БНБ с нов план

Развръзката за КТБ се отлага за ноември

Банката не е във фалит, независим одит ще прецени дали може да бъде оздравена

Развръзката за КТБ се отлага за ноември

Българската народна банка (БНБ) поиска да се направи цялостен преглед и оценка на активите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ), която трябва да бъде готова до 20 октомври. Това означава, че развръзката за КТБ се отлага за след парламентарните избори, когато ще е ясно какво е реалното състояние на банката и дали ще има нужда от държавни пари за спасяване на вложенията.

БНБ пое управлението на КТБ на 20 юни, когато заради масова паника сред вложителите бяха изтеглени около една пета от депозитите. Банката трябваше да отвори на 21 юли, но това бе отложено за 21 септември, а от сегашното съобщение на БНБ става ясно, че датата ще е след края на октомври. По закон специалният надзор може да бъде удължен с още максимум три месеца, до 21 декември.

БНБ публикува в четвъртък доклада на квесторите за състоянието на КТБ към 30 юни. От него става ясно, че КТБ не е в толкова лошо състояние, както бе обявено първоначално. До края на май банката е на печалба от 15 млн. лв., като през юни излиза на загуба от 65 млн. лв. заради начислените през месеца провизии за загуби от обезценка на кредити в размер на 95.9 млн. лв. Необслужваните кредити (до 180 дни) са нараснали от 1.59% на 8.98% през юни при средно 20% за банковата ни система, сочи още докладът.

БНБ ревизира първоначалния си план да отдели "добрите" от "лошите" активи и да затвори банката, като дава шанс на акционерите да налеят капитал и ликвидност и по този начин да я спасят.

 

Докладът за текущото състояние на КТБ показва, че резултатът ѝ не е трагичен на фона на активите на банката, които са 6.896 млрд. лева (след намаление със 741.4 млн. лева спрямо 30 май). Пасивите също са намалели, като депозитите на граждани и предприятия са се стопили с 630.7 милиона лева до 5.62 млрд. Въпросното намаление се дължи на масираното теглене в дните преди 20 юни - поставянето на банката под особен надзор. Структурата на активите е следната - кредитният портфейл е в размер на 5.265 млрд. лева, 144.3 млн. лева са високоликвидни активи, ценните книжа са общо 776.9 млн. лева.

 

Проблем има с капиталовата адекватност на банката, която е 10.54 на сто към края на юни при изискване от над 12 на сто, адекватността на капитала от първи ред е 7.86 на сто при изискване от 10 на сто.

 

Реализираният през юни нетен лихвен доход е с 10.7 млн. лв. повече от същия през май и частично компенсира по-високите разходи за провизии. Приходите от лихви за месец юни са с 6 млн. лв. повече от реализираните през май, а разходите – с 4.66 млн. лв. по-малко (в резултат на предсрочно прекратяване на депозити).

Лошо управление на кредитния портфейл

Според квесторите управлението на кредитния портфейл на КТБ не е било на ниво. Банката не е имала изградена структура за управление на влошени или лоши кредити. При наличие на такива кредити те са били администрирани от служителите на двете дирекции в управление "Кредитиране", при взаимодействие с юристите на банката.

В кредитните досиета не се съдържат детайлни анализи на финансовото състояние на кредитополучателите, което допълнително утежнява възможността за надеждна преценка на състоянието на кредитната експозиция. В много случаи декларациите за икономическа свързаност на кредитополучателите не са актуализирани.

Отпускането и управлението на кредити е било силно централизирано в КТБ, а броят на служителите в "Анализ и контрол на риска" е бил недостатъчен спрямо обема, сложността и проблематиката на кредитния и инвестиционния портфейл.

Тази ситуация е довела до риск от възникване на загуби, вследствие на ненавременното идентифициране на потенциални проблеми по отношение влошаването на кредитните експозиции, което вече се наблюдава, е посочено в доклада на квесторите.

При кредитополучателите с възникнали просрочия към края на юни се очертават условно две групи – едната с потенциални възможности за намиране на работещи решения, и друга – с все още неизяснено финансово състояние и възможности за плащане, се казва в доклада.

Според него най-съществено е нарастването на класифицираните кредити в група "под наблюдение" (до 90 дни) с 8.8 пъти, или с 386.8 млн. лв. през юни. Кредитите в група "необслужвани" (до 180 дни) са с 25 млн.лв., или 4.2 пъти повече спрямо началото на месеца. Класифицираните кредити в група "загуба" остават на нивото от май, пише в доклада.

Към края на юни просрочените вноски по главници и лихви общо са в размер на 95.926 млн. лв., като нарастването им спрямо края на май е с 48.4 млн. лв.

Новите задачи

 

Въз основа на доклада Управителният съвет на БНБ е дал нови задачи на квесторите. Едната е да внесат предложение за удължаване на специалния надзор.

 

Ще бъдат поканени и акционерите на банката да осигурят едновременно капитал и ликвидна подкрепа. Такава готовност обяви Оманският фонд, който притежава 30% от КТБ, но все още не е ясно дали фондът се е запознал с реалното състояние на банката и дали ще реши да я спасява.

Трите одиторски компании – "Ърст и Янг Одит", "Делойт Одит" и "Афа", които направиха първата проверка, ще направят и цялостната оценка на активите и пасивите на КТБ до 20 октомври.

 

На базата на първия одит, извършен за 10 дни, управителят на БНБ Иван Искров обяви на 11 юли за "действия в КТБ, несъвместими с добрите практики". "Липсват, а по-вероятно е да са унищожени, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв.. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер Цветан Василев", каза тогава Искров.

Към онзи момент поради липсата на информация одиторите не можеха да преценят финансовото състояние на длъжниците, възможността им да обслужват кредитите си, наличието и качеството на обезпеченията.

Сега ще се сключи договор за правна помощ за окомплектоване и подготовка на кредитните досиета, които вече изглежда са в наличност, става ясно още от съобщението на БНБ.

 

До 15 септември ще бъде създаден екип, който да "организира подготовката на кредитните досиета за одиторска оценка" и който да помага на квесторите в общуването с кредитополучателите, включително и за предприемане на мерки срещу длъжници, които не обслужват редовно кредитите си.

Обезценката на активите не е по международните правила

Натрупаната загуба от 65.3 млн. лв. през юни е заради начислените през месеца провизии за загуби от обезценка на кредити в размер на 95.9 млн. лв. Тези разходи са определени по съществуващите в КТБ процедури за прилагане на вътрешните правила на банката. Те обаче не осигуряват пълно съответствие с изискванията на международните стандарти за финансова отчетност, посочват квесторите.

За това до 20 август ще се извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с международните стандарти за финансова отчетност.

Цветан Василев обещал да върне 206 млн. лв. до края на юни

Изтеглените на 19 юни близо 206 млн. лв. с протокол - разписка от "Бромак" ЕООД (чрез която Цветан Василев е мажоритарен акционер в КТБ) е обещано да бъдат върнати в КТБ до 30 юни, но това не се е случило, става ясно още от доклада на квесторите. По тази причина те са предприели мерки за обезпечаване на вземането.

От БНБ съобщават още, че на 25 май са изпратили писмо до председателя на Европейския банков орган с покана да извърши независим преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление "Банков надзор“.

В съобщението не е посочено какви мерки ще бъдат предприети спрямо "Креди Агрикол България", която е дъщерна на КТБ и бе затворена заедно с нея. Първоначалният план на БНБ предвиждаше лицензът на КТБ да бъде отнет, "добрите" активи да бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол" и тя да бъде одържавена.

*Заради ограничения в Закона за кредитните институции коментарите под тази статия са забранени. Можете да изпращате мненията си по темата на mediapool@mediapool.bg

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?