Само Реформаторският блок може ефективно да разклати кабинета

Кабинетът "Борисов" може да се окаже по-стабилен, отколкото фрагментираната партийна подкрепа за него, прогнозира Институтът за дясна политика (ИДП) в анализ за политическата ситуация у нас след съставянето на коалиционното правителство ГЕРБ – Реформаторски блок с участие на АБВ и подкрепа на Патриотичния фронт.

Характерно за новия кабинет е това, че партиите, които излъчиха министри, носят цялата отговорност за съответните ресори, за разлика от мандата на тройната коалиция, според председателят на института Нено Димов.

Анализът показва още, че БСП се намира в тежка криза на идентичността и има опасност да последва съдбата на късното СДС.

Кабинетът може да разчита за мнозинство и на тримата независими депутати

От Института за дясна политика посочиха два аргумента в подкрепа на прогнозата за стабилно правителство - наличието на трима независими депутати в парламента, които дават възможност на премиера Борисов да не разчита на 100 процента на Патриотичния фронт, както и това, че единствено ГЕРБ няма опонент в новата парламентарна конфигурация, тъй като БСП се занимава с АБВ, ДПС - с Реформаторите, а "Атака" - с Патриотичния фронт.

През седмицата ДПС изключи от парламентарната си група двама депутати, които са влезнали с преференции в Народното събрание и не са се подчинили на волята на ръководството да освободят местата за кандидатите, предвидени от партийната централа да станат народни представители. Двамата изгонени от ДПС станаха независими депутати, какъвто е статутът на Ана Баракова, отлъчена от партията на Бареков поради същата причина – отказ да се откаже от преференциално спечеления депутатски мандат.

"Вертикално" разпределение на отговорността в управлението

Нено Димов изтъкна, че подкрепящите кабинета формации са успели да избягат от управленската формула на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, която "парцелирала" властта според симетричната и хоризонтална пропорция 3-5-8. Той определи настоящото управление по-скоро като вертикално, т.е партиите и излъчените министри носят цялата отговорност за ресорите, които управляват, като имат възможност да излъчват сами екипите си. От Института за дясна политика са обърнали внимание и на отговорността, която се делегира на по-малкия коалиционен партньор в лицето на Реформаторския блок, който поема едни от най-ключовите ресори - правосъдие, здравеопазване, образование и отбрана.

"И четирите ресора се нуждаят от тежки и болезнени реформи, които предвещават редица политически рискове за младата коалиция", коментира Димов.

В същото време на Реформаторите се поверяват и имиджови позиции като министерствата на икономиката и външните работи, както и силов вицепремиер.

Институтът определя като разумен ход ситуирането на вицепремиер в лицето на Румяна Бъчварова, който да отговаря за коалиционните отношения. Знаково според анализаторите е и решението зам.-председателят на АБВ Ивайло Калфин да получи социалното министерство, тъй като това е една от системите, които се нуждаят от оздравяване с десни реформи. Те са категорични, че ако той се изкуши да приложи ляв подход, това би фалирало пенсионната система.

Липсата на единно лидерство не помага на министрите от РБ

Сред най-важните фактори за нормалното функциониране на правителството са отношенията между ГЕРБ и РБ, тъй като единствено Блокът може ефективно да разклати кабинета, коментира Нено Димов: "Отговорността на Реформаторския блок за настоящето управление е точно толкова голяма, колкото и на големият коалиционен партньор - ГЕРБ. Въпросът е дали крехката конструкция на Блока ще издържи на напрежението по високите етажи на властта. Блокът е изправен пред две възможности - да бъде фактор на стабилност или фактор на нестабилност в управлението. Ако избере втория път и продължи с вътрешната конфронтация, реформаторите могат да поставят на карта политическото си бъдеще".

Излъчването на общо лидерство и адекватна организационна структура на политическата формация все още са непреодоляно предизвикателство пред Блока, констатираха от ИДП.

"Безспорно се усеща и дефицитът на лидерство в Блока, който продължава да действа като предизборна коалиция", каза Нено Димов. Две са и предизвикателствата пред РБ - излъчването на общо лидерство и адекватна организационна структура, твърди той.

"Липсата на координация между отделните партии създава публични недоразумения и усещане за напрежение. Това по никакъв начин не помага на министрите, излъчени от Блока, да изпълняват ефективно задълженията си и подкопава подкрепата за РБ още преди да са започнали да извършват непопулярни реформи в поверените им сектори", каза новият шеф на института.

Образът на Борисов като обединител

В периода след изборите публичното лице на ГЕРБ се промени - партията на Бойко Борисов създавала образ на формация, готова на компромиси за общото благо.

"Образът на ГЕРБ се създава главно от образа, който лидерът им има. Само в рамките на няколко седмици от вечерта на изборите до съставянето на правителство, Борисов успя да трансформира образа си от човек, който поляризира нагласите в сектора до човек - обединител", каза Александър Владимиров, но предупреди, че все още е рано за крайни оценки.

От института смятат, че в краткосрочен план най-голямото предизвикателство пред премиера ще бъде приемането на Бюджет 2015, а гласуването на четирите парламентарни групи, които подкрепят кабинета, ще е показателно за "срока на годност" на новото правителство.

БСП е на етапа на късното СДС

БСП остава най-големият субект вляво, но е в тежка криза на идентичността, коментира политическият анализатор от ИДП Деян Хрисаткиев. По думите му трудности на партията създава оформянето на различни течения - твърди комунисти и нови леви, които все повече влизат в противоречие, както и напрежението между Русия и Запада. В момента БСП се намира в етапа на късното СДС и ако не се поучи от случилото се в десницата след 2002-2003 г., е много вероятно да последва същото развитие, коментира и Димов.

Според Христакиев вариантите за развитие на БСП са два - да "замете проблемите под килима" и да чака провал на десницата или да започне вътрешен диалог и да определи дали ще е по-консервативна или ще заеме социал-либералния център. При всяко положение партията вече загуби възможност да обединява цялото ляво пространство и трябва да избере по-тясна ниша, която е свързана с електоралното ѝ свиване, добави той.

БСП загуби възможност да обединява цялото ляво пространство, така че трябва да избере по-тясна ниша. Левият сектор е разделен на три части - БСП, АБВ и "Атака", коментира още Христакиев.

Според анализаторите участието на АБВ в управлението създава невъзможност за последващо обединение с БСП.

Другото им наблюдение е, че Патриотичният фронт се проявява и като управляващ, и като опозиция. Още от влизането си в Народното събрание според тях фронтът демонстрира, че ще играе сложна игра - от ролята на подкрепящ управляващите до оттеглящ подкрепата си.

Номинацията на Орхан Исмаилов за зам.-министър на отбраната е заявка за реформа на българския етнически модел, според ИДП.

С атаката си срещу Исмаилов, Патриотите практически са го бетонирали на поста му у са дали възможност на ДПС отново да се заяви като единствен защитник на правата и свободите на малцинствата.

"България без цензура" пък остава незабележима като опозиция в парламента. Партията на Волен Сидеров обаче е в относително изгодна позиция предвид процесите на разединение в БСП. "Атака" ще продължи да "изяжда" русофилски и носталгичен електорат на социалистите.

Нено Димов коментира и позицията на бившия лидер на ДСБ Иван Костов, който в събота не отиде на Националното съвещание на партията и написа във Фейсбук, че тя е достигнала границата на саморазрушаването си.

"Правя чест на Костов в опита му да се оттегли максимално бързо от политиката", заяви Димов.

"Фактът, че Радан Кънев отново успя да върне ДСБ първо с европейски депутат, нещо, което никой не предполагаше, че може да се случи шест месеца преди евроизборите. Второ, отново да има парламентарна група и не просто да върне ДСБ през Реформаторския блок в парламента, но и като част от управлението, показва, че мерките и стъпките, които предприема Кънев и ДСБ през Реформаторския блок, са точно обратното на твърдението на Иван Костов", каза Нено Димов, който е бивш министър в кабинета на Иван Костов.

Институтът за дясна политика бе създаден през лятото на тази година с цел да сближава програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок, и да спомага за съвместната работа на българските десни сили. Членовете и основателите му са основно симпатизанти на партиите от Блока. Досега председател на ИДП беше Петър Николов от ДБГ, бивш политически секретар на ДСБ. От тази седмица Николов е назначен за парламентарен секретар на министър-председателя Бойко Борисов. Новият председател на ИДП Нено Димов е бивш депутат от ДСБ в 40-ото Народно събрание.