САЩ се изправят пред предизвикателството от партийно противоборство

САЩ се изправят пред предизвикателството от партийно противоборство

След като острата предизборна кампания, която върна отново Барак Обама в Белия дом, е вече история, САЩ се изправят пред проблема дали републиканците и демократите ще могат да преодолеят партийните си различия и законодателната безизходица.

 

Предизвикателството, което трябва да бъде преодоляване, е самоналожената фискална криза, тоест драматичното и автоматично повишаване на данъците и орязване на разходите, което може да тласне страната отново към рецесия.

 

В изявления в деня след изборите републиканците не показаха, че са готови да се откажат от идеологическата си опозиция срещу повишаването на данъците за американците с високи доходи - както настоява Обама - и вместо това продължиха натиска си за понижаване на ставките. Тази теория, известна под името "икономика за процеждане надолу" (trickle-down economics) и датираща от времето на президента Роналд Рейгън, отстоява тезата, че намаляването на данъците ще доведе до значителен ръст на доходите и печалбите и така ще донесе повече постъпления в хазната даже и при ниски данъчни ставки.

 

Председателят на Камарата на представителите, републиканецът Джон Бейнър, изложи тази позиция като условие за работа върху повишаването на правителствените приходи в отговор на заявеното, но неопределено желание на Обама да намали разходите по ключови социални програми.

 

Републиканците запазиха контрола си върху Камарата на представителите.

 

Тези встъпителни маневри не са основание за бързо решаване на проблема с главоломно растящия държавен дълг и непоклатимо големия дефицит, защото сега правителството харчи годишно над един трилион долара повече отколкото събира от данъци.

 

Изправен пред тези предизвикателства, Обама каза на американците в деня на изборите, че никога не е бил по-оптимистично настроен. "Най-доброто тепърва предстои", каза той в сряда рано сутринта на победния си митинг в Чикаго, отбелязвайки своите законодателни цели за промяна в данъчната система, за борба с промените в климата и за ревизиране на имиграционните закони.

 

Сега веднага предстои тест за това дали дълбокото партийно разделение на страната може да бъде стеснено, като демократите под ръководството на Обама се опитат да постигнат компромис с републиканците за избягване на "фискалната скала", която може да доведе до принудително орязване на разходите с 800 милиарда долара само през следващата година.

 

Победата на Обама и анкети сред гласували избиратели показват, че мнозинството от американците подкрепят или се примиряват с високите данъци с цел да започне намаляване на дълга и дефицита.

 

Това личи от победата на Обама, въпреки че той ръководеше страната през период, в който икономиката претърпя най-големия си спад след Голямата депресия през 30-те години на миналия век, а устойчиво високата безработица слезе малко под осемте процента едва през последните два месеца на неговата предизборна кампания. В нея той се заричаше да увеличи данъците на американските домакинства, който изкарват повече от 250 хиляди долара годишно.

 

Републиканците все още могат да станат по-умерени. Това, че избирателите отхвърлиха републиканския претендент Мит Ромни и изместването на неговата партия далеч надясно в политическия спектър със сигурност ще доведе до задълбочена преоценка на стратегията им. Електоралната база на републиканците - доминирана от намаляващ брой бели мъже - се стеснява, а страната върви към деня, когато малцинствата от афроамериканци, испанскоезични и азиатци станат мнозинство.

 

Вторият мандат на Обама бе подпечатан от масовата подкрепа на малцинствата.

 

Преизбирането на Обама гарантира пълното прилагане на неговото главно законодателно постижение - реформа в здравноосигурителната система, която републиканците се заканиха да отменят. Освен това е вероятно да има продължение на досегашната външна политика да се търси многонационално партньорство при решаването на въпроси като гражданската война в Сирия и иранската ядрена програма. Ромни каза, че тази тактика е признак за слабостта на Америка. А Китай, където предстои промяна в ръководството, може да бъде спокоен. Ромни се беше зарекъл да обяви Пекин за валутен манипулатор, което потенциално би довело до санкции и ескалация на напрежението в сферата на търговията.

 

Но преди Обама да встъпи официално във втория си мандат през януари, в началото на 2013 г. идва кулминацията на фискалната криза. Тя включва големи увеличения на данъците за всички американци и сериозно орязване на разходите, включително намаляване на разходите за военни и популярни социални програми.

 

Тази мярка възникна заради неспособността на правителството да постигне преди една година споразумение за намаляването на дефицита и дълга от над 16 трилиона долара. Автоматичното орязване на разходи и повишаване на данъци бе одобрено от Конгреса, а Белият дом остави решаването на този проблем за периода след президентските избори.

 

Бейнър, който може би е най-влиятелният републиканец във Вашингтон заради това, че оглавява Камарата на представителите, припомни на американците, че неговата партия все още държи силните карти чрез мнозинството си в долната камара на Конгреса.

 

Подсилвайки продължаващата законодателна безизходица, демократите запазиха контрола си върху Сената и са в състояние да цакат консервативното законодателство, излязло от Камарата.

 

Като лидер на сенатското малцинство, републиканецът Мич Макконъл даде знак за готовност да продължи с обструкциите, ако демократите и президента не капитулират. Той ръководеше републиканските сенатори през период, в който приложи рекорден брой обструкции, за да бъде забавено придвижването на закони.

 

При продължаващото изместване в демографията на гласоподавателите, заради младите избиратели и тези от малцинствата вчера избирателната активност достигна ниво, близко до вота на историческата коалиция, която Обама събра през 2008 г. Испанскоезичните съставиха 10 на сто от електората, при 9 на сто преди четири години. Републиканците спечелиха под 30 на сто от гласовете на испанскоговорящите и под 10 процента от гласовете на афроамериканците.

 

На слизане от националната сцена Ромни се опита да внесе помирителен тон. "Във време като това ние не можем да рискуваме с партийни препирни", каза той след кампания, изпълнена точно с такива препирни. "Нашите лидери трябва да прекосят разделителната линия, за да свършат работа на хората".

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?