Противоречията за доходността на пенсионните фондове удрят системата

Разминаването между данните за реалната доходност на пенсионните фондове, представяни от Комисията за финансов надзор (КФН) и от частните дружества, удря по доверието в системата. Регулаторът и асоциацията на дружествата за пенсионно осигуряване трябва да излязат с обща позиция, която да успокои страстите. За това призова председателят на социалната комисия Хасан Адемов (ДПС) пред БНР във вторник.

Миналата седмица КФН обяви, че реалната доходност (номиналната доходност без инфлацията) на универсалните фондове, в които се осигуряват родените след 1959 г., е минус 0.16% годишно за периода 30 юни 2004 - края на 2014 г. Сметките на регулатора са, че за целия период на съществуване на фондовете от средата на 2002 г. реалната доходност е 1.46 на сто годишно. По-коректно било да се взема отрицателното число, тъй като първоначално доходността се изчислявала по различна методика.

Според Асоциацията на пенсионните дружества тази информация не е вярна. Техните сметки показват, че реалната доходност от 2004 г. до края на септември 2014 г. е 0.48% годишно, а за целия период на съществуването им от 2002 г. до края на септември 2014 г. е 0.46% на година.

КФН си върши работата

"Трудно може човек отстрани, макар и председател на социалната комисия в парламента, да прецени коя от информациите за реалната доходност е надеждна и вярна", коментира Адемов. Той обясни, че според ДПС към момента КФН изпълнява законовите си задължения, а ако има пропуски, първи щели да реагират. На подобно мнение е и мнозинството от ГЕРБ. В партията са решили, че биха се присъединили към искането на Реформаторския блок за оставка на ръководството на регулатора, ако коалиционните партньори докажат, че той не си върши работата. Към момента такива доказателства, както и основание за оставката на председателя на КФН Стоян Мавродиев и заместниците, му нямало.

Въпросът за това колко всъщност е реалната доходност на универсалните схеми е важен, тъй като числата се използват като аргумент за промяна в модела, по който работи пазарът. Според председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) данните за отрицателна доходност са мотив за въвеждането на нов механизъм за гарантиране на средствата.

Допълнителни гаранции

В момента това става с определянето на минимална доходност, под която фондовете не могат да падат независимо от индивидуалните им резултати. Този праг се изчислява от КФН на базата на резултатите на пазара и ако всички фондове регистрират отрицателна номинална доходност и минималната може да е отрицателна. Според Стоянова експертите трябвало да предложат с какво да се замени минималната доходност. Преди време тя говореше за въвеждането на изискване пенсионните дружества да гарантират поне нулева реална доходност.

"Възникват други въпроси - има ли надежден механизъм за съхраняване на нетната доходност на осигурителните вноски. Има ли практическа възможност вноските да се запазят до изплащането на пенсиите?", каза във вторник и Хасан Адемов. Според него таксите, които пенсионните дружества събират за управлението на средствата за втора пенсия, трябва да бъдат намалени. Компаниите начисляват 5% административна такса върху всяка осигурителна вноска и 1% инвестиционна върху активите, които управляват. "Още преди години КФН и фондовете предложиха намаляване на таксите. Очевидно е, че те в момента не са адекватни. При всички положения трябва да намаляват", смята Адемов.

Според него трябва да се въведат и допълнителни мерки за гарантиране на средствата на изхода на системата - на фазата на плащане на пенсиите. "Говори се усилено за създаване на гаранционен фонд, който да гарантира размера на пенсиите, които хората ще получават от втория стълб", припомни председателят на социалната комисия и добави, че това е сред проблемите, обсъждани на поредната среща във вторник по проблемите на пенсионната реформа в Министерството на труда и социалната политика. Създаването на фонда е предложение на КФН, а от ГЕРБ обявиха, че е една от възможностите за допълнителни гаранции за средствата за допълнителна пенсия.

Сред обсъжданите проблеми на днешната среща е и предложението на Министерството на финансите, ако работещите след 1959 г. решат да се осигуряват само в Националния осигурителен институт, натрупаните средства по личните им партиди в частните фондове да се прехвърлят в Сребърния фонд. Вноските им след прехвърлянето ще отиват изцяло в държавното осигуряване, но ако решат да се върнат отново в частен фонд, сумата от Сребърния фонд ще се превежда отново на частното дружество.

Според Адемов този вариант е по-добър от сега действащия регламент, според който решението за осигуряване само в НОИ е необратимо, а натрупаните пари за втора пенсия се прехвърлят автоматично в бюджета на института и се харчат за плащания на настоящите пенсионери. "Сребърният фонд е по-удачен вариант, защото парите няма да се харчат за днешните пенсионери. Те ще се съхраняват", смята председателят на социалната комисия. Той не отговори категорично дали ДПС ще подкрепи това предложение на финансовото министерство. Решение за това щяло да се вземе, когато законопроектът влезе за обсъждане в Народното събрание.

След консултациите по пенсионните промени финансовият министър Владислав Горанов също коментира, че за обществото е по-добре фондовете и КФН да говорят на един език.

"Аз не съм си поставял за цел да инспектирам дейността на фондовете и на КФН, комисията е създадена да следи работата на фондовете, но ако поднадзорните лица имат претенции към нея за грешна формула за доходността, малко късно идва тази претенция, след като методологията е от 2004 година. Ако все пак, те заедно като експерти могат да седнат и да си уеднаквят методологията, така че да говорят на един език пред обществото, това би било полезно за всички, за да не се объркваме", коментира Горанов.