Примери от Европа. Трябва ли гласуването да е задължително?

Трябва ли гласуването да стане задължително? Този въпрос често е повод за разгорещени дебати в много европейски страни, не само в България, заради спадащата избирателна активност.

"Не помнех, че гласуването е задължително", признава 54-годишната гъркиня Флора Луци и допълва: "Понякога си мисля, че законът вече не важи". Тя твърди, че не познава някой, който някога е бил наказан за отказа си да гласува, въпреки че Гърция е една от малкото европейски страни, където това е задължително.

Повечето демократични държави смятат, че участието в избори е гражданско право. Други разбират, че това участие е и отговорност. И все пак в света има 24 държави, в които гласуването е задължително, пет от които са в ЕС: Белгия, Люксембург, Гърция, Италия и Малта. В България гласуването също е задължително, но само на хартия.

Доскоро беше задължително да се гласува и в Кипър, но това вече няма да е в сила за предстоящите европейски избори. В някои държави има предвидена санкция при отказ да се гласува, но прилагането на закона е различно в различните страни.

"Участието в избори не зависи само от това дали гласуването е задължително или не", обяснява Игнасио Лагос, професор по политически науки в университета Pompeu Fabra в Барселона.

Според него, за да има ефект от задължителното гласуване, е необходимо да има "силна държава, способна да наложи санкциите, които казва, че ще наложи".

Последният доклад на Международния институт за демокрация и изборна помощ (International IDEA), посветен на задължителното гласуване, показва, че в онези страни, където е задължително да се отиде до урните, избирателната активност е средно между 14 и 18 процентни пункта по-висока, отколкото в страните, където не е.

Последните европейски избори показват огромни разлики между страните, в които гласуването е задължително, и останалите, в които не е.

В Словакия 77% от избирателите са отказали да гласуват, докато в Белгия делът им е само 11%. И все пак в Гърция, където гласуването е задължително, избирателната активност е малко под 60% на предишните европейски избори.

Ако гръцките власти вкарат дори един човек в затвора, те ще трябва да направят същото с всички останали. Звучи наистина невероятно някой да осъди на затвор над 40% от пълнолетното си население, така че изпълнението на санкцията остава крайно невероятно.

Затвор за негласуващите?

"Бях забравила, че гласуването е задължително в Гърция", казва и 73-годишната София Петропулу. Тя разбира защо гласуването е задължително, както и че това засяга и нея самата.

Гръцката конституция гласи, че "участието в изборите е задължително за всички, регистрирани в избирателния списък". Това условие важи и за граждани на други страни от ЕС, които имат постоянно пребиваване в страната.

Освободени от това задължение са само гражданите, навършили 70 години, както и намиращите се в чужбина в деня на гласуването. Според закона избирател, който неоснователно не упражни правото си на глас, се наказва с лишаване от свобода от един месец до една година. Експертите от Центъра за европейско конституционно право (CECL) твърдят, че "няма известни случаи на наложени санкции".

"Когато бях студентка и живеех далеч от моя град, все още имахме избирателни карти, които се подпечатваха на изборите. Спомням си, че отидох в полицейския участък, за да получа удостоверение, че не мога да гласувам", казва 46-годишната Маргарита Милонаки.

"Те трябваше да ни научат да смятаме, че гласуването е наше лично задължение, а не наложено ни от държавата. В действителност законът не се прилага, което е добре за мен, тъй като аз смятам това за мое право", разказва Милонаки.

В същото време Белгия е една от първите страни, които въвеждат задължително гласуване в света. Това се случва още през 1892 г. Белгийският закон предвижда гражданите, които не гласуват, да бъдат глобявани с между 25 и 50 евро. В случай на повторно нарушение глобата се увеличава от 50 до 125 евро.

Белгийските граждани, които не гласуват повече от 4 пъти за 15 години, могат да бъдат заличени от избирателните списъци за период от 10 години, като през този период не могат да заемат публична длъжност. Глоби обаче не се налагат, въпреки че това е напълно реална опция.

"Изборните служители изпращат списъците на негласувалите до съда. Там се пазят шест месеца и след това ги унищожават, според указанията на държавния архивист", обяснява департаментът по правосъдие на федералното правителство.

Въпреки че не се налагат глоби, избирателната активност в Белгия се запазва на много високо равнище – около 89%.

"Ако има хора, които гласуват, защото ще бъдат наказани, те няма да го правят със същото ниво на интерес като останалите", казва проф. Игнасио Лагос от университета Pompeu Fabra.

Той посочва, че фактът, че едни хора са задължени да гласуват, не означава, че ще бъдат информирани, нито че са мотивирани да го правят.

Това се потвърждава от Франсиско, 25-годишен испански студент, попитан за хипотетичния случай на задължително гласуване в Испания: "Наистина вярвам, че бих почувствал по-голяма отговорност, но не бих почувствал по-голяма нужда да се информирам", казва той.

Странното българско "задължително" гласуване

Ситуацията със "задължителното" гласуване в България е дори още по-странна. Ако човек започне да чете Изборния кодекс, още в неговото начало (чл. 3) ще види, че гласуването е дълг, а не право.

"Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг", пише в българския закон.

Този дълг обаче остава приложим само на хартия. Задължителният вот беше въведен в страната с промени в Изборния кодекс през 2016 година. Тогава са предвидени и санкции – ако избирател не гласува в два последователи вота от един и същи вид (президентски, парламентарни, европейски или местни), да бъде заличен от избирателните списъци.

За да могат да гласуват на следващи избори, българите трябваше да подават заявления да бъдат включени отново в списъка. Законът предвиждаше и някои изключения. Санкциите не се прилагаха спрямо хората с трайни увреждания като затруднения в придвижването и увредено зрение, хората над 70-годишна възраст, както и българите в чужбина.

През 2017 година Конституционният съд отмени санкциите. Основните причини бяха две – че заличаването на негласувалите от избирателните списъци представлява ограничение на избирателно право. И че налагането на санкции е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона заради това, че за конкретни групи от хора те не важат.

Въпреки отмяната на санкциите, в изборния закон и до днес пише, че гласуването е задължително, но на никой не му пука от това.

На последните парламентарни избори, които се проведоха през април 2023 година избирателната активност беше едва 40.6%. Сега социолозите предвиждат, че тя ще бъде още по-ниска.