Процесът в Хага е подновен Милошевич ще отговаря по обвинения в геноцид за Босна

Втората фаза от процеса срещу бившия югославски президент Слодобан Милошевич, посветена на престъпленията по време на войните в Босна и Хърватия, започва днес в Хага. Най-тежкото престъпление - геноцид, е главното обвинение, което прокурорите на Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия на ООН ще предявят срещу Слободан Милошевич.

Обвинявайки Милошевич в най-тежките нарушения на човешките права след Втората световна война, прокурорите ще изложат 61 точки на обвинението , сред които за убийство, измъчване, депортиране с цел етническо прочистване в Хърватия и Босна. По неокончателни оценки жертвите в Босна и Хърватия са над 200 000 души.

Втората фаза от процеса срещу Милошевич започна с встъпителна реч на главния прокурор на Трибунала Карла дел Понте, която обвини Югославия, че не съдейства за установяване на истината за миналато. Сътрудничеството на СР Югославия с трибунала остава непълно, трудно и непредвидимо, каза г-жа дел Понте. Тя посочи, че вече не се надява, че Белград ще насърчи потенциалните свидетели да дадат показания. Карла дел Понте каза, че само иска от Белград да даде на тези свидетели разрешение да дойдат в Хага, като се откаже да ги преследва съдебно за нарушаване на държавни или военни тайни.

Заместникът на главния прокурор Джефри Найс представи подробен списък на обвиненията по втората част на процеса. Той посочи, че Милошевич е участвал в план за етническо прочистване с цел създаване на чисто сръбска държава на територията на бивша Югославия. Прокурорът разви тезата, че Милошевичи е централната фигура в изработването и реализирането на този план.

Бившият югославски президент, който в рамките на съдебната процедура има право на отговор, показа филм за хърватските лидери, в който те бяха представени като директни насредници на пронацисткия режим на усташите от времетно на Втората световна война.

Наблюдателите на процеса коментират, че прокурорите на Трибунала са под силен натиск да представят убедителни доказателства за вината на Милошевич по обвиненията за престъпленията по време на войните в Босна /1992 - 1995/ и Хърватия /1991 - 1992/.

По повод първата част на процеса, посветена на събитията в Косово през 1999, обвинението е критикувано, че не е успяло да представи доказателства и свидетели, които да свържат по безспорен начин бившия югославски президент с престъпленията. За сметка на това Милошевич, който се защитава сам и не признава легитимността на Трибунала, успя да се докаже като майстор на кръстосания разпит.

Би Би си отбелязва, че обвиненията за геноцида в Босна ще са най-тежки за доказване в целия працес Милошевич.

По Би Би Си и БТА