Рупърт Мърдок: Качествените новини не са безплатни

Намираме се в момент, когато много новинарски издания затварят или се свиват. Без съмнение ще чуете, че журналистиката е в окаяна форма и вината за това е на дигитализацията, пише медийният магнат и председател на "Нюз корпорейшън" (News Corp.) Рупърт Мърдок в статия, публикувана в притежавания от него в."Уолстрийт джърнъл".

Той изтъква, че неговото послание е точно обратното. Бъдещето на журналистиката е по-обещаващо от когато и да било – ограничавано единствено от редактори и мениджъри, които не желаят да се борят за своите читатели и зрители, или от правителства, използващи тежката си ръка или да ни свръхрегулират или да ни субсидират, пише Мърдок в статията, озаглавена "Журналистиката и свободата".

"Технологиите сега ни позволяват да използваме това в много по-голям мащаб. Това означава, че имаме възможност да стигнем до милиони хора, които досега не са имали честни и независими източници на информация, която им е нужна, за да растат в обществото, да държат отчет на правителствата си и да реализират своите потребности и мечти.

Означава ли това, че всички ние ще успеем? Разбира се, не. Някои вестници и новинарски организации няма да се адаптират към дигиталните реалности на днешния ден и ще се провалят", пише Мърдок и добавя, че вината за това няма да е технологиите.

"Бъдещето на журналистиката принадлежи на дръзките и компаниите, които ще просперират, ще бъдат онези, които намерят нови и по-добри начини да отговорят на нуждите на своите зрители, слушатели и читатели."

Първо, пише Мърдок, компаниите трябва да дадат на хората новините, които те искат. "Не мога да ви кажа колко вестници съм посетил, където има стена с журналистически награди – и скоростно падащи тиражи. За мен това значи, че редакторите произвеждат новини за самите себе си – вместо новини, предназначени за техните потребители. Най-важният актив на една информационна организация е доверието на нейните читатели, "полица", която отразява вярата на читателите, че редакторите се грижат за техните нужди и интереси."

След като спира на плановете на "Нюз корпорейшън" за мобилен достъп до телевизиите и дори до вестниците, издавани от компанията, Мърдок стига до основното си послание – качественото съдържание не е безплатно.

"В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информацията, за която те са готови да платят", подчертава медийният магнат.

"Старият бизнес модел, основан главно на реклама, вече е мъртъв", провъзгласява Мърдок. "Нека си признаем - бизнес модел, който разчита главно на онлайн рекламата не може да издържа вестникарски издания в дългосрочен план. Причината е чисто аритметична. Независимо, че онлайн рекламата се увеличава, този ръст е само частица от онова, което се губи от рекламата за печатни издания. Това няма да се промени, дори да настъпи бум", пише Мърдок.

Той обаче твърди, че старият модел няма да се промени, тъй като е основан на "квазимонополи" като класифицираната реклама, която бе покосена от нови и по-евтини конкуренти като Craigslist, Monster.com и т.н.

При новия бизнес модел ние ще въведем платен достъп за потребителите на нашите статии и новини, разпространявани чрез Интернет, пише Мърдок.

"Критиците казват, че хората няма да плащат. Аз обаче вярвам, че те ще го направят, но само ако им дадем нещо добро като качествено и полезно. Потребителите ни са достатъчно умни, за да знаят, че не можеш да вземеш без да дадеш", смята Мърдок.

"Ще перефразирам един известен икономист - няма безплатна новина и ние ще се погрижим да получаваме честна, но разумна цена за качеството, което предлагаме", отбелязва магнатът. В тези условия многократно се увеличава значението на "добрата журналистика, която се отличава с две характеристики - висок  професионализъм и обективност".

Неотдавна ръководството на "Нюз корпорейшън", в която влизат водещи британски и американски издания като "Таймс", "Сънди таймс", "Уолстрийт джърнъл" и телевизионните канали "Скай нюз" и "Фокс", обяви, че от първата половина на 2010 г. въвежда платен достъп до информационната си продукция в Интернет.

В заключение медийният магнат се спира на появата на нови технологични платформи и възможности, които никой не е могъл да предвиди – от социалните мрежи, iPhone, BlackBerry, до сайтовете на вестниците, радиата и телевизиите. Мардок смята, че това е само началото.

И тук, пише той, има роля правителството и съществуващите правила за регулиране на информационния бизнес. Ако наистина сме загрижени за оцеляването на вестниците и на останалите медии, най-доброто нещо, което правителството може да направи, е да изостави произволните и противоречивите регулации, които всъщност пречат на хората да инвестират в този вид бизнес. Мърдок смята за остаряло правилото да не се допуска един и същи собственик да притежава например телевизия и вестник на един и същи пазар. Много от тези правила са правени, когато конкуренцията беше ограничена заради огромните разходи, но сега нещата са други – ако имаш вестник, твоят конкурент не е задължително телевизия в същия град. Това може да е уебсайт на другия край на света или дори мобилен телефон, смята Мърдок.

Той посочва, че бизнесът се адаптира към новите условия на нарастваща конкуренция, но това трябва да направят и правителствата.