред него) през февруари 2009 г.

Президентът демонстрира подобно възмущение, дори с опит да размаха пръст на "Газпром" и през пролетта на т.г., малко преди бившият премиер Станишев да подпише "Южен поток". Очевидно всеки път, когато работата опре до правителството, то изпуска нещата (;може би трябва да се подразбира, че единственият, който може да се разбере с руснаците, е Първанов).

Манипулацията с "Горна Арда"

Президентът обвинява новото правителство, че мотае АЕЦ “Белене“ заради 500 млн. евро, които трябва да се осигурят за продължаване на работите през тази година, докато в същото време за няколко минути е разрешила да се продължи строежът на хидрокаскадата “Горна Арда“ от австрийски консорциум, в който влиза ЕВН, за която е работил енергийният министър Трайчо Трайков преди да поеме държавния пост на 27 юли т.г..

Оставяме настрана въпроса дали има конфликт на интереси на Трайков при положение, че става въпрос за договорка от май 2009 г. (преди изборите) между ЕВН и “Алпине“ с досегашния участник в проекта – турската CCG, за изкупуване на дела им.

Първанов обаче пропуска съзнателно или не факта, че за “Горна Арда“ парите ще извадят австрийците, а държавната НЕК ще участва само с терените за трите язовира. Докато за АЕЦ “Белене“ средствата трябва да осигури НЕК, тъй като германците RWE все още не са влезли реално в проекта. С тях има само акционерно споразумение, но капиталът все още е на НЕК, която реализира към момента загуба от 33 млн. лв. и няма шансове да получи кредитиране освен с държавни гаранции.

Енергийната политика = руските енергийни проекти

Първанов предпоставя необходимостта за българската икономика от втора атомна централа, преди кабинетът да е изчислил дали пренасочване на инвестиции например във възобновяеми източници или повишаване на енергийната ефективност, няма да има по-добър резултат.

Концепцията за АЕЦ “Белене“ бе изготвена при разчети на енергопотребление на Балканите и налични и планирани мощности в региона, които съществено се различават от сегашната ситуация.

За цената на тока, сметната преди три-четири години на 4 евроцента за киловат, сега дори консултантите на проекта не могат да се ангажират каква ще е след 2016 г., когато евентуално би могла да се въведе в експлоатация централата.

Освен това, според изчисления на експерти, със сегашното производства България може да произвежда 3 пъти по-голям БВП, а към 2030 г. вероятно пет пъти повече, ако намали енергийната си интензивност двукратно.

От статията на президента става ясно, обаче, че според него енергийната политика на България е тъждествена на руските енергийни проекти. Всичко останало е отстъпление от "националните интереси".

Вместо да работи за консолидация на българската позиция в дискретни комуникации с новото правителство и с институции, в момента президентът на практика си позволява да торпилира българската преговорна позиция в деликатен момент от отношенията с Русия.

Странно е, че патосът, с който той отстоява трите големи руски проекта в България, съвсем отсъства, когато става дума за прокарване на някакви български интереси в Русия – достъп до енергийни активи и бизнес в Русия, разширяване на възможностите за износ, за насрещен бизнес срещу реализация на енергийните проекти в България и т.н.

И тъй като никой не оспорва първенството на Първанов по брой на срещите с Путин, е добре най-накрая някой да го попита колко бизнес е докарал за български фирми в Русия. Например, колко договори е помогнал да се сключат за Олимпийските игри в Сочи (нито един към сегашния момент) и колко възмутени писма е написал на руския премиер както пише на българския.