Разногласия в кабинета бавят закона за кризите

Сблъсък между пет ведомства и политически разногласия между НДСВ, ДПС и БСП бавят изготвянето на Закона за управление на кризи.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, МВР, военното министерство, министерството на транспорта и министърът без портфейл Неджет Моллов, в чийто ресор е постоянната комисия за защита при бедствия и аварии, имат претенции към органа, който ще поеме всички функции по новия закон за управлението на кризи.

През пролетта България пое ангажимент пред НАТО до срещата в Прага през ноември да е изготвила и одобрила закони за спецслужбите, управлението на кризи и отбраната и въоръжените сили. Нито един от тези ангажименти не е изпълнен.

В контекста на международния тероризъм, включително новите заплахи в кибер-пространството, и незапомнените наводнения в Европа това лято, у нас проектозаконът за управление на кризи продължава да се върти в омагьосания кръг между ведомства и работни групи.

Управляващите отказаха да използват проекта на ОДС, подготвен в края на мандата от предишното правителство, също писан по предписание на НАТО и ЕС.

Работната група блокира

Настоящото правителство възложи проектозакона за кризите на междуведомствена работна група със съпредседатели зам.-министрите на регионалното развитие и отбраната Белин Моллов и Соня Янкулова. През лятото министърът на регионалното развитие Костадин Паскалев внесъл проекта в Министерски съвет, но му бил върнат за доработване.

Междувременно работната група бе блокирана. Соня Янкулова замина на специализация в САЩ, а Белин Моллов подаде оставка.

Експертите от групата все още нямат яснота върху типологизацията на кризите. Един от основните спорове, например, е от какъв вид е конфликтът от 11 септември, разказа експерт от Министерство на отбраната. Тепърва щели да се преосмислят концепцията и обекта на нормативния акт и дали той трябва да третира и външнополитическите кризи.

Петима министри си оспорват контрола върху агенцията

Основният въпрос обаче в никакъв случай не е експертен, а концептуален. Ако се изхожда от смисъла и предназначението на органа, който ще изпълнява функциите по закона, той трябва да е самостоятелна държавна агенция, какъвто е в момента статутът на Агенция Гражданска защита.

С подобен замисъл предишното правителство извади Гражданска защита от Министерството на отбраната. Дейността ѝ обаче все още не е регламентирана със закон и тя работи по постановления и стари укази. А правителството на ОДС не смогна да приеме закон, тъй като дълго време имаше спорове да се даде ли на Гражданска защита контрола върху военновременните запаси, срещу което възразяваше Министерството на икономиката.

Три министерства - на транспорта, на регионалното развитите и на вътрешните работи, искат да изграждат национални центрове за действия при кризи. Към тях се прибавят и основателните претенции на министъра без портфейл Неджет Моллов от ДПС, чийто ресор са бедствията и авариите.

Министерство на отбраната няма претенции да си връща обратно Гражданска защита, но пък не иска да предостави техниката, за да действа Агенция Гражданска защита самостоятелно. Цялото инженерно оборудване, хеликоптери и друга техника са на разпореждане на военното министерство, при което винаги стои въпросът кой командва при кризисни ситуации.

МВР иска за вземе Центъра за управление на кризи, защото пожарната е под шапката на вътрешното ведомство и като бивш пожарникар ген. Бойко Борисов желае да подсили структурата, твърди депутат от НДСВ.

Николай Василев лобира за Пламен Петров

Аспирации към кризисния център има и транспортният министър Пламен Петров.

Още на 27 март т.г. той откри Ведомствен ситуационен център за управление при кризи, аварии и катастрофи, съвместим със стандартите на НАТО. Центърът е към транспортното министерство и за построяването му са вложени 1 800 000 лева. Според информация на интернет- страницата на министерството, органът е работно място на ведомствената постоянна комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи. Предназначението на центъра пък е именно наблюдение, прогнозиране и управление на кризи, осигуряване на актуална информация за състоянието на транспортната и съобщителната система.

Запознати твърдят, че така широко рекламираният ситуационен център разполага единствено с интернет -телефони и географска информационна система, доставени от Cisco. Информационната система обаче все още била празна.

Според източници от НДСВ вицепремиерът Николай Василев лобира в полза на Пламен Петров и настоява в закона да бъде записано, че Центърът за управление на кризи ще бъде под контрола именно на транспортния министър.

Василев има думата по този въпрос, защото като вицепремиер е шеф на правителствената комисия по отбранителна и мобилизационна подготовка и ВПК.

Министерството на регионалното развитие, оглавявано от министъра на БСП Костадин Паскалев също има претенции към организационната структура, разположена на територията на страната. Това би му осигурявало присъствие на местно равнище, какъвто е и интересът на БСП. Освен всичко друго, именно МРРБ има задължения по изграждане и поддържане на инфраструктурите на територията на цялата страна.

Битката е кой да контролира фондовете

Интересът на министрите към агенцията, която ще поеме кризите, е разбираем от гледна точка на предстоящото усвояване на фондове както от държания бюджет, така и от ЕС и НАТО. Отделно от това контролът върху тези дейности би осигурил на съответното ведомство влияние и физическо присъствие в областните и общинските структури.

Агенцията би трябвало да разпределя фондове за възстановяване от бедствия, аварии и катастрофи, както и средства за превенция.

Тепърва България ще изгражда нова интегрирана система за предупреждение, оповестяване и управление на кризи, в съответствие със стандартите на ЕС и НАТО, както и въвеждането на "единен номер" за действие в кризисни ситуации. Това е свързано с усвояването на огромни инвестиции за изграждане на инфраструктури, мобилна комуникация на екипи и т.н.

Въпросът е приоритетен както за ЕС, така и за НАТО.

Към момента всяко министерство, в чийто ресор е изграждането на дадена инфраструктура - енергийна, транспортна, комуникационна или друга, настоява да създаде и съответната структура, която да я защитава. По този начин се създават множество дублиращи структури за защита, докато логиката на един модерен закон за управление на кризи е структурите и дейностите по защитата да са обединени в един орган. Този орган не се занимава с изграждането на инфраструктура ( язовири, пътища, електропроводи и т.н) , а налага стандартите по сигурността и ръководи защитата както на населението, така и на обектите.

Депутати също се включиха в спора

В желанието си да намерят работа на освободените от армията военнослужещи, преди няколко месеца шефът на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност предложи да се създаде национална гвардия, която да бъде използвана за овладяване на кризисни ситуации. Началникът на Генералния щаб Никола Колев прие идеята, но и до ден днешен няма изготвено писмено предложение или проект.

Собствена концепция как би трябвало да изглежда бъдещия Закон за управление на кризи има и шефът на вътрешната комисия Владимир Дончев.

Факт е обаче, че до този момент проект все още няма.