Съдът вече се е произнасял: Огласяването на СРС нарушава закона

Способна ли е прокуратурата да проведе независимо разследване?

снимка БГНЕС

През миналата година на три инстанции приключи делото, заведено от лекаря от Горна Оряховица Михаил Милатович, който осъди прокуратурата да му плати 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Причината е, че той бе набеден публично за убиец на новородено, включително чрез публично оповестяване на информация от специални разузнавателни средства с разрешението на наблюдаващия прокурор. Става дума за случая от 2010 г., известен като "бебето от фризера".

Набеждаването на Милатович и негови колеги се случи и чрез "законно" четене от парламентарната трибуна на материали от специални разузнавателни средства. Представлението бе изнесено от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.

В Наказателния кодекс има достатъчно ясен текст, че всеки, който използва данни от подслушване извън целите на наказателното производство или за защита на националната сигурност, върши престъпление. Сега изглежда, че прокуратурата върши същото, но спрямо президента Румен Радев и шефа на военновъздушните сили ген.-майор Цанко Стойков.

Прокуратурата вече е осъждана

При случая с "бебето във фризера" заместник-окръжният прокурор на Велико Търново е разговарял с Цветан Цветанов и поискал от министъра да бъде премахнато нивото на класификация с гриф "поверително" на информацията, събрана със СРС. Тогава грифът се поставяше от министъра, но след множеството скандали със СРС това право му бе отнето.

След премахването на грифа прокурорът на свой ред бе разрешил на Цветанов да оповести информацията. 

Мотивите на прокурора, които съдът цитира, са: "да бъде запозната българската общественост с част от доказателствата по разследването, имайки предвид нагнетяването на негативни настроения срещу дейността на МВР и на Прокуратурата на Република България..."

Проблемът е, че това се оказва незаконно и прокуратурата би трябвало вече да го знае.

"Гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на чл.32 от Закона за Специалните разузнавателни средства, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение от гледна точка на деликта (непозволеното увреждане)", пише Софийския апелативен съд по делото. ВКС не намира причина да преразгледа това решение.

Разумното тълкуване на закона

Преди осем години прокуратурата реши да си запази правото да разпространява информация от подслушани разговори. Тогавашният заместник-градски прокурор на София Божидар Джамбазов отказа да образува дело срещу Цветанов за четенето на подслушаните разговори, защото не намери закононарушение в действията му.

Мотив за това бе, че записаните разговори на четиримата лекари от Горна Оряховица са декласифицирани, а Цветанов ги е използвал коректно в опит да обясни арестите и да разсее "напрежението в обществото".

"Има една шизофрения в българското общество по отношение на СРС – от една страна казваме стига с тази тайнственост, обществото нищо не знае, това е безобразие. От друга страна, когато се изнесат резултати, събрани със СРС, се вдига другият вой: Господи, сега как така СРС ще се показват публично. Хубаво е да решим какво искаме", коментира тогава главният прокурор Борс Велчев, който сега е председател на Конституционния съд.

На три инстанции българският съд не прие "разумното тълкуване" на българската прокуратура.

"Това е престъпление"

Пред "Дневник" наказателният адвокат Даниела Доковска също напомня, че разгласяването на информация от СРС, извън нейното предзначение, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв. А когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 5 хил. лв.

В този случай съдът може да постанови и лишаване от права.

"Материали по разследването могат да се разгласяват с разрешение на прокурора, но не и когато разгласяването им представлява престъпление. Прокурорът не може да разрешава да се извърши деяние, което законодателят е въздигнал в престъпление", казва адв. Доковска.

Правозащитникът адв. Александър Кашъмов коментира, че частичното подаване на информация може да манипулира обществто, вместо да го информира. Той напомня, че България неколкократно е осъждана в Страсбург по дела, свързани с нарушаването на презумпцията за невиновност.

Развенчаване на мита?

"Главният прокурор не е недосегаем и не решава всички проблеми в тази държава. Това, което категорично смятам да развенчая, е митът, който се изгражда с политическа цел, че главният прокурор е всевластен и разпорежда всичко. Това не е вярно. Че той е безотговорен, също не е вярно. Затова, че той контролира всичко, също не е вярно. Това е политика", обяви Иван Гешев след срещата си с президента Румен Радев в деня, в който бе подписан указа за неговото назначаване за главен прокурор.

Въпросите, които се повдигат след публикуването на СРС-та по спряно досъдебно производство, трябва да бъдат изяснени в рамките на независимо разследване, но въпросът е кой в прокуратурата може да го проведе. Най-малкото при случая с "бебето във фризера" прокуратурата провери Цветанов в рамките на наказателно дело.

Споделяне
Още по темата
Още от България