Прочутият Робърт колеж приключи дейността си преди 35 години

Прочутият Робърт колеж приключи дейността си преди 35 години

В историята на българското национално Възраждане Роберт колеж е забележително явление. Самото име се превръща в нарицателно за високото качество на образованието и възпитаниците му. Ролята му в предосвобожденската ни национална култура е самостойна и уникална.

Преди 35 години, на 20 юли 1971 г. приключи самостоятелната си академична дейност прочутият Робърт колеж, сливайки се с американския девически колеж (ACG) в Турция. В американския девически колеж през 20-ти век получават образованието си дъщерите на известни турски интелектуалци и политици, които в последствие участват активно в политическия живот на Турция и реформите след младотурския преврат. Една от тях е известната турска писателка Халиде Едип Адивар. Популярната общественичка и дългогодишна сътрудничка на Кемал Ататюрк инспирира младотурците при най-важните реформи след падането на Османската империя с републиканските си прозападни разбирания.

В сградата на Роберт колеж край Истанбул след 1971 г. се помещава Босфорският университет, който се развива успешно в про-западните традиции и положените образователни мащаби от институцията на именития си академичен предшественик.

Известното протестантско образователно заведение на Балканите е основано от Кристофър Робърт, американски индустриалец и Сайръс Хамлин, американски професор, богослов и мисионер през 1863 г. в Цариград. Сайръс Хамлин получава разрешение за строеж на хълмовете Румели Хисар на европейската част на Босфора. Там е построена и първата сграда на Робърт колеж - “Хамлин Хол”. След смъртта на Сайръс Хамлин колежът се ръководи от  Джордж Уошбърн (1877-1903 г.), Кейлъб Гейтс (1903-1932 г.) и др.

Разположен в Бебек, на европейския бряг на Босфора, Робърт колеж е най-старият Американски колеж извън територията на САЩ. От самото си създаване, училището издига на ново равнище образованието на Балканите, като с това привлича младежи от цялата европейска част на Османската империя.

Във всеки отделен академичен период колежът обучава поне 500 младежи. Дипломираните ученици намират реализация из своите родни места, като скоро започват да функционират като лидери в множество професионални области, не само регионално, а и в международен план.

Това особено се отнася за българските студенти в Роберт колеж, отличаващи се със своята любознателност и талант. По време на Възраждането български ученици са пращани да учат в Париж, Виена, Прага, Одеса и Петербург, както и в редица други европейски континентални градове. Но единствено Робърт колеж предлага специфичния стил на образование, характерен за англосаксонската академична традиция.

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура в следвъзрожденския период, са именно завършилите Робърт колеж българи. За някой от тях пише New York Times през 1918 г:

Константин Стоилов  -  министър председател след Стефан Стамболов,Иван Евстатиев Гешов - министър-председател от началото на 20-ти век,Петър Димитров - преподава в Турция след като се дипломира, след което представя България на международно ниво като дипломат,Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България,Димитър Икономов - работил за няколко български правителства,Стефан Камбуров - офицер от армията, умира през 1882 г.,Стефан Панаретов – сам професор в Робърт Колеж за 43 години, след което посланик на България в САЩ,Иван Славейков от Трявна - министър на информацията и печата.

Сравнен с която и да е еквивалентна европейска учебна институция, академичният и културен успех на образователната система на Робърт колеж и обществено-политическото влияние, което той добива в България и на Балканите, го разкриват като феномен. Предвид условията, в които съществува, резултатите от образователните програми на протестантския колеж са още по-впечатляващи.
Роберт колеж и другите протестантстки образователни заведния – средни и висши, основани и развити в България по време на Възраждането и след Освобождението, мотивират днес един по-задълбочен поглед към традициите на българската образователна система.

Подобен поглед е актуален по две причини – той дава възможност за обръщане към традициите в българското образование и корените на успехите му до налагането на комунистическата диктатура през 1944 г. у нас. Но води и до изследване опита в миналото на водещите образователни заведения у нас – между които силно отличаващите се протестантски колежи и училища. Предвид  актуалната криза в българското образование, при съвременните обществени условия този опит може да бъде ползван като богат академичен и институционално организационен ресурс. Като база за сравнение на образователни модели, които са функционирали при тежки социални и политически условия в историята ни.

Споделяне

Още от

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?