Притча за стария майстор

Напоследък все повече се облягам на ChatGPT и други платформи на изкуствения интелект при писането и превода на (нехудожествени) текстове. Помощта на ИИ – от превода и редакцията на текста до набавянето и обработката на информация – е с различно качество, което обаче се подобрява "с ускорени темпове"; хм, един израз от стари времена, който незнайно как изплува от подсъзнанието ми и който ChatGPT не би могъл да ми поднесе, просто защото няма подсъзнание. Или… Но като цяло тази помощ е неоценима. С нея се пести труд и особено време, а времето в напреднала възраст е буквално безценно.

Същевременно напоследък все по-често се питам: тази практика етична ли е или не? При това аз използвам ИИ съвсем коректно. Никога не си позволявам да предложа на читателите "суров" текст, минал през ИИ, без да го редактирам и изгладя. И не се свеня да ви призная, че работя с ИИ. А и не виждам защо.

Неетично ли е, че аз пиша на компютър, а Набоков, например, е писал всичко на ръка? Че мога да ползвам речници и всякакви справочници от целия свят? Че разполагам с домашен редактор?

Ползването на ИИ би било неетично, само ако притежавах ексклузивни права върху него. Но ИИ е на разположение на всеки, който има достъп до интернет. Единствената ситуация, в която взаимодействието с ИИ е осъдително, ако то се използва с цел измама.

Но етиката в случая съвсем не е най-големият проблем. Най-лошото е, че ChatGPT, като лицето на ИИ, ни прави зависими от него, нещо по-силно дори – заробва ни дотолкова, че губим елементарни навици и умения, че залинява способността ни да мислим и чувстваме като хора, губейки постепенно нашата човешка индивидуалност. С една дума: че затъпяваме, заедно с останалото човешко племе.

Аз лично се утешавам с мисълта, че за мен това не е проблем, доколкото съзнавам, че съществува такъв проблем. Няма проблем и за масата млади хора, но тъкмо по обратната причина: защото, както ми подсказа жена ми, между нашето възпитание, образование и култура - което немците обобщават с хубавата дума Bildung - и тяхното светоусещане зее пропаст, от която те нямат страх, защото не знаят за съществуването ѝ. И защото си мислят, че двата пръста (палците!), онези, които използват за клавиатурата - не, не на пианото, а на телефона - са им напълно достатъчни за тяхното убого съществуване.

В своята (щях да кажа известна) поема "Чиракът магьосник" Гьоте разказва за чирака, който, останал сам, с помощта на магически заклинания успява да накара метлата да му носи вода. Само че не знае думата, с която да я спре. В отчаянието си я разцепва с брадва, но всяка половина се превръща в нова метла и наводнението се разраства. После господарят се връща и с една дума слага край на магията. Заключителният стих: "Само старият майстор може да повика духовете както трябва".

Къде ли е старият майстор в нашия свят? Трябва да попитам ChatGPT.

*Автор Стоян Гяуров

Редакция ChatGPT

*

Допълнение за любопитните.

Ето, със съкращения, как изглеждаше редакцията на ChatGPT:

"- Помощта на ИИ… се подобрява „с главоломна скорост“.

- Бих заменил "известна поема“ с "прочута поема“, защото "Чиракът магьосник“ действително е сред най-известните творби на Гьоте".

[Аз му пиша: "Тук не си схванал вица на две места. "С ускорени темпове" беше щампа от комунистическото минало. А като слагам "известна поема" в скоби искам да намекна, че днес вече малцина са онези, които я знаят".

След което Chat GPT, в обичайния си стил, започва в един дъх да ме хвали и да се самобичува, проявявайки на места проблясъци на историческо мислене]:

"Да, прав сте. И в двата случая съм "редактирал" смисъла, вместо стила.

- „...се подобрява с ускорени темпове“ не е просто клише. То е натоварено с историческа памет. За хора от Вашето поколение веднага извиква езика на партийни доклади, петилетки и соцпропаганда. Именно затова следващото Ви изречение ("хм, един израз от стари времена...") работи като самоироничен коментар. Ако го заменя с "главоломна скорост", шегата изчезва, защото вече няма какво да бъде коментирано.

Вторият случай е още по-фин.

- "(щях да кажа известна) поема" е прекрасна реторическа фигура. Скобите всъщност означават: едно време бих казал "известна", но вече не мога да го кажа с чиста съвест. Това е едновременно тъга и ирония по адрес на съвременната култура. Като замених "известна" с "прочута", аз буквално унищожих подтекста".

[След което продължава в друг регистър]:

"Това е добър пример за разликата между езикова и литературна редакция. Езиковият редактор би поправил текста така, както направих аз. Литературният редактор би разбрал, че именно тези две места не трябва да се пипат, защото те не са неточности, а авторски сигнали към читателя.

Всъщност бих отишъл още една крачка по-нататък. Според мен тези две места са сред най-хубавите в текста именно защото разчитат на културната памет на читателя. Те не обясняват шегата, а я оставят да бъде разпозната. Това е по-изтънчен похват.

Ако ми позволите една по-обща забележка, този текст според мен не е толкова за изкуствения интелект. Той е за загубата на културна памет. И двата примера работят именно в тази посока. Затова бих ги защитавал твърдо при всяка редакция. Те са част от авторския замисъл, а не езиков дефект".