Приходите ли са проблемът на пенсионната система?

Приходите ли са проблемът на пенсионната система?

Преди дни дебатът за т.нар. пенсионна реформа отново се разгоря – този път след като Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в лицето на своя министър представи поредните предложения. Промените тепърва ще се обсъждат (в Националния съвет за тристранно сътрудничество), като целта е до края на април да се постигне съгласие по тях и да се придвижат поредните изменения в Кодекса за социално осигуряване и други нормативни документи.

През последните 2-3 години станахме свидетели на хаотични промени в пенсионната система, без ясна визия, без оценка на дългосрочните фискални ефекти от тях и в общия случай – с голяма вероятност да бъдат отменени/променени само след няколко месеца. Пример: започнатото (дългосрочно и постепенно) вдигане на възрастта за пенсиониране през 2013 г., което беше отменено още на следващата година.

Новите предложения с нищо не се различават от упражненията за реформа в пенсионната система от последните години. Демонстрира се дейност, предлагат се няколко конкретни и няколко по-мъгливи промени, но като цяло не се решава фундаменталният проблем с фактическия банкрут на разходо-покривната система и неадекватността на пенсиите.

Двете най-значими „реформи” в документа на МТСП са вдигането на осигуровките (за пенсия и за безработица) и вдигането на възрастта за пенсиониране – и двете са разписани относително подробно и реално представляват копие на предложенията на съвета за оптимизиране на пенсионната система при служебния министър на труда Йордан Христосков.

Осигуровки

По отношение на осигуровките, предложението е те да се увеличат с 4.5 пункта за 12 години напред, като през година се вдига ту осигуровката за пенсия с 0.5 пункта, ту тази за безработица с 0.2. Конкретният план не е разписан, но ако съдим от аналогичното предложение на съвета, оглавяван от служебния министър Христосков, сметката излиза за 13 години (ако започнем от 2016 г., трябва да свършим през 2028 г.), а общо за пенсия осигуровката ще нарасне с 3.5 пункта, а тази за безработица - с 1 пункт. Т.е. за масовия случай на работник трета категория, роден след началото на 1960 г., това би означавало вдигане на пенсионно-осигурителната тежест с 1/5.

Големият въпрос, който възниква, е дали това вдигане на осигуровките ще реши проблема с големия дефицит във фонд „Пенсии”?

Краткият отговор е – не. По-дългият отговор е - не, защото:

По последни официални данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2013 г. дефицитът в разходо-покривната система е бил 4.61 млрд. лева или 59% от приходите, ако не се брои 12% вноска (реално трансфер) от държавата. Разходите за пенсии през 2013 г. са били 7.78 млрд. лева, като от тях 7.44 млрд. лева са платени от НОИ, а останалите – от републиканския бюджет. В същото време, приходите от осигурителни вноски за пенсия от работници и работодатели са 3.17 млрд. лева. Към тях се добавят и 2.51 млрд. лева приход от държавата като трети осигурител с 12% вноска.

Тези 3.17 млрд. лева приходи от осигуровки от работодатели и работници се генерират от различни по размер осигуровки от страна на работодателя и работника, в зависимост от категорията труд, годината на раждане (до 1959 г. и след 1960 г.) и други характеристики (държавни служители и т.н.). Все пак може да се направи много груба сметка на база на масовата осигуровка за пенсия от работодател и работник за ДОО – 17.8% (за общия случай на трета категория труд), според която всеки процентен пункт осигуровка за пенсия носи приход в НОИ от около 178 млн. лева.

Т.е. при равни други условия, едно вдигане на осигуровката за пенсия с 3.5 пункта в края на периода би донесло 623 млн. лева повече приходи във фонд „Пенсии” на НОИ през 2027 г. И това, при крайно оптимистичното допускане, че по-голямото осигурително бреме няма да изтласка част от работещите в сивия сектор или няма да ги остави без работа. Другото също толкова нереалистично допускане е, че броят на осигуряващите се ще остане същият, което противоречи на демографските процеси и негативните прогнози за стръмно свиване на броя на населението през следващите години. По последни прогнози на ЕК, населението на страната ще намалее с около 25% (спрямо 2013 г.) до 5.5 млн. души през 2060 г., като хората в трудоспособна възраст, освен в абсолютен брой, ще намалеят и като дял от населението - от 67% от населението през 2013 г. до 54.2% през 2060 г.

Да приемем, че тези демографски прогнози не се сбъднат или пък икономическата активност скочи и успее да компенсира спада на населението, като запази броя на осигуряващите се. Да приемем също, че всички работодатели и работници радостно продължат да плащат осигуровки и никой не загуби работното си място въпреки по-високата осигурителна тежест. Дори и при един такъв свръхоптимистичен сценарий, допълнителните приходи в НОИ от вдигането на осигуровките биха изчистили едва 13.5% от (сегашния) дефицит. Най-вероятно, обаче, ефектът ще бъде много по-малък.

Накратко, с цел да се свие в най-добрия случай 1/7 от дефицита в разходо-покривната система, част от осигуряващите ще се изтласкат в сивия сектор или извън заетост (което пък ще окаже негативен натиск върху приходите от осигуровки). Както и да се погледне, това не изглежда като разумно и далновидно решение. Може би затова и работната група не е представила финансови разчети, тъй като много ясно ще се види безсмислието на една такава стъпка.

Възраст

Паралелно се предлага и покачване на възрастта за пенсиониране за всички категории труд – крайно наложителна, но отдавна закъсняла мярка, по която периодично се постига консенсус в обществото, но която така и не започва да се изпълнява в дългосрочен план.

Това, което работната група към министерството предлага, е едно доста плавно нарастване на пенсионната възраст за масовата трета категория труд с по 1, 2 или 3 месеца в зависимост от периода и пола, и така чак до 2037 година, когато възрастта за мъжете и жените ще се изравни на 65 години. Оттам насетне се предлага да се въведе автоматичен механизъм за корекция (покачване) на възрастта, обвързващ я с продължителността на живота. Сходен плавен механизъм се предлага и за другите две категории, като при жените втора категория покачването трябва да продължи чак до 2043 г. Повишаването на пенсионната възраст ще върви ръка за ръка с повишаване на изискуемия стаж.

Проблемът с предложението за повишаване на възрастта е в неговата прекалена плавност и дългосрочност и залагане на автоматичен механизъм чак след 22 години, при положение, че в Европа отдавна възрастта се вдига и отдавна са въведени такива автоматични механизми, обвързващи възрастта за пенсиониране с продължителността на живота. Реално тази плавност представлява поредно отлагане във времето на една крайно наложителна мярка, която при предишните промени в пенсионната система от 2013 г. беше приета от обществото.

Това, което изобщо не се отчита в предложените мерки, е, че в България проблемът с ранното пенсиониране не произтича от официалната възраст за пенсиониране, а най-вече - от ранното оттегляне в пенсия с помощта на т.нар. инвалидни пенсии. Макар и категорийните работници да са част от проблема, те са относително по-малката част. Разликата между България и ЕС по отношение на ефективната възраст на пенсиониране е над пет години. Статистиката на НОИ за пенсиите ясно показва откъде идва тази разлика в ущърб на България – тя в много по-голяма степен се дължи на инвалидните пенсии, отколкото на категорийните работници. Простата причина е много по-голямата масовост на инвалидните пенсии спрямо сравнително по-малкия брой пенсиониращи се категорийни работници. Да, обаче, до момента в предложените мерки няма конкретно предложение за решаване на огромния проблем с т.нар. инвалидни пенсии.

Като цяло, това, което виждаме от публикуваните предложения, е, че отново се върви към лесни и палиативни решения, които в никакъв случай не биха могли да решат фундаменталния проблем с банкрута на системата. Последният би могъл да се реши единствено чрез замяна на тази система с финансово устойчива, в която водещи са личните пенсионни сметки. По този начин осигуряващите се биха имали стимул да се осигуряват на пълните си възнаграждения и да работят до по-късно (ако имат физическа способност и желание) с цел да получат по-големи пенсии. В противен случай стимулите и на входа, и на изхода на пенсионната система ще останат в ущърб на финансовото ѝ състояние – на входа хората нямат никакъв стимул да се осигуряват на пълните си заплати, а на изхода – всичкия стимул да се оттеглят рано в пенсия.

Виждаме също, че детайлно разписаните предложения са насочени основно към приходната част, а мерки за овладяване на разходите и запушването на пробойните в системата до момента няма. Обяснението е просто – предпочитат се лесните решения, чиято тежест ще се разпростре върху всички работещи. А последните не са организирана група и съответно трудно биха се противопоставили, когато е засегнат интересът им. За трудните решения явно отново ще трябва да почакаме.

* Икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Анализът е публикуван в седмичния бюлетин на ИПИ.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Трябва ли да се отворят ресторантите?