Саниране по български - кой е крив и кой прав?

По повод резултатите от класирането по първия етап на т.нар. Програмата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост се разрази истинска буря от коментари и твърдения за "опорочена" процедура.

Истина или не, какво говорят фактите?

Твърдение: Не е възможно да има различна степен на енергийни спестявания "при две сгради типово строителство и сходни проектни характеристики, само защото са в различни общини". Това твърдят депутати от различни политически партии - ГЕРБ, ИТН, БСП и други.

Фактите: Напълно е възможно. Освен проектните параметри на обследваната сграда, в енергийния одит се отчитат експлоатационните ѝ характеристики към настоящия момент (състояние на покрива, наличие на енергоефективна дограма и т.н), вида на използвано отопление в индивидуалните жилища и др.

Влияние оказва и географската зона, в която е разположена конкретната обследвана сграда. Т.е. няма интрига, ако две типово еднакви сгради - едната в Северна, другата в Южна България, с различна степен на поддръжка и претърпени ремонти имат потенциал да попаднат в различен клас на енергопотребление след саниране.

Твърдение: "Процесът беше фундаментално несправедлив и подлежи на корекции........ .....Именно методиката за оценка е обект на критика, а не оценките на отделните сгради". Това се казва в Декларация от името на 14 общини от Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия.

Фактите: Точно обратното твърдят експертите. За първи път класирането е на база предварително публично обявени критерии за оценка на проектите. Това е далеч по-справедлив принцип на конкурентно начало, за разлика от прилагания принцип за финансиране по Националната програма - "Първи дошъл, първи обслужен", който даваше повод за съмнения в манипулации.

Нещо повече - за първи път се осигури достъп до публичен ресурс и на по-малките сгради, а не само за големите (над 36 самостоятелни обекта) както беше по Националната програма.

Още по темата

Бум на жалби заради класирането за безплатно саниране

11 януари 2024 18:44

Твърдение: "Държавата да коригира настоящата ситуация, като вземе справедливо решение: да осигури 100% безвъзмездно финансиране за енергийно обновяване на всички сгради в страната, които остават в резервния списък. Тази проактивна стъпка не само ще поправи настоящата несправедливост, но и ще допринесе за постигането на общата цел за енергийна ефективност в полза на всички граждани." Пишат общините в цитираната по-горе Декларация.

Фактите: 2178 са сградите от резервния списък на стойност 2.67 милиарда лева. Осигуреното друго (европейско) финансиране към момента, според регионалния министър Андрей Цеков, е в размер на около 409 млн. лв. Т.е. разликата от 2.2 млрд. се иска от парите на българския данъкоплатец.

Колко е "справедливо" това, преценете сами. Всички български данъкоплатци да платят отново санирането на 2000 сгради при положение, че от саниране имат нужда повече от 60 000 многофамилни и над 1.2 милиона еднофамилни сгради. (Справка - Дългосрочна национална стратегия от 2021 г.)

Още малко факти и цифри, в същата посока: Актуализираният през 2024 г. Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България, потвърждава намерението сгради с 19 млн. кв.м разгърната застроена площ (РЗП) да бъдат обновени до 2030 г.

С парите от сегашната програма от Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат обновени сгради с 3.6 млн. кв.м РЗП. Следователно, българските и европейски данъкоплатци ще трябва да се бръкнат за още поне 4 - 5 млрд. лева, за да изпълним тези (недостатъчно амбициозни) цели на държавата.

Риторичен остава въпросът, кой е по-справедливият принцип за разпределение на публичния ресурс от парите на всички данъкоплатци: периодично даваме 100% на дошлите първи на опашката за саниране или създаваме постоянно действаща програма, която насърчава постигане на по-високи цели по енергийна ефективност и дава 100% само на истински нуждаещите се.

Още по темата

ББР ще дава безлихвени заеми за санирането с 20% самоучастие

18 януари 2024 15:14

Твърдение: "Има безплатен обяд. Финансираните над 2000 блока от първата програма са изплатени на държавния бюджет. От програмата със санираните над 2000 блока по време на второто и третото правителство на Бойко Борисов се спестяват годишно около 1 млн. мегаватчаса. От ценовата разлика - регулирана цена за бита и свободна цена на енергийните пазари, само за последните две години инвестицията на държавата в тези санирани блокове се изплати и тя бе платена от съседните държави като Турция, Румъния, Северна Македония и Сърбия." Това заяви депутатът от ГЕРБ Жечо Станков по време на изслушването на регионалния министър в парламента на 18 януари 2024 г.

Фактите: Безплатен е обядът за шепата ощастливени с безплатно саниране. А заплащането се поема от безвъзмездната финансова помощ (БФП) и в една част само от спестяванията на енергия. "Спестените около 1 млн. мегаватчаса" са на база "нормативно изчислени разходи на енергия", а не на база реално потребена енергия, ще ви обясни всеки един енергиен одитор.

Казано по-просто: това са спестяванията, които щяха да реализират обновените сгради, ако обитателите се отопляваха нормативно (т.е. поддържаха нормативно определена температура във всички помещения в сградата, което те не правят по различни причини). Т.е. говорим за теоретични изчисления на спестявания, които за съжаление не генерират спестявания в парично изражение в същия мащаб.

Нещо повече, ако имаше възможност да се реализират такива реални финансови икономии, достатъчни за изплащане на заем единствено и само за тяхна сметка и в разумен срок, нямаше да има необходимост от каквато и да е безвъзмездна финансова помощ. Нито Европейската комисия щеше да допусне такава за саниране на частна собственост.

Твърдение: С прилагането на методиката за оценка в национален план "е опорочена възможността средствата от Плана да достигнат до повече български общини и да се избегне значителна териториална концентрация на инвестициите в определени общини и райони...., което води до дисбаланс в развитието на страната".  Това пише кметът на Русе Пенчо Милков в писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Още няколко кметове на общини поддържат същата теза.

Фактите: Програмата за саниране по ПВУ не е програма за регионално развитие, а за енергийна ефективност. Именно затова, пет от шестте критерии за оценка са свързани с постигането на заложените цели и индикатори за енергийна ефективност.

Стремеж за избягване на концентрация на финансов ресурс се съдържа в заложените лимити за максимално финансиране по общини. Което пък неправилно беше изтълкувано пред гражданите като резервиран бюджет за конкретна община.

Коментар на автора:

Ако разочарованието на некласираните за финансиране сдружения на собствениците е разбираемо, не е така по отношение на изразените становища от общини, политици и отговорни фактори.

Още по темата

Проектите за саниране с 80% грант се подават в общините до 10 февруари

16 януари 2024 17:08

Резултатите от класирането бяха предизвестени и няма как да представлява новина нито броя на класираните, още по-малко оспорваната сега Методика за оценка, обявена още с Насоките за кандидатстване, преди година и половина.

Използването на неверни твърдения и манипулативни тези оставя впечатление за déjà-vu: трети пореден опит за промяна и отново желание да си остане порочната практика на 100 процентовото грантово финансиране. Въпреки че именно то е несправедливо и аргументите за това са известни и описани във всички стратегически и програмни документи от последната петилетка.

Програмата за саниране в ПВУ (втори етап) беше обявена като (поредния) краен опит за смяна на модела на 100% грант и преминаване към модел на съфинансиране. Само че към липсата на достатъчна подготовка, необходима за да обезпечи успеха на промяната (в т.ч.: информация, консултантски услуги на едно гише, улеснен достъп до кредитен ресурс за самофинансирането), се добави хорът от критици на правилата, внасящи повече прозрачност, конкуренция и повече справедливост.

В целия този шум нараства усещането, че ни подготвят за поредния епизод от сериала "Как да се променим, без да се променяме", т.е. да се подредим на опашката за ред при поредния бъдещ милиард за 100-процентовото саниране. Защото при нас не е като при другите в Европа, защото "тука е така".

Забележка: Редакцията на Mediapool е готова да публикува и други мнения по горещата тема

* Цвета Наньова е изпълнителен директор е на "Българо-австрийска консултанстска компания" (БАКК) АД. Компанията е сред малкото фирми у нас, предоставящи услуги за подобряване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради. Първият мащабен проект - "Енергийно обновяване на българските домове" на МРРБ, финансиран от ОПРР 2007-2013 бе изпълнен чрез методология, разработена от БАКК. В последствие, в качеството си на проектен мениджър за София, екипът на БАКК подпомогна кандидатстването на етажни собствености и реализацията на повече от една трета от всички сгради, обновени в рамките на проекта на територията на страната.

В периода 2009 - 2012 г. Наньова е ръководител на "Демонстрационен проект за обновяване на жилищни сгради" на МРРБ/ПРООН - единственият успешен до момента проект в България, изпълнен с 50 % частно съфинансиране.

Цвета Наньова е консултант жилищна политика и енергийна ефективност с дългогодишен международен опит в региона, включително към Комитета за жилищна и устройствена политика към Европейската икономическа комисия на ООН. Познава практиките на страните от Централна и Източна Европа в обновяване на жилищния фонд и се стреми да популяризира добрите и успешни примери, приложими за българските условия.