Решението по "Южния газов коридор" и аргументите на страните

Решението по "Южния газов коридор" и аргументите на страните

Ако икономическата конюнктура в Европа не се влошаваше, то въпросът за избора на окончателния маршрут на "Южния газов коридор" най-вероятно щеше да се реши в класически стил: има два консорциума, в които влизат частни компании, и всеки от тях е предложил своите технически и търговски условия за доставките на газ. Ако ЕС не бе обременен от дълговата криза в еврозоната и общия застой в икономиката, то той нямаше да се нуждае от свое особено мнение по въпроса и победител би станал проектът, предложил оптимални условия.

Преди време ЕС изрази политическата си подкрепа за проекта "Набуко", но Брюксел не би се наскърбил силно, ако победител бе станал някой от останалите проекти, участвали по това време в конкурса. В края на краищата главната цел - да се открие коридорът - щеше да бъде постигната.

При днешните условия обаче нещата стоят малко другояче. Икономическата криза внася корективите си в общата политическа и икономическа стратегия на ЕС, принуждавайки в случая държавните интереси да се поставят над интересите на бизнеса и да се подкрепя единството, а от тази гледна точка това е правилното решение.

Всеки от двата конкуриращи се днес проекти - "Набуко Запад" и Транс-Адриатическият газопровод (ТАР - латински букви) - разполагат с ресурс, чрез който такова решение може да бъде взето в негова полза.

При "Набуко Запад" решаващ аргумент за ЕС е снабдяването с газ на страните от Югоизточна Европа - район, който в енергиен план е най-силно зависим от един доставчик и поради това е най-силно уязвим. Това е главният и безспорен коз на проекта.

А при ТАР критичен фактор, при това от неотдавна, става подкрепата на ЕС за гръцката и отчасти за италианската икономика, които днес изпитват остра нужда от нея. Инвестирането на финанси в гръцката икономика и откриването на нови работни места при строителството и по-нататъшната експлоатация на тръбопровода са спасителните пояси, които в момента са толкова необходими на ЕС в опитите му да запази еврозоната от разпад.

Това не е възприемане на проблема в черно-бяло. Естествено инвестициите в ТАР няма да станат панацея за гръцката икономика като цяло, а нови работни места са необходими не само там, но и в страните от Югоизточна Европа. Напълно очевидно е обаче, че проблемът с гръцките дългове днес е видима заплаха номер едно за оцеляването на еврозоната и тази заплаха трябва да бъде отстранена с всички достъпни средства.

Коя от двете стратегически цели ще отговаря в най-пълна степен на интересите на ЕС и в кой район на Европа ще бъде по-изгодно да се насочи през 2018 година каспийския газ – това са въпросите, по които ръководството на Евросъюза ще трябва да вземе решение в близко време, за да представи позицията си пред участниците в консорциума "Шах Дениз", а също и пред правителството на Азербайджан. Най-вероятно това мнение ще бъде уточнено при вземането на окончателно решение, до чието обявяване не остава чак толкова много време.

Междувременно шефът на ВР (латински букви) Робърт Дъдли заяви неотдавна, че транспортните тарифи ще бъдат определящи за избора на маршрута на доставките за Европа. "Решението за избора на маршрута ще се основава изключително на това кой от двата варианта - ТАР или "Набуко Запад" - ще се окаже най-печеливш. Обосновката на решението (...) ще бъде изключително икономическа", каза президентът на ВР.

Досега от информацията за взаимоотношенията между участниците в консорциума "Шах Дениз", достъпна за широката публика, не е имало случаи на каквито и да било остри разногласия, макар че по някои въпроси мненията очевидно са се разминавали. Например това лято ВР заяви, че планира да придобие дял в проекта ТАР и че преговорите по присъединяването към него на практика са приключили. Последва реакция на SOCAR (държавната петролна компания на Азербайджан), чието ръководство заяви, че ако ВР поиска да се присъедини към проекта ТАР, то компанията ще трябва да координира решенията си с другите участници в консорциума, за да се избегне конфликт на интереси.

Известно различие в мненията се появи и за спотовите доставки на газ. Вицепрезидентът на BP по разработването на "Шах Дениз" Алистър Кук заяви неотдавна, че консорциумът е готов да продава газ на някои потребители през втория стадий на проекта при спотови цени. "Отворени сме напълно за всякакви предложения и не изключваме 100-процентно обвързване към спотовите цени за някои купувачи", каза Кук.

След известно време шефът на SOCAR Ровнаг Абдулаев каза в интервю, че държавната петролна компания предпочита дългосрочните контракти за доставка на газ. "Доставките на газ трябва да бъдат дългосрочни. Основата на доставките на газ по тръбопроводи е заложена в дългосрочни контракти, което пък дава възможност да се правят дългосрочни прогнози", каза Абдулаев.

За консорциума "Шах Дениз", който е готов да похарчи 20-25 милиарда долара само за разработката на втората фаза от проекта, факторът доходоносност, според законите на бизнеса, трябва да играе първостепенна роля и Робърт Дъдли, очевидно, е изразявал общото мнение на всички участници, а не само на своята компания.

Накрая има и общо виждане на обстановката, погледнато през призмата на правителството на Азербайджан. Изрази го миналата есен президентът Илхам Алиев на среща с австрийския си колега (Хайнц Фишер - бел. прев.), отбелязвайки, че при избора на маршрут за износа на азербайджанския газ за Европа трябва да бъдат взети предвид два компонента: "Това трябва да бъде такова решение, че ние да не губим време и Азербайджан да може в максимална степен да изнася газовите си ресурси".

Решението скоро ще бъде намерено и това ще стане, когато бъдат взети предвид интересите и на инвеститорите, и на Азербайджан, и на европейските страни. Въпросът е само в каква степен.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?