При по-висок ръст може да намалим намесата на държавата в икономиката

Г-н Софиянски, една от тезите в момента е, че предизборните програми на основните претенденти за следващия парламент са почти неразличими. Кои са основните акценти в програмата на коалиция Български народен съюз (БНС), които я отличават от останалите?

Най-важното за една програма е да бъде реалистична и ангажиментите, които се поемат в нея, да бъдат изпълними. Това ни отличава, защото ние аргументираме всяка наша позиция в програмата и пред избирателите.

Веднага казвам основното. България се развива с бавни темпове на икономическия растеж през последните години. Вместо да тичаме към европейската икономика, ние ходим едвам – едвам. Това трябва да се промени.

Затова акцентираме върху създаване на един по-добър икономически растеж, като по наши оценки е възможно да стигне около 8 %. И това вече в рамките на следващия мандат ще доведе до повишаване на доходите, ще даде възможност за повишаване и на пенсиите, стига държавата да има добрите намерения за това.

Какви са източниците на този икономически растеж?

Първият основен източник е инвестиционният тип бюджет, строителството на инфраструктура. Ще дам съвсем прост пример. Всяка година формираме един много голям бюджетен резерв, вместо той да влиза в икономиката чрез строителство. Например ако беше направена магистралата между Разград и Шумен, която 4 години стои недовършена, това щеше да се отрази като ръст на икономиката – защото ще имаме платени работни заплати, развита съпровождаща строителна индустрия и т.н.

Друг пример е летището в София, за което финансирането беше осигурено още преди четири години и което в момента още не е завършено, има закъснение от около 2 и повече от две години. Ако то беше направено своевременно и вече имахме реализиран обект, първо щяха да бъдат усвоени парите за строителството, второ, самото летище щеше вече да генерира не само работни места, но и увеличен трафик – пътнически, карго трафик.

Вторият източник на по-бърз икономически растеж, който също не се използва, е усвояването на европейските фондове. Третият, който мога да добавя и който е задължителен в началото на следващия мандат, са инвестициите в земеделското стопанство, за да може то да бъде добре представено на европейските пазари по-догодина, когато вече ще имаме по-добър достъп.

Казахте, че Вашата предизборна програма е реалистична, с изпълними ангажименти. Но именно заради нея Ви обвиниха в най-голям популизъм, заради заложеното число от 680 лв. средна работна заплата. Популизъм ли е то?

Това е реално и всички, които ни обвиниха, при анализите си стигат до тази цифра, но никой няма смелостта да я каже директно. А може би имат страх от нейното постигане, дали имат възможност да я постигнат. Защото, отново подчертавам – всичко е въпрос на работа.

Тази цифра би била реална и днес - казвам го с пълното съзнание, ако през последните четири години имаше един много по-бърз режим на работа и много по-висок икономически растеж. Тази цифра е абсолютно реална и ние имахме смелостта да я назовем, защото е на базата на нашите изчисления. При един икономически растеж от около 8% това показват параметрите. Като в същото време се запазва бюджетния дефицит, което е изискване веднъж на МВФ и втори път за влизането ни в еврозоната. Така че това не е случайна цифра.

Казвате, че и към момента можеше да има по-високи доходи, ако бе постигнат по-висок растеж през последните четири години. Защо, според Вас, той не се получи? Лоши приоритети на сегашните управляващи или лошо качество на управлението?

Първо, на непознаване на българските условия. Знаете, че голяма част от министрите нямаха нито управленски опит, нито познаваха достатъчно българската икономика, затова трябваше да минат година и половина – две, докато новият екип се запознае с условията в страната. Това беше едно загубено време. Освен това, очевидно имаше определени противоречия в правителството, то трудно работеше като екип. Самият факт, че резултатите, които сега се очакват за НДСВ, са около три пъти по-ниски от тези преди четири години показва, че някъде по пътя и в процеса на работата е имало сериозни пропуски. Аз вече дадох два конкретни примера, свързани с инфраструктурата. За четири години нямаме един километър реализиран, а всички казваме, че това е най-важното.

Просто липса на ясни приоритети и липса на екип, който да ги реализира.

Да се върнем към вашата предизборна програма. Както и останалите десни претенденти за парламента, Вие също залагате на намаляване на държавното изземване на доходи като преразпределение на процент от БВП. Достижимо ли е това? Съществува тезата, че това е невъзможно заради българското съфинансиране на средствата от европейските фондове, които ще се увеличат след 2007 г.?

Напротив, може да се намали, защото икономическият растеж разширява данъчната основа. Две правителства, за съжаление, не можаха да отлепят Брутния вътрешен продукт от последното място в Европа на глава от населението, две правителства подред не можаха да променят и последното ни място по трайна безработица. Ние имаме между 11-12% трайна безработица, когато средното ниво в европейските страни е 3% - това са изключително лоши показатели. И когато ти поддържаш това ниско ниво на БВП, естествено е че търсиш по-висок процент от него, за да си наваксаш фондовете.

Много е важно, когато говорим за разпределение, от каква база разпределяш- по-голям относителен дял от по-малко число, както е в момента, или по-малък относителен дял от по-голямо число, към което ние се стремим. Така че средствата за съфинансиране по европейските проекти ще ги има, ако ние осигурим именно по-голям БВП, а това ще стане с един по-бърз икономически растеж. Аз не случайно ви дадох примера, че ако магистралата работеше, ако летището работеше, сега България щеше да има по-висок БВП, защото щеше да е произвела нещо повече и то щеше да функционира и по-нататък да произвежда.