Краката ни вече са премръзнали, когато стъпваме по понтонния мост, за да прекосим Дунава. Мъглата е обгърнала изсъхналите и оголени дървета на остров Персин и създава призрачна атмосфера. Брегът е кален, а на него ни очаква бял микробус, с който ще влезем навътре в острова.

Мрачното време помага по-лесно да си представиш, че на километри от брега, в продължение на десетилетия се е намирал най-големият концлагер от времето на комунистическия режим в България – "Белене".

На остров "Персин" има действащ затвор. Има и природен резерват, което често създава парадоксалното чувство за свобода на място, където тя липсва. Особено през топлите месеци. "Може би ще бъде простено на човек да приеме внушителните порти на затвора в Белене за врата към рая. Те оформят очарователна панорамна гледка към един от най-красивите природни резервати по Дунав", разказват журналистите от Voxeurop след посещението си на острова през лятото.

Понтонният мост, по който всеки трябва да премине, за да стигне до остров Персин, Сн. Екранна снима, Sofia Platform YouTube

През последните дни на декември обаче портите наподобяват повече вход към ада или злокобно, изоставено място. Пътят е сив, асфалтът разбит, бусът подскача нагоре-надолу, а студът побеждава и включеното парно.

Контрастира с лятото – зеленина, пъстрота, песни на птици. Тогава лесно човек забравя, че са намира на територията на затвор и бивш концлагер.

Така изглеждат Персин и крайдунавските острови през летните месеци, Сн. Софийска платформа

Именно през лятото на 1949 г. обаче първите лагеристи пристигат на гарата в Белене с влакове. Оттам вървели 5-6 километра до портата, а след това, накачени на лодки, били откарани на брега на острова.

"След това в ред – двама по двама с вериги на ръцете и с надзирателите на коне – са минавали пеша през блатата и през горите. Някои пишат: "калта беше до колене и до рамене в някои моменти". Минавали са тези около 12-13 километра през вода и кал пеша", разказва ни католическият свещеник Паоло Кортези, който от години се е посветил на темата за опазването на спомена за жертвите на комунистическия режим в България.

Кал вече няма. Има направен път, който е в лошо състояние. За да стигнем до останките на лагера минаваме през много дупки и неравности, труднопроходими за обикновена лека кола.

Сн. Mediapool

"Белене" е създаден само няколко седмици преди събитията, за които отец Кортези ни разказва докато пътуваме из острова. През април 1949 г. лагерът е основан като "трудово-възпитателно общежитие" с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от Васил Коларов. Крайдунавските острови са поверени на вътрешното министерство, което се ангажира с направата на лагера.

Въпреки че не е единственият концлагер в България, наподобяващ съветските лагери "ГУЛАГ", "Белене" се е превърнал в нарицателно за репресиите на комунистическия режим. Той не е бил най-жестокият, но е най-дълго съществувалият лагер. Между 1949 г. и 1987 г. "Белене" работи в четири различни периода.

По времето на комунизма в него са въдворени близо 15 000 души. Всъщност и до днес няма ясни данни колко точно са били лагеристите. Все пак се смята, че около 4000 хиляди били най-върлите "политически престъпници", изпращани с присъди в така наречения Първи обект на лагера, където днес е работещият затвор. До него посетителите нямат достъп, като отец Кортези само ни показва в коя посока се намира.

Още по темата

Между забравата и паметта – пътят до и отвъд "Белене"

1 февруари 2025 10:07

Останалите 11 хиляди души обаче са били въдворени в някогашния лагер без съд и без присъда, само защото са "врагове на народа". Те били пращани в една от най-далечните точки на острова – "Втори обект". Към него пътуваме и ние, а през прозорците виждаме само оголените клони на дърветата.

"Първите хора, които са били докарани тук са идвали от други лагери. Между тях е имало много земеделци, които са се възпротивили на колективизацията, политически противници и индустриалци. В самото начало на лагера е имало много офицери, бивши депутати, кметове и свещеници", разказва отец Кортези, докато продължаваме да пътуваме към Втори обект по разбития асфалт.

Изоставени сгради вече се появяват зад ъгъла. Те са полуразрушени, но с по-приличен вид. Голяма част от прозорците им са запазени, вратите също. Преди близо 40 години са били използвани от надзирателите на лагера.

Слизайки от буса, виждаме една широка изсъхнала поляна. В началото ѝ е възстановен в оригиналния си вид и прословутият дървен портал, посрещал лагеристите с цитата на Максим Горки "Да, човек звучи гордо". От вътрешната страна на портала обаче надписът е друг и гласи: "Ако врагът не се предаде, се унищожава".

Сн. Mediapool

На поляната има паметни знаци, монумент във формата на колела от ремък и паметна плоча за жертвите на лагера. На метри от тях са и няколкото изоставени сгради от лагера. Повечето от тях са с рушаща се мазилка, без прозорци и врати. Само една е сравнително запазена – тази, където лагеристите са спали.

Сн. Francesca Barca, Voxeurop

Преди да бъдат построени сградите, лагеристите живеели в 8 бараки, създадени от тях самите през есента на 1949 г.

Тотална изолация и забрава – това е била целта при избора на локацията на Втори обект. Сведенията сочат, че първият период е бил най-жесток. В началото лагеристите нямали нито храна, нито подслон. Те се потели под яркото слънце през деня, а вечерта били жертва на набезите на крайдунавските комари. След месеци построяват бараките, където спяли стотици.

Храната им била оскъдна, а трудът тежък. За да получат дажбите си хляб, лагеристите е трябвало да изкопаят 3 кубика пръст дневно. Условията на живот били много трудни и множество лагеристи се разболявали тежко.

Сн. Francesca Barca, Voxeurop

Лагерът затваря врати през 1953 г. само за да ги отвори отново три години по-късно. През 1959 г, пък са създадени и сградите, които могат да бъдат посетени и днес.

"Тези сгради са били построени от лагеристите през 1958-59 г. и те били преместени в тях от старите дървени бараки". Лагеристите спели на дървени нарове из стаите на сградите", обяснява отец Кортези.

Католическият свещеник Паоло Кортези пред сградите на Втори обект, Сн. Mediapool

В края на функционирането на лагера почти всички следи от ужасите на режима са заличени. Днес те пустеят и са в окаяно състояние. Единствено двете изложби, поставени в най-запазената сграда, подсказват, че тук някога хиляди са били затваряни и изтезавани.

Така изглеждат голяма част от сградите на Втори обек на лагера, Сн. Mediapool

Място на памет сред забравата

От десетилетия на територията на Втори обект се организират годишни поклонения в памет на жертвите на комунизма. Първото подобно събитие е през 1990 г., 21 години преди българското правителство официално да приеме 1 февруари за ден на почит на жертвите на комунистическия режим.

Именно по време на годишното поклонение, но през 2011 г., новодошлият в България католически свещеник Паоло Кортези за първи път посещава лагера.

"За лагера в Белене разбрах тук в първите месеци, когато дойдох, защото ми казаха, че там са били и нашите свещеници. След 10 месеца започнах да чета българска литература по темата", разказва той.

Оттогава отец Кортези се посвещава на каузата за опазването на паметта на жертвите на комунизма. Скоро след първото си посещение, той ангажира част от местната общност и започват да чистят сградите на Втори обект, които намират в плачевно състояние.

"Джунгла беше практически. Беше почистена само една площадка, където правят събитието пред сградата. Всичко друго – джунгла с растения по метър и половина – два метра. Сградите, които бяха изоставени повече от 20 години, бяха пълни с всякакви боклуци. С доброволците изкарахме 15-20 ремаркета с боклуци от различни животни. Имаше мъртви плъхове, както и змии. Почистихме една от сградите, за да може днес дори да има изложби в нея", обяснява отец Кортези.

След почивстването сградите добиват подобен вид, Сн. Francesca Barca, Voxeurop

Скоро след това той създава Културен център "Евгений Босилков – Белене", за да се грижи за запазване на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20-ти век. А през 2014 г. е и сред инициаторите на създаването на комитет "За Остров Белене" – независима местна гражданска структура, която през 2016 година се превръща във фондация "Остров Белене". Тя продължава да е сред основните организации, грижещи се за лагера и опазването му.

Доброволците адаптират и молитвена стая в една от сградите на Втори обект, за да може всеки да отдаде почит и да се помоли за жертвите.

"Тук не е туристичски обект – само да се разхождаш и да си правиш селфита. Това е място за поклонение, посещение и размишление, защото това не е римска крепост да се снимаш. Това място е рана на обществото и трябва човек да спира, за да размишлява", отбелязва отец Кортези.

Част от така наречената "Молитвена стая", Сн. Mediapool

Той създава и малък музей в двора на църквата "Рождение на блажена Дева Мария", посветен на паметта на жертвите на тоталитарните режими.

"Има книги специално за тоталитарните режими има книги на български, на италиански, на полски, на румънски – където и да отида взимам и събирам – и повечето от тези книги са за периода на комунизма в България. Има един рафт само за Белене – мемоарите сведения за Белене, документи от Държавна сигурност от комисията и други мемоари и книги, свързани с тоталитарният режим и жертвите специално и за други жертви и мъченици на 20 век", разказва отец Кортези.

Има и документи и фотографии за епископ Евгений Босилков – български католически духовник и жертва на режима. През 1952 г. той и трима други католически свещеници са арестувани от комунистическата власт. Те са разстреляни вечерта на 11 ноември 1952 г. в двора на Централния софийски затвор.

Сн. Mediapool

Грижите за Белене

Според директора на фондация "Софийска платформа" Луиза Славкова именно отец Кортези възражда темата за Белене преди десетилетие и "успява да изведе на преден план местните жертви и така помага на беленчани да се асоциират с жертвите на режима, вместо да се срамуват от "дамгата" на лагера само защото са от Белене".

Само няколко години след началото на инициативите на свещеника и "Софийска платформа" започва активно да се грижи за опазването на лагера и паметта за миналото. И до днес те си партнират с фондация "Остров Белене" по различни проекти, най-вече с това в Белене да има повече посетители, а не само както е било преди – за годишното поклонение.

Още по темата

Луиза Славкова: С "аз съм извън държавата" демокрация не се постига

10 януари 2025 09:27

Местната фондация от години организира посещения на лагера за туристи и граждани.
"В началото той се посещаваше от около 20-25 човека годишно. Тази година е посетен от близо 2000 души", заяви пред Mediapool председателят на "Остров Белене" Михаил Маринов.

Целите на фондацията остават същите – превръщането на Белене в истинско място на памет, създаването на музей, възстановяването на първоначалната визия на лагера, обновяването на пътя до Втори обект, за да бъде по-достъпен. Както и изграждането на парк – мемориал на остров "Персин" в памет на жертвите на комунизма.

От близо 10 години пък "Софийска платформа" организира лятно училище "Защо ни е да помним?" за младежи между 16 и 24 г. Всяко лято десетки ученици и студенти посещават лагера и се срещат не само с историци и експерти, но и с бивши лагеристи. Освен младежите фондацията провежда и обучения за учители, а често на посещение в лагера води и европейски експерти и дипломати. Освен това създават и платформата "Belene.camp".

"Това е дигитално място на памет, което дава възможност за видео тур на различните обекти на лагера и виртуална среща с оцелели от лагерите, посредством обширни интервюта и изкуствен интелект. От всяко едно устройство можеш да избереш да проведеш разговор с някой от оцелелите, които сме записали", казва Луиза Славкова.

Belene.camp започва да работи през май 2023 г. и вече има над 200 000 уникални посетители, а крайната цел на платформата е да накара хората да предприемат пътуване до лагера.

Трудното наследство и опазването на паметта

И до днес нито един високопоставен представител на комунистическия режим в България не е осъден за престъпления, свързани с лагерната система, a темата с наследството на комунистическия режим е трудна за обществото, отбелязват журналистите от VoxEurop.

По думите им за разлика от България, съседна Румъния е поискала да включи бившите си затвори по времето на режима на Чаушеску в списъка на ЮНЕСКО, а страната е започнала да се замисля за миналото си, създавайки Международен център за изучаване на комунизма в Букурещ, както и музей и паметник в Сигету.

"Няма подобен еквивалент в България", посочват oт VoxEurop. И това се случва, въпреки че Европейският съюз подкрепя инициативи за отбелязване на престъпленията на тоталитарните режими и опазването на европейската памет.

Голямата битка на всички граждански организации и активисти, грижещи се за паметта на жертвите на комунистическия режим, е "Белене" да получи статут на паметник от национално значение и да получи финансиране за поддръжка и реконструкция.
От повече от десетилетие "Софийска платформа" и "Остров Белене", както и фондации и сдружения като "Истина и памет", "Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите", Съюзът на репресираните от комунизма, "Памет за утре", "Историческа памет" и други, полагат усилия лагерът да получи желания статут.

Въпреки че процедурата отдавна е започнала, дълго време липсва консенсус между няколко министерства – на културата, на правосъдието и на околната среда и водите. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) може да предлага различни обекти за придобиване на статут, а след анализ и експертна оценка, решението е на културния министър, който издава заповед.

Още по темата

Ще стане ли бившият концлагер "Белене" паметник на културата?

18 юли 2025 07:47

Заради действащия затвор и защитените природни територии напредъкът по процедурата е по-труден, но през последните месеци се отбелязва такъв и се очаква в близкото бъдеще "Белене" най-сетне да стане паметник от национално значение.
За да спомогнат за решаването на този проблем и да осъществат мечтата си, фондациите "Софийска платформа" и "Остров Белене" заедно с изследователите и историци Борислав Скочев, проф. Даниела Колева и проф. Момчил Методиев създадоха визия за бъдещето на лагера още през лятото. В нея те предлагат конкретни стъпки за развитието на лагера преди и след получаването на желания статут, за да може "Белене" да продължи да опазва паметта за миналото и жертвите на репресиите на комунистическия режим. Други организации пък проведоха кръгла маса по темата, но надеждата на всички е статутът скоро да бъде получен.

Отец Кортези също вярва в опазването на лагера и подобряването на условията за достъп. Според него дори може да се работи крачка по крачка, но най-важното е мястото да стане по-поддържано и красиво.

"В мечтите ми тук ще има място за събития и изложби, сградите ще са запазени и непрестанно ще има посетители. Защото тук не става дума само за българското общество, а за целия свят", казва свещеникът.